На днешната дата, 17 септември 1857 г. е роден руският учен от полски произход Константин Циолковски, който заедно с американецът Робърт Годард, се смята за един от основоположниците на съвременната ракетна техника и космонавтиката.
Неговите разработки са водещи за съветските ракетни инженери като Сергей Королев и Валентин Глушко и имат немалък принос за успеха на съветската космическа програма.
Циолковски прекарва по-голямата част от живота си в дървена къща в покрайнините на Калуга, на около 200 км югозападно от Москва. Отшелник по природа и заради своите необичайни навици е изглеждал странно за колегите си.
Роден е в с. Ижевско (сега в Рязанска област) в Руската империя в семейство от средната класа. Баща му, Едуард Циолковски (на полски: Ciołkowski), бил лесничей, учител и държавен служител от руско-полски произход, а майка му е с руско-татарски корени. На 10-годишна възраст Константин се разболява от скарлатина и губи частично слуха си. Когато е на 13 години, майка му умира. Заради проблемите си със слуха не е бил приет в начално училище и затова се самообучава в къщи като прекарва голяма част от времето си да чете книги, интересува се от математика и физика. Още като тийнейджър започна да обмисля възможността за космически пътувания.
Циолковски прекарва три години в московската библиотека. Там усвоява физиката, диференциалното и интегрално смятане, висшата алгебра, аналитичната и сферична геометрия.
След като издържа изпитите за учител и се премества в Боровск, разположен на 100 километра от Москва, където е назначен от Министерството на просвещението. Сам разработва своя кинетична теория за газовете, но разбира от Менделеев, че тази теория е открита преди 25 години. Втората му работа, "Механика на животинския организъм", получава благосклонна оценка от Сеченов и Циолковски е приет в Руското физико-химическо общество.
През това време Циолковски изследва много аспекти на космическите пътешествия и ракетните двигатели. Той е смятан за бащата на космонатиката и първият човек, на когото му хрумва идеята за космическия асансьор през 1895 г. по повод новоизградената Айфелова кула в Париж.
Модел на обвивката на балон от гофриран метал (къща-музей на К. Е. Циолковски в Боровск, 2007). Wikimedia Commons
Освен това на Циолковски принадлежи и идеята за орбитални космически станции и влак на въздушна възглавница. Той смята, че развитието на живота на една от планетите на Вселената ще достигне такава мощ и съвършенство, че ще преодолее силата на гравитацията и ще разпространени живота във Вселената.
Въпреки че остава в Калуга, малък град далеч от големите учебни центрове, Циолковски успява да направи много научни открития сам. Там построява аеродинамичен тунел за своите изследвания.
Основната работа на Циолковски е свързана с няколко големи предизвикателства - научната обосновка на изцяло покрит с метал аеростат (дирижабъл - тогава тази дума не е съществувала), оптимизация на обтекаемостта аероплана, ракетите с реактивен двигател за междупланетни пътешествия.
Циолковски заявява, че развива теорията на ракетостроенето само като допълнение към философските си изследвания. Написва повече от 400 работи, включително приблизително 90 публикации за космически пътешествия и свързани с тях теми. Сред произведенията му са проекти за ракети с кормилни тласкачи, многостепенни ракети носители, космически станции, въздушни шлюзови камери за излизане в космическия вакуум и космически колонии.
През 1895 година е публикувана книгата му „Мечти за земята и небето“, а след още една година излиза и статията за другите светове, разумни същества от други планети и за общуването на земляните с тях. В същата 1896 година Циолковски започва своя основен труд „Изследване на космическото пространство с помощта на реактивния двигател“. В тази книга са засегнати проблемите на използването на ракетните двигатели в космоса – навигационните механизми, доставката и транспортирането на горивото и други.
Чертеж на първия космически кораб на Циолковски (от ръкописа "Свободно пространство", 1883). Wikimedia Commons
През 1903 г. Константин Циолковски публикува основния си труд „Изследване на космическото пространство с помощта на реактивни апарати“, където за първи път доказва, че ракетата е устройството, което може да извърши космически полет. В тази статия е предложен първия проект за ракети с голям обхват. Тялото на рактата представлява продълговата метална камера, снабдена с течен реактивен двигател. За гориво и окислител Циолковски предлага да се използват съответно течен водород и кислород. Полетът на ракетата се контролира с газови кормилни тласкачи.
Но резултатът от първата публикация е разочароващ за Циолковски. Нито съгражданите му, нито чуждите учени не оценяват проучването, с което днес се гордее руската наука - то просто е изпреварило времето си. През 1911 г. Циолковски публикува втората част от труда си, където Циолковски изчислява работата за преодоляване на силата на гравитацията на Земята, определя необходимата скорост, за да излезе апаратът в Слънчевата система ("втора космическа скорост") и времето за полет. Този път статията на Циолковски прави сензация в научния свят и му донася заслужена слава в света на науката.
Малко известен факт е, че Константин Циолковски е бил задържан близо месец в затвора на КГБ Любянка през ноември 1919 г. по донос, че помага на белогвардейците. Разпитващият решава, че ученият е твърде проницателен и е разкрил двойния агент, който му изпращат и затова не се е издал. И чекистът предлага да се изпрати 62-годишният учен за една година в концентрационен лагер. По някаква случайност заповедта попада при началник, който е имал представа кой е Циолковски и делото е прекратено.
Днес много от прогнозите на Константин Циолковски, направени преди повече от век, вече са реалност - изследване на космическото пространство с помощта на многостепенни ракети носител, спътници и космически станции, скафандри и системи за поддържане на живота, появата на които бе предвидена от родоначалника на космонавтиката.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
22358
1
17.09 2022 в 16:14
Много голям наистина
Един от малкото руски учени пощадени от Ленин и Сталин.
Последни коментари