Преди повече от век астрономът Хенриета Левит прави откритие, което дава тласък на съвременниите астрономически изследвания.
Хенриета Суон Левит е родена през 1868 година в Масачузетс, САЩ. Посещава Oberlin College и Society for Collegiate Instruction of Women (по-късно - Radcliffe College), като тогава открива своята любов към астрономията. След завършването си Хенриета прекарва няколко години удома си, тъй като страда от тежка болест, оставила я почти глуха.
Добре образована и интелигентна тя е имала достатъчно потенциал да развие успешно академичната си кариера, ако се бе родила мъж. За съжаление по това време научната кариера е била привилегия на мъжете и когато Хенриета постъпва на работа в Кеймбридж през 1893 година тя не започва работа като астроном, даже не и като стажант – изследовател, а като „компютър“, чиято работа била да каталогизира звездите по яркост. Работа, по скоро приличаща на чиновническа, отколкото изследователска и заплата около 30 цента на час, сравними със заплащане на слуга по това време.
Голяма част от работата ѝ е била свързана с променливи звезди, наречени Цефеиди. Цефеидите са пулсиращи звезди, чиито температура и радиус се променят, като това води до промяна в блясъка на звездата. Докато записва данните за звездите Хенриета открива пряка зависимост между яркостта на звездата и периода на изменение на блясъка ѝ. Всеки период на промяна на яркостта на една звезда от много ярка, към едва мъждукаща и обратно е уникален, така че ако сравним абсолютната светимост (такава, каквато биха имали, ако бяха на 10 парсека от нас) на звездите с видимата им светимост ще можем да разберем къде се намират.
Откритието на тази проста и до тогава неизвестна зависимост дава възможност за първи път да се изчислят разстоянията на тези звезди до Земята. Епохално откритие, дало възможност на учени като Едуин Хъбъл да докажат, че „мъглявината Андромеда“ не е просто обект на ръба на нашата галактика, а съвсем отделна от нас галактика на милиарди светлинни години от нас. Ето защо Джордж Джонсън, автор на книгата „Звездите на Мис Левит“ (Miss Leavitt’s Stars) я нарича „жената, която откри как да измери Вселената“.
Човекът, наел Хенриета на работа е небезизвестният в астрономическите среди Едуард Пикеринг. През 1912 година той публикува резултатите на Левит от свое име, като я споменава само като човека, който ги е „подготвил“.
През 1913 година Левит разработва стандарт за фотографски измервания, който е бил прието от Международната комисия по Фотографски Величини и бил наречен Харвардски стандарт. За разработката му тя използва 299 фотографски плаки с астрономически изображения от 13 телескопа и използва логаритмични уравнения да подреди звездите по над 17 звездни величини.По време на своя 17 годишен труд като астроном тя открива 2400 променливи звезди, което е около половината известни променливи звезди през онова време, като не получава нито повишение на заплатата, нито издигане в кариерата.
Въпреки всичко това Хенриета остава до край все така отдадена на работата си, без да търси обществено признание.
Животът ѝ преминава толкова тихо и незабелязано и когато умира до такава степен никой от колегите ѝ не разбира, че когато през 1925 година шведският математик Gösta Mittag-Leffler ѝ пише „Почитаема госпожице Левит, Вашето възхитително откритие ме впечатли толкова много, че бих искал да Ви номинирам за Нобелова награда през 1926 година“ той не знае, че тя е починала 4 години по-рано.
И тъй като Нобелова награда не се дава посмъртно Хенриета Суон Левит никога не получава признание за забележителния си труд. Тя умира от рак на 53 годишна възраст на 12 декември 1921 година.
Днес астроидът 5383 Leavitt и Лунният кратер Leavitt носят нейното име в чест на всички глухи мъже и жени работили някога като астрономи.
Използвани източници:
https://www.aavso.org/henrietta-leavitt-–-celebrating-forgotten-astronomer
http://www.pbs.org/wgbh/aso/databank/entries/baleav.html
