На днешната дата, 25 април 1900 е роден Волфганг Паули, австрийският физик, един от създателите на квантовата механика. Получава Нобелова награда през 1945 за формулирания от него Принцип на забраната, известен като принцип на Паули.
За Паули, един от неговите учители, Макс Борн казва: "Още от времето, когато в Гьотинген ми беше асистент, аз знаех, че е гений, сравним само със самия Айнщайн. Като учен той беше може би по-велик и от Айнщайн. Но беше съвсем различен тип човек, който в моите очи, не достигна величието на Айнщайн."
Твърде меко казано - още като студент, въпреки изключителните си способности, Волфганг Паули е известен с непоносимия си характер.
Първата среща на Паули с Айнщайн става по време на семинар в Мюнхен, на който доклад изнася Айнщайн. Според строгите немски традиции, на първата редица в аудиторията сядат старите професори, зад тях – по-второстепенните личности, а студентите – на последните редици. Безпардонният Паули, тогава още студент, напълно пренебрегвайки това кастово разделение, сяда на първия ред, обут в баварски къси кожени панталони. В края на доклада, едва свършил Айнщайн, докато професорите все още се покашлят и прочистват гърлата си, за да се решат да зададат първия въпрос, Паули става прав и нахално заявява:
Знаете ли, това, което ни разказа господин Айнщайн, може и да не е толкова глупаво, колкото изглежда.
Волфганг Паули на млади години. Източник: http://cds.cern.ch/record/42870
Работата е там, че Паули, само на 21, вече е написал кратко есе за Теорията на относителността за Немската математическа енциклопедия и го е направил толкова добре и красиво, че Айнщайн, след се запознава с работата му, казва, че сега и той по-добре разбира своята теория. И досега статията на Паули помага на студентите.
Волфганг Паули, Вернер Хайзенберг и Енрико Ферми край езерото Комо на Международна конференция по физика през 1927г.
Когато 23 години Паули идва в Копенхаген при известният физик Нилс Бор (1885-1962, Нобелова награда 1922), баща му изразява надеждата, че синът му не само ще получи знания по физика от Бор, но и ще се научи от него на добри маниери.
Понякога е можело да се наблюдава такъв разговор между Нилс Бор и по-младия му колега Паули, докато обсъждат някакъв научен проблем.
Паули: "Млъкни Не се прави на глупак!"
Бор, опитвайки се да обясни своята гледна точка: "Но Паули, чуйте ..."
Паули: "Не. Това са глупости. Не искам да чуя и дума ..."
В. Паули и Н. Бор (1955) анализират въртенето на пумпал.
Паул Еренфест (Paul Ehrenfest) и Паули се запознали на една от научните конференции, но Паули се държал толкова неучтиво, че Еренфест не издържал и заявил:
"Вашите публикации ми харесват много повече, отколкото вие самият."
Отговорът Паули на Паули бил съкрушителен: "Странно! При мен е точно обратното!"
Паули и Паул Еренфест, 1929 . Източник: http://cds.cern.ch/record/42707
Паули рядко е публикувал, бил е отявлен перфекционист спрямо своите и чуждите работи, заради което е наречен “съвестта на физиката”. Неговата остра критичност се символизира с прочутите му крилати фрази като: ganz falsch (напълно погрешно) и още по-суровата nicht einmal falsch (дори няма грешки). Понякога да е подписвал критичните си писма с "Ужасният Паули" или "Бич божи".
"Това не е вярно. Това дори не е грешно".
Волфганг Паули
Паули в Копенхаген, 10 януари 1928 г. Източник: http://timeline.web.cern.ch/timelines/From-the-archive
На един от своите колеги физици, Паули казва: "Нямам нищо против факта, че бавно схващате, но не мога да понеса, че публикувате своите статии по-бързо, отколкото можете да мислите."
Паули казва: "В крайна сметка, най-добрият начин да се установи добри отношения с някой е колкото може да го настъпваш по "мазола" докато не свикне"
Именно така и постъпвал и Паули.
Несъвместимостта на Паули с експерименталната апаратура бързо става част от фолклора на физиците и е наречена "Ефект на Паули" - в присъствието на Паули все нещо отказвало да работи. Веднъж няколко италиански физици на една научна конференция решили да покажат "Ефектът на Паули" в действие. Те монтирали инсталация, която трябвало да свали полилея надолу, когато Паули отвори вратата. Но заради лошо поставено въже "експериментът" не успял. Паули забелязал конструкцията и казал на колегите си, че са демонстрирали типичен "Ефект на Паули".
На 4 декември 1930 г. Волфганг Паули предсказва съществуването на неутрино. Той изпратил писмо на групата "радиоактивни" ("Скъпи радиоактивни дами и господа" са неговите думи) приятели-физици в германския град Тюбинген.
"Радиоактивните" оценили неговия каламбур, тъй като се били събрали в този южен град заради Международната конференция по въпросите за радиоактивността. Учените не се учудили на писмото от Паули - той рядко публикувал свои работи, затова пък често пишел писма, в които споделял своите открития с приятелите си физици.
Това писмо не било изключение. В него професорът от Висшето техническо училище в Цюрих споделил нова хипотеза. В отчаян, по негови думи, опит да спаси Закона за съхранение на енергията, Паули предположил, че в ядрата съществува неизвестна електрически неутрална частица.
"Днес аз сторих нещо ужасно, - споделил Паули със свой приятел, астрономът Валтер Бааде. Един физик-теоретик никога не трябва да го прави. Аз предположих нещо, което никога не би могло да бъде проверено експериментално", добавил той.
Все пак през 1956 година неговата хипотеза се превръща в предсказание, когато експериментално е потвърдено съществуването на неутрино.
Бета-распад на тритий на хелий-3, електрон и антинеутрино. Схема: nist.gov
През 2015 г. Нобеловата награда за физика за бе присъдена на Артър Б. Макдоналд (Arthur B. McDonald), Канада и Такааки Каджита (Takaaki Kajita), Япония "за откриването на осцилациите на неутриното, които показват, че неутриното има маса".
Сред научните документи за Волфганг Паули в архивите на ЦЕРН има доста необичайна находка - копие от пародиен сценарий на "Фауст" на Гьоте Фауст, сценка, която да се представи на конференцията на Института на Нилс Бор, 3-13 април 1932 (точната дата на изпълнението не е известна). Написана е вероятно от Макс Делбрук и украсена с карикатури на главните герои - как Паули (Мефистофел) се опитва да продаде идеята за неутриното (Гретхен) на скептичния Паул Еренфест (Фауст).
Репутацията на Паули като човек с остър ум го прави идеален за сатанинската роля, но отсъства и ролята му е изиграна от Леон Розенфелд. Ролята на Бог е дадена на Бор. Сценарият (на немски език), може да се види тук. Превод на английски език е направен от Джордж Гамов тридесет години по-късно.
Източници:
From the archive, ЦЕРН
Вольфганг Паули: анекдоты из жизни известного физика
Волфганг Паули - ужасният гений във физиката
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари