Гравитационните лещи могат да влияят върху гравитационните вълни. Тъй като пътуват по различни траектории през пространство-времето, когато стигнат до Земята ще бъдат видяни като два различни сигнала, възникващи в една и съща област на небето.
В сряда, 28 август, детекторите LIGO и Virgo откриха две гравитационни вълни - потрепвания на пространство-времето, причинени от катастрофални събития като сблъсъци на черни дупки - в рамките на 21 минути, сякаш са изчакали следващия автобус, както ги описа екипът на LIGO.
New candidate #S190828l was detected by @LIGOLA @LIGOWA and @ego_virgo at 06:55:09 UTC. As our #GCN notes, #S190828j & #S190828l are *distinct events* that occurred 21 mins apart. Sometimes waiting for #GravitationalWaves is like waiting for a bus... https://t.co/UVW3T1f4bF pic.twitter.com/rHoMgkvCf9
— LIGO (@LIGO) August 28, 2019
Когато впоследствие стана ясно, че двете „събития“ - S190828j и S190828i - идват и от приблизително едно и също място в небето, в интернет веднага се появиха слухове. Възможно ли е това да е една гравитационна вълна, която се разделя между източника и земята от масивно струпване на галактики на две гравитационни вълни? Гравитационните лещи са познати от оптичните изображения от десетилетия, в които виждаме множество изображения на далечни галактики, чиято светлина е преминала през междинни галактически купове като през леща.
Гравитационна леща - гравитационният ефект върху отдалечена галактика. Кредит: ESO
Да се раздели гравитационна вълна през кривината на пространство-времето чрез гравитационна леща, всъщност не противоречи на Общата теория на относителността на Айнщайн.
Някои приеха тази възможност, но други учени бяха скептични.
"Спокойствие, това е фалшива тревога, но историята за първото наблюдение на това явление бе публикувана в New Scientist", пише професор Франсиско Вилаторо, известен като Франсис Наукас (Francis Villatoro - Naukas) в блога си по повод сензационната статия на Лия Крейн (Leah Crane) в New Scientist от 29 август, 2019, „Озадачаващите сигнали, наблюдавани от LIGO, може да са гравитационна вълна, разделена на две“ (Puzzling signals seen by LIGO may be gravitational wave split in two).
Пример за гравитационна леща в оптична светлина. Кредит: NASA, ESA и STScI.
Макар първият анализ да показа, че и двата сигнала произхождат от един и същ район на небе, астрономите от сътрудничеството LIGO-Virgo впоследствие се отказаха от този извод и според следващия анализ произходът на сигналите в небето е близък, но различен. И наистина се вижда ясна разлика във вероятното им местоположение.
Not really. The skymaps have no overlap. They are just parallel to each other, and close. Here both are plotted pic.twitter.com/nJttgc8yq8
— Salvatore Vitale (@sasomao) August 28, 2019
Нищо не пречи да се наблюдава ефекта на гравитационна леща при гравитационни вълни, но това не може да стане при два сигнала с такава различна интензивност.
Основният аргумент, че имаме работа с две отделни гравитационни вълни, е, че силата на сигнала варира значително. Тази интензивност се изразява във вероятността, че сигналът е фалшив (FAR) и тя е 8,5 × 10 -22 за S190828i и 4,7 × 10 -11 за S190828j. Ако бе гравитационна леща, разделяща на две една гравитационна вълна, този сигнал щеше да има един и същи интензитет.
Между другото, списание Quanta Magazine повтаря слуховете за сливане на черни дупки, което е довело до черна дупка от 130 слънчеви маси. Авторът на статията Натали Уолховър (Natalie Wolchover) пише „Възможно е откриването на толкова голяма черна дупка, която не би трябвало да съществува“. Черна дупка със 100 слънчева маса би била приблизително два пъти по-масивна от теоретичната граница.
Очаква се официалният анализ на LIGO-Virgo да бъде публикуван през пролетта на 2020 г.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари