На 15 март 2024 г. Слънцето предизвиква масивно слънчево изригване, придружено от голямо изпускане на газ, изхвърляне на коронална маса (CME). CME доведе до северно сияние (аурора) на няколко места в Слънчевата система, не само на Земята, но и на Марс.
Марсоходът Perseverance на НАСА също изглежда е видял сиянието във видима светлина. Полярното сияние на Марс се вижда като зелено сияние, получено, когато кислородните атоми в коронарната масова вълна (CME) на Слънцето светят и излъчват радиация с дължина на вълната 557,7 нанометра.
Изображението не е толкова детайлно или цветно, колкото снимките на зелени вихрушки, сини сенки и розови спирали, познати на любителите на полярните сияния на Земята. Въпреки това, то показва марсианското небе с отчетливо зеленикав оттенък, а учените, които са го получили, казват, че подобни полярни сияния вероятно биха били видими за бъдещите изследователи на Марс.
На Земята полярната светлина се създава, когато заредени частици от слънцето навлязат в магнитното поле на Земята.
Марс няма магнитно поле и затова полярното сияние там се произвежда по различен начин. На Марс има "полярно сияние от слънчеви енергийни частици (SEP - solar energetic particle)", когато частици от слънцето реагират с частици в тънката марсианска атмосфера.
Подобно SEP сияние вече е наблюдавано от космоса от мисията MAVEN (Mars Atmosphere and Volatile EvolutioN) на НАСА. Но от повърхността на Марс това все още не се беше случвало, досега. Това бе постигнато с помощта на спектрометъра SuperCam на Perseverance и камерата Mastcam-Z, които са били прецизно настроени да видят сиянието от Елиз Кнутсен (Университет в Осло) и нейния екип.
"Подобно на полярното сияние тук на Земята, има нужда от силна слънчева буря, за да се предизвика яркозелен цвят, в противен случай очите ни улавят предимно слаба сивкава светлина", обяснява Елиз Райт Кнутсен, постдокторант в Центъра за космически сензори и системи в Университета в Осло, Норвегия. Бурята, която Кнутсен и нейните колеги са заснели, добавя тя, е била "доста умерена", а полярното сияние, което е произвела, вероятно е било твърде слабо, за да се види с просто око. "Но с камера или ако събитието е било по-интензивно, полярното сияние ще се появи като меко зелено сияние, покриващо горе-долу цялото небе."
Интерпретация на художник на полярното сияние и марсохода Perseverance. Кредит: Alex McDougall-Page
Според Кнутсен, липсата на наблюдения на полярни сияния във видимата светлина от повърхността има няколко причини. Първо, инструментите за видима дължина на вълната на марсоходите обикновено са проектирани да наблюдават ярката "дневна страна" на планетата, а не да откриват слаби емисии от нощната ѝ страна. Второ, мисиите на марсоходите се фокусират предимно върху геологията, а не върху астрономията. И накрая, полярните сияния са мимолетни и има твърде голямо търсене на инструментите на Perseverance, за да бъдат насочени към небето, в случай че се случи нещо интересно там горе.
Справка: Elise W. Knutsen et al., Detection of visible-wavelength aurora on Mars. Sci. Adv.11, eads1563(2025). DOI: 10.1126/sciadv.ads1563
Източник: This is what an aurora looks like on Mars, Margaret Harris, Physics World
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
опетков
Китай инсталира прекъсвачи в слънчеви панели, продавани на Запад
dolivo
Как увеличаването на температурите може да повиши риска от домашно насилие?
dolivo
Магнитната мистерия на Луната: Защо някои скали на Луната са силно магнитни?
dolivo
Древните араби са използвали психоактивно растение преди 2700 години