Едуард Емерсън Барнард е роден на 16 декември 1857 г. в Нешвил, а историята на ранния му живот е романтична, макар и нелека. Тя показва, че тръните по пътят към звездите не могат да спрат този, който се е устремил към тайните на небето.
Роден след смъртта на баща си, тъй като семейството му живее в ужасна бедност, на 9-годишна възраст малкият Едуард започва работа във фотогалерията на Ван Ставорен. Там той скоро започва астрономическите си наблюдения, като маркира на покрива на фотогалерията позицията на сянката на комина, когато часовникът в съседната кула удря 12. Но сянката не се връща на същото място на следващия обяд и така независимо открива уравнението на времето. Нищо чудно, че по-късно той е наречен от сър Робърт Бол най-важният наблюдателен астроном в света.
Леща, намерена на улицата, и месингова тръба започват да разкриват Вселената на нетърпеливия младеж. Междувременно момчето е завладяно от фотографията, факт от най-голямо значение за бъдещата му работа. Но скоро научава, че в астрономията не може да се напредне без много математика - а през живота си е учил само два месеца. И приема предизвикателството.
Първото пътуване с железопътна линия на Барнард го отвежда в Питсбърг в търсене на дома на Джон Брашир (John A. Brashear)- американски астроном и конструктор на инструменти. В началото Барнард е твърде плах и се колебае да почука на вратата, но получава сърдечен прием и приятелство, което продължава далеч през годините.
През 1877 г. 20-годишният Барнард се сдобива с 5-инчов телескоп и започва да наблюдава планетата Юпитер, която след години добавя много към славата му. През януари 1881 г. се жени за мис Рода Калверт, сестра на братята Калверт, които по-късно управляват фотогалерията. В същата година започва да прави систематично търсене на комети. Първото му откритие е направено сутринта на 12 май 1881 г., откривайки „много слаба комета в полето със звездата α Pegasi" . Без съмнение, че става дума за комета, Барнард телеграфира до Суифт (Университет в Рочестър, щата Ню Йорк), но нито той, нито откривателят могат да я намерят сутринта на 14-ти или след това. Извършено е внимателно търсене в Бостън, Кеймбридж, Клинтън и на други места, но без успех. След години репутацията на Барнард би поставила тази комета в списъка без съмнение, но идваща от млад и неизвестен наблюдател, тя не е напълно приета и не е регистрирана като първата му комета. На 17 септември същата година обаче той открива комета, наречена 1881 VI, а на 13 септември следващата година - комета 1882 III.
Епископ Мактейър и канцлерът Гарланд от Университета Вандербилт разпознават в Барнард бъдещ гений и стават негови приятели за цял живот. През 1883 г. последният го покани да поеме ръководството на университетската обсерватория с нейния 6-инчов телескоп и в същото време да следва специални курсове по математика, науки и език. Докато е в университета, от 1883 до 1887 г., той открива седем комети и плаща за къщата си от наградата от 200 долара, предложени за всяко откритие от Уорнър от Рочестър.
Противосияние е слабо озаряване на нощното небе в района на еклиптиката точно срещу Слънцето , причинено от отражението на слънчевата светлина от междупланетен прах в Слънчевата система. Кредит: Wikimedia Commons
В продължение на години Барнард се надпреварва в тези открития с Брукс от Фелпс, щата Ню Йорк. От 19-те нови северни комети, открити от 1885 до 1888 г., Брукс има 8, а Барнард 7, оставяйки само 4 за останалия свят. Интересен страничен продукт от работата му по търсене на комети е независимото му откритие на явлението противосияние (Gegenschein). Барнард завършва Университета Вандербилт през 1887 г. и същата година е призован в новоорганизираната обсерватория Лик (Lick).
 Снимка на пълно слънчево затъмнение (1 януари 1889 г.) от Едуард Емерсън Барнард. |
Вторият период от живота му, в обсерваторията Лик от 1888 до 1895 г., е изпълнен с продуктивна работа, с оборудване, значително по-добро от това в Нешвил, всъщност това е най-добрата в света по това време. Като изключителни постижения могат да се споменат неговите снимки на слънчевата корона при затъмнението на 1 януари 1889 г., откриването на петия спътник на Юпитер на 9 септември 1892 г., неговите микрометрични мерки за диаметрите на астероидите, Церера, Палада, Юнона, и Веста, старите спътници на Юпитер. Но те дават малка представа за неговата трудолюбива, старателна и блестяща работа през този период.
Не след дълго след слънчевото затъмнение от 1889 г. Барнард започва епохални снимки на комети и Млечния път, които остават може би най-големия му принос в астрономията. Поради трудности при възпроизвеждането първата колекция се появява едва през 1913 г. като том XI на публикациите на обсерваторията Лик, финансирани от индивидуални абонаменти, осигурени от самия Барнард. Това са красиви репродукции на плочи от 39 комети и 88 полета на Млечния път, ненадминати за своето време.
През лятото на 1895 г. Барнард е назначен за астроном в обсерваторията Йеркес на Чикагския университет. Работата му с огромния 40-инчов (~ 102 см) рефрактор започва през пролетта на 1897 г. и завършва едва с фаталното му заболяване през декември 1922 г. Зрелият му опит му дава възможност да избере поредици изследвания, които да продължат да са полезни в продължение на дълги години. Сред тях работата върху планетите и техните спътници естествено заема видно място. Петият спътник на Юпитер, по-бледите спътници на Сатурн и всичките на Уран и Нептун, са редовно измервани, като по този начин са получени хомогенни серии с най-голяма стойност. С не по-малка продължителност и важност са наблюденията му върху новите. Той разработва метод за измерване на цвета на тези нови звезди, като използва цветната крива на обектива и отбелязва фокусните настройки. Той полага усилия, без успех, да идентифицира новата на Тихо Брахе от 1572 г. Барнард измерва отново и отново позициите и редовно изчислява големината на всички стари нови, които се виждат с от обсерваторията Йеркес. Най-обширното му изследване е върху клъстерите. Те са заснети с жълт цветен филтър върху изохроматични плочи и също са триангулирани с голямо внимание с визуалния микрометър.
Чертеж на конструкцията на 40-инчовия рефрактор на купола на обсерваторията Йеркес (1897) Credit: Yerkes Observatory
Неговата фотографска работа върху комети и Млечния път продължава благодарение на дарение на госпожица Брус от Ню Йорк през 1897 г. на достатъчно средства за закупуване, монтиране и поставяне на камера с най-доброто качество, което може да се намери. Барнард отива за трети път до Европа (декември 1899 г. до март 1900 г.) в търсене на възможно най-добрия обектив. Накрая е избран 10-инчов обектив, 6-инчов дублет, преработен от Брашир, и 5-инчов водещ телескоп. Барнард започва да го използва през 1905 г. в обсерваторията Mount Wilson за южните райони на Млечния път, и после - в купола „Брус“ в Йеркес за фотографиране на комети и попълване на неговия велик „Атлас на Млечния път”. Този атлас съдържа плочи с 50 от най-интересните региони на Млечния път, като по-голямата част за заснети на юг от Екватора. Като се изключат дублираните зони, те покриват над 2000 квадратни градуса.
Барнард участва в три успешни експедиции за фотографиране на слънчевата корона при пълни затъмнения - на 1 януари 1889 г., в Бартлетс, Калифорния и на 28 май 1900 г., в Уейдсборо, Северна Каролина. Той е бил член на морската обсерватория при затъмнението над Суматра през 1901 г., но за съжаление е бил възпрепятстван от облаци да направи някакви експозиции. При затъмнението на 8 юни 1918 г. също прави снимки макар и затруднен от облаци. Той е донякъде изтощен от трудоемката подготовка за затъмнението и обезсърчен от облачността, но въпреки това е нащрек през следващата вечер и става първият от групата, който забеляза новата Аквила 3 (Nova Aquilae 3), чието откритие го връща към обичайния му ентусиазъм.
Барнард открива първата си комета през 1881 г. и до 1892 г. е открива общо 16. Изследва особеностите на повърхността на Юпитер. При затъмнение на спътника на Сатурн Япет от пръстените на плаанетата гигант, открива, че Япет продължава да се осветява от Слънцето, което означава, че пръстените на Сатурн не са плътни, а са съставени от отделни частици.
Тъмният облак на Барнард 68 в Змиеносец. Заснет от VLT през 1999 г. Кредит: Wikimedia Commons
Барнард определя, че тъмните области в Млечния път не са дупки в завесата на звездите, а напротив фино разпределени, но обширни маси прах, които поглъщат светлината на звездите отзад. В резултат на това той създава каталог на такива тъмни облаци, каталогът на Барнард. През 1916 г. Барнард открива звездата с най-голямо собствено движение сред неподвижните звезди в небето и сега тя е известна като Звездата на Барнард (Barnard Arrow Star). Това е втората най-близка фиксирана звезда до нашата слънчева система с разстояние 5,94 светлинни години (след Алфа Кентавър с 4,22 св.г.). Той също така открива голямата емисионна мъглявина, която обгръща облака Орион („Примката на Барнард“), както и галактиката на Барнард, кръстена на него в съзвездието Стрелец, близката галактика джудже NGC 6822.
 Облакът Орион с голямата емисионна мъглявина "Примката на Барнард" |
 Галактика джудже NGC 6822, открита от Барнард. Кредит: Wikimedia Commons |
Барнард получава почетни степени от Университетите Вандербилт и Куинс и Тихоокеанския университет. Награден е със златните медали Лаланда, Араго и Жансен на Френската академия на науките, златния медал на Кралското астрономическо дружество, златния медал Катрин Брус на Астрономическото общество на Тихия океан и наградата Жул Жансен на Френското астрономическо Общество. Бил е член на Американската академия на науките, Националната академия на науките, Американското философско общество и много други научни асоциации.
Източник: EDWARD EMERSON BARNARD, J. A. Parkhukst from Journal Royal Astronomical Society of Canada
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари