Ако стоим само в родните си места можем евентуално да видим през целия си живот само едно пълно слънчево затъмнение.
Но ако пътуваме по целия свят, от сега до 2040 г., например, можем да станем свидетели на 15 такива астрономически събития, съобщава Science news.
Тези прогнозни пътеки не са случайни драсканици. Слънчевите затъмнения се случват в т. нар. цикъл Сарос - период, който трае около 18 години и 11 дни и 8 часа и се управлява от лунната орбита. Лунните затъмнения следват също цикъла Сарос, нещо, което първи са забелязали халдейците, вероятно около 500 г. пр.н.е. Името на цикъла идва от древноегипетската дума повторение, период.
Две пълни слънчеви затъмнения, разделени от този 18-годишен период са почти близнаци - тазгодишното затъмнение със затъмнението от 2 септември 2035 г., например. Те се случват приблизително по едно и също време на годината, най-грубо на една и съща географска ширина, а луната е на едно и също разстояние от Земята. Но тези допълнителни 8 часа, по време на които Земята се завърта допълнително на една трета от пътя около оста си, променят пътя на затъмнението в различна част от планетата.
В статия за Scientific American Тони Фрийт (Tony Freeth) твърди, че механично изчисление на цикъла Сарос е вграден в механизма от Антикитера.
Механизмът на Антикитера. Изображение: Mogi, CC BY 2.5
През следващите две десетилетия ще се случат повече от дузина пълни слънчеви затъмнения по целия свят.
Сарос и Инекс
Този цикъл се повтаря във времето, създавайки поредица от затъмнения, наречени серия Сарос. Поредицата трае 12 до 15 века и включва около 70 или повече затъмнения. Слънчевите затъмнения през 2019 г. и 2037 г. принадлежат към друга серия, така че пътищата им са изместени. Техните пътеки се различават по форма от наскоро отминалото през 2017 г., тъй като Луната е на различно място в своята орбита при преминаването си между Земята и Слънцето. Пътища са по-широки при полюсите, защото сянката на Луната пада под остър ъгъл на повърхността на Земята.
Системата за номериране, използвана за серията Сарос е въведена от холандския астроном Г. ван ден Берг. Той поставя всичките известни 8000 слънчеви затъмнения в голяма двумерна матрица. Всяка Сарос серия е оформена като отделна колона с затъмнения в хронологичен ред. Колоните са разположени шахматно, така че интервалът между две затъмнения в съседни колони е 10571.95 денонощия (= 29 години -20 дни). Това е още един важен цикъл на затъмнения, наречен ибнекс. Получената Сарос-Инекс панорама е полезна за организираното представяне на затъмненията. Например, една стъпка в панорамата е промяна на един период Сарос (6585.32 дни) по-късно, а една крачка вдясно е промяна на един период Инекс (10571.95 дни) по-късно. Редовете и колоните след това са обозначени с номера на Сарос и Инекс.
Слънчевите затъмнения, които стават в близост до възходящ възел на Луната имат нечетни числа на Сарос. Всяко следващо затъмнение в поредица се измества постепенно на юг по отношение на центъра на Земята. От друга страна, слънчевите затъмнения, настъпили в близост до низходящ възел на Луната имат четни числа на Сарос. Всяко следващо затъмнение в поредица се измества постепенно на север спрямо центъра на Земята. (Натиснете за по-голямо изображение)
Предвиждането и картографирането на минали и бъдещи затъмнения позволява на учените да изследват моделите на цикъла на затъмненията, най-важният от които е Сарос", обяснява астрофизикът Фред Еспенак (Fred Espenak) от Центъра за космически полети Годард на НАСА в Грийнбелт, Мериленд.
"Това е толкова драматично, ефектно и красиво събитие", коментира ученият. "Получавате обикновено само няколко кратки минути затъмнение, преди да завърши. Когато всичко свърши, ви се иска да го видите отново".
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари