От миналото лято насам третата по големина луна на Юпитер, Йо, осветява околността със силна вулканична активност. Като най-активния вулканичен обект в Слънчевата система, за Йо подобни изригвания не са рядкост, но тазгодишната проява е необичайно мощна.

Изследователят Джеф Моргенталер (Jeff Morgenthaler), който наблюдава вулканизма на Йо от 2017 г., заявява, че това е най-голямото вулканично изригване, което е виждал досега. Наблюденията на Моргенталер са направени с малката по мащаб обсерватория Io Input/Output (IoIO) на Института за планетарни науки.

Йо преминава през фази на вулканична активност почти всяка година. Ексцентричността на орбитата ѝ и близостта до силната гравитация на Юпитер карат луната да се издува и свива непрекъснато, добавяйки енергия в процес, известен като приливно нагряване. Същият процес е причината за течните подповърхностни океани в близката луна Европа - но Йо е по-близо до своята планета и има по-скалист състав, което води до обширни потоци лава, изригвания и силни размествания на кората.

Тези екстремни вулканични условия засягат не само повърхността на Луната. Гравитацията на повърхността на Йо е достатъчно ниска - малко по-силна от гравитацията на земната Луна - така че някои от газовете и леките материали от вулканите на Йо могат да изтекат в орбита около Юпитер. Тези материали, състоящи се предимно от йонизирана сяра, образуват пръстен с форма на поничка около Юпитер, известен като плазмен тор на Йо.

^{Плазменият тор на Йо, съставен от йонизирана сяра, както се вижда от IoIO. Кредит: Jeff Morgenthaler, PSI.}

Обикновено торът се осветява по същото време, когато Йо преживява взрив от изригвания. Това обаче не се случва при последния изблик на вулканизъм, който продължава от септември до декември 2022 г.

Моргенталер предлага няколко възможни обяснения:

"Това може да ни казва нещо за състава на вулканичната активност, която е предизвикала изригването, или може да ни казва, че торът е по-ефективен в освобождаването си от материал, когато в него се изхвърля повече материал."

^{Яркостта на Йовианската натриева мъглявина на три различни разстояния от Юпитер (горе) и плазмения тор на Йо (долу), показваща няколко скромни избухвания от 2017 г. насам и едно голямо избухване през есента на 2022 г. Кредит: Jeff Morgenthaler, PSI.}

За да знаем със сигурност, ще са ни необходими измервания на региона на място. За щастие сондата Juno на НАСА премина през района в средата на декември, като на 14 декември се приближи на 64 000 км от Йо. На борда на " Juno" има инструменти, способни да характеризират радиационната среда в тора, и Моргенталер се надява, че данните от прелитането ще разкрият дали има нещо различно в състава на това избухване в сравнение с предишните. Данните от прелитането на Juno около Йо все още се изтеглят и обработват.

Очаква се Juno да премине още по-близо до Йо през декември следващата година, като се доближи на 1 500 км от луната - най-близкото приближаване на космически апарат до Йо след мисията Galileo през 2002 г.

_{Снимка на Йо, направена на 14 декември 2022 г. от космическия апарат Juno от разстояние 64 000 км: Кредит: NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS.}

Моргенталер ще наблюдава Йо и нейния плазмен тор с IoIO и тогава, стига облачното време да не попречи.

IoIO е малък телескоп и от Земята той може да види тора само чрез филтриране на светлината от Юпитер, която е достатъчно ярка, за да заличи сравнително слабия тор. IoIO използва коронограф, за да гарантира, че телескопът няма да бъде заслепен от сиянието на газовия гигант.

"Едно от вълнуващите неща при тези наблюдения е, че те могат да бъдат възпроизведени от почти всеки малък колеж или амбициозен астроном любител", заявява Моргенталер. "Почти всички части, използвани за построяването на IoIO, са достъпни в магазин за фотоапарати или телескопи от висок клас."

IoIO се състои от 35-сантиметров (14-инчов) телескоп Celestron Schmidt-Cassegrain, модифициран с изграден по поръчка коронограф.

Източник: Io is Having a Major Volcanic Outburst, Universe Today