Големият Магеланов облак е малка галактика, само една десета от масата на Млечния път. Намира се на около 160 000 светлинни години, което е много близо в космически мащаб. В Южното полукълбо той обхваща ширината на 20 лунни диска в нощното небе. Въпреки че галактиката изглежда вечна и непроменлива за нашия кратък човешки живот, тя всъщност е динамична система, която почти се сблъсква с нашата галактика. Сега астрономите започват да наблюдават този процес.
Големият Магеланов облак е необичаен за галактика джудже, защото е много плътен. Съдейки по движението на звездите в него, изглежда, че има доста малък ореол около себе си. Това кара някои астрономи да предположат, че галактиката не е в орбита около Млечния път, а просто е преминавала покрай нашата галактика, приближавайки се максимално близо. Когато Големият Магеланов облак премина през огромния и сравнително плътен ореол на Млечния път, част от ореола на Големия Магеланов облак вероятно е бил отстранен, влачейки се зад него в дифузна опашка. Това е възможен сценарий, но доказването му е трудно. Ореолът на Големия магеланов облак е твърде тъмен и дифузен, за да може да се наблюдава директно.
Но благодарение на някои отдалечени квазари е ново изследване най-накрая се "вижда" ореола на Големия Магеланов облак.
Графика на наблюдавания ореол на Големия Магеланов облак. Кредит: Mishra, et al
Квазарите са мощни фарове, захранвани от свръхмасивни черни дупки в далечни галактики. Въпреки че са на милиарди светлинни години, тяхната светлина може лесно да се наблюдава от радиотелескопи и космически телескопи като Хъбъл. Използвайки данни от "Хъбъл", екипът търси квазари на места, където е вероятно да бъде ореолът на Големия Магеланов облак. По този начин светлината на тези квазари ще премине през ореола, преди да достигне до нас, и част от квазарната светлина ще бъде погълната от ореола. Чрез измерване на спектрите на 28 квазара в района на небето около Големия Магеланов облак, екипът успява да направи първото картографиране на ореола на малката галактика. Ако приемем, че Големият Магеланов облак е имал голям ореол, подобен на други малки галактики преди прелитането си покрай Млечния път, екипът изчислява, че Големият Магеланов облак е запазил само около 10% от първоначалния си ореол. Останалата част от ореола сега тече зад галактиката като опашка на комета, въпреки че това все още не е наблюдавано.
В бъдеще екипът би искал да използва повече квазари за допълнително картографиране на ореола на Големия Магеланов облак, особено в предната област, където ореолът се сблъсква директно с този на Млечния път. Такава работа ще ни помогне да разберем по-добре какво се случва, когато галактиките си взаимодействат и как това може да повлияе на еволюцията на тези галактики.
Справка: Mishra, Sapna, et al. “The Truncated Circumgalactic Medium of the Large Magellanic Cloud.” arXiv preprint arXiv:2410.11960 (2024).
Източник: The Large Magellanic Cloud Survived its Closest Approach to the Milky Way, Universe today
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари