През 1924 г. американският астроном Едуин Хъбъл променя нашето разбиране за Вселената, когато представя съществуването на други галактики отвъд Млечен път. Дотогава се смята, че Млечният път е цялата Вселена.
В началото на 20-те години Хъбъл използва новия 100-инчов телескоп Хукер на обсерваторията на Маунт Уилсън, най-големият за времето си, за да изследва спирални мъглявини, когато идентифицира цефеиди- гигантски променливи звезди, чиято яркост варира във времето. Той използва формулата на Хенриета Левит, за да изчисли разстоянието на тези нови звезди, използвайки тяхната истинска и привидна яркост, и осъзнава, че те са на 860 000 светлинни години, 8 пъти по-далеч от най-отдалечените звезди в галактиката Млечен път.
Хъбъл заснема галактиката Андромеда, която според него е толкова голяма и съдържа толкова много материя, колкото Млечния път, и може да съдържа три до четири милиарда звезди, които произвеждат милиард пъти повече от светлината на Слънцето. Той представя своите открития в публикация на заседание на Американското астрономическо общество през 1925 г.
Хъбъл продължава да открива десетки други галактики и работи по доказването на идеята, че Вселената се разширява, довела до теорията за Големия взрив.
НАСА уважава постиженията му, като кръщава космическия телескоп Хъбъл на негово име. Стартирал през 1990 г., телескопът е събрал важна информация, включително измерване на скоростта на разширяване на Вселената, възрастта на космоса и масата на супер масивна черна дупка.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари