25 години хора на орбита с Международната космическа станция (видео)

На 2-ри ноември, 2000 г., екипажът на космическия кораб "Союз ТМ-31" се скача за сервизния модул "Звезда". От този момент до днес на борда на Международната космическа станция винаги е имало обитатели.

МКС е плод на партньорството на пет космически агенции и сливането на два големи проекта. Тя е съвместен международен проект, в който участват 15 страни: Белгия, Бразилия, Германия, Дания, Испания, Италия, Канада, Холандия, Норвегия, Русия, САЩ, Франция, Швейцария, Швеция и Япония.

Тя е най-скъпата в историята на човечеството изкуствена структура, но и инструмент за сближаване и сътрудничество на хората от различни нации. Космонавтът на Роскосмос Олег Кононенко предлага Международната космическа станция за Нобелова награда за мир.

В началото на осемдесетте години в екипът на НАСА се зароди идеята за космическата станция Freedom (Свобода). Американският президент Роналд Рейгън обяви плановете си за създаването ѝ през 1984 година. Има няколко различни концепции за станции, които се различават по размер и форма. Една от най-интересните е тази на Том Бъзби, която се вижда долу  - разположението на слънчевите панели и модулите много напомнят на структурата на МКС.

В някои отношения Freedom е трябвало да бъде отговор на съветската "Мир", която е била първата модулна космическа станция, започна работа през 1986 година. През деветдесетте години, американските астронавти са имали възможност да посетят руската станция в рамките на програмите "Мир" и "Шатъл". Три пъти станцията е превишила заложените срокове за използване, преживяла е пожар, разферметизиране и много други проблеми с различна тежест. На 21 март 2001 г. орбиталният комплекс "Мир" потъна в Тихия океан, управляван от включените двигатели на "Прогрес M1-5".

Станцията "Мир-2" е трябвало да замени "Мир", но организационни и финансови проблеми от двете страни на океана налагат друго решение. Благодарение на тенденцията на политическо сближаване, свързана с разпадането на Съветския съюз се стига до едно добро решение. През 1993 г. Freedom е преобразувана в Международната космическа станция. Към европейската, японската и американската космически агенции се присъедини и руската страна, която има опит в създаването и организацията на модулни станции в околоземна орбита.

На 20 ноември 1998 е изстрелян в космоса първия модул на бъдещата станция - товарния блок "Заря". През следващите две години в орбита са стартирани "Юнити" с преходник за стиковка с "Заря", "Звезда" и един от опорните сегменти. Още две години станцията постепенно се сглобява.

И така, на 2 ноември 2000 г. започва експедицията МКС-1. Уилям Шепърд, Юри Гидзенко и Сергей Крикальов прекарват 136 дни на станцията. Екипажът работи до март 2001 г. - настройва оборудването, посреща совалките, които доставят слънчевите панели и други компоненти на станцията.

През годините станцията се досглобява като детски конструктор - увеличава се мощността на слънчевите панели, удвоени са местата за екипажа, разширено е вътрешното пространство, докарано е още оборудване. Този процес продължава - още модули чакат да бъдат изпратени. 

Пряко от борда на МКС:

За съжаление, срокът за безопасна експлоатация на Международната космическа станция изтича. Към момента е договорено финансирането и експлоатацията на МКС до 2024 г. включително и се обмисля и допълнителен цикъл на удължаване до 2028 г. (или до 2030 г.). В края на 2021 г. американската страна удължи живота на станцията до 2030 г.

Станцията, подобно на орбиталната станция "Мир" и на други космически обекти, трябва да бъде потопена в Тихия океан, като за това се избере неплавателна зона. По предварителни оценки, от общата маса на космическата станция, която е над 400 тона, около 120 тона отломки ще останат неизгорели. Траекторията на спускане на МКС от височина 400 км се състои от няколко етапа. Когато достигне 270-километрова орбита, времето за слизане до земната повърхност ще продължи около месец. Разделянето на станцията на части на височини от 110, 105 и 75 км ще разшири зоната на падане на отломките до 6000 км. Какви устройства ще се използват за ликвидирането на МКС все още не е определено, обмислят се варианти с двигателите на модула "Звезда" или комбинация от няколко кораба "Прогрес".

Още по темата

27/10/2015

Космос

Лекция в СУ на тема "Роботизирани космически кораби" от експерт, работил за МКС

02/10/2015

Космос

Последният товарен кораб от серията "Прогрес М-М" се скачи с МКС

02/09/2015

Космос

"Союз" стартира с новия екипаж за МКС от Байконур

03/08/2015

Космос

НАСА публикува снимка на МКС на фона на "синята" Луна