„Аполо 14“ е осмата мисия с екипаж в програмата „Аполо“ на САЩ, третата, която каца на Луната, и първата, която се приземява в планински район на Луната, във високите части на Фра Мауро. В резултат на това са събрани повече проби лунна почва, отколкото първоначално бе планирано.
Това е последната от мисиите, които имат за цел да кацат на специфични места от научен интерес на Луната за двудневни престои с лунни разходки.
Корабът е съставен от команден и лунен модул. За командния модул астронавтите избират позивна „Кити Хок“ (мястото, където извършват своя пръв полет със самолет братя Райт), за лунния модул – „Антарес“ (звезда в съзвездието Скорпион, която астронавтите трябва да следят по време на прилуняването си).
Екипажът в състав командир Алън Шепърд, Стюард Руса, пилот на командния модул и Едгар Мичъл, пилот на лунния моду, излита на 31 януари 1971 г. На осемдесет и третия час от полета корабът влиза в окололунна орбита. В края на същия този час последната степен на ракетата носител пада на Луната.
Кацането на Луната се извършва на 5 февруари 1971 г. в 9 часа 18 минути 13 секунди GMT. Лунният модул се спуска на площадка с наклон осем градуса (при наклон над петнайсет градуса на астронавтите е забранено слизането по стълбата на повърхността на Луната, а при наклон над 42 градуса стартът от Луната е невъзможен).
По заявлението на Шепърд, равни площадки на мястото за кацане не е имало въобще.
Пръв на повърхността слиза Шепърд и произнася: „Това бе дълъг път, но ето че сме тук“. След по-малко от пет минути на повърхността слиза и Митчел. Астронавтите оглеждат мястото на прилуняване.
След около десет минути Митчел събира първите проби лунна почва и камъни. Астронавтите разтоварват и монтират част от апаратурата, след това издигат американския флаг.
В тази мисия астронавтите събират рекордно количество лунни образци - 42,28 кг.
Кредит: NASA
Наскоро международен екип учени анализира част от пробите, доставени от Аполо 14 и изложи предположението си, че някои от тях може да са стигнали до Луната от Земята при удар на голям астероид или комета преди 3,9 милиарда години.
Като доказателство за своята теория авторите посочват състава на образците. Те съдържат частици кварц, фелдшпат и циркон. Освен това химичният анализ показва, че скалата е образувана в кислородна среда при температури, характерни за Земята.




















Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
1420
2
05.02 2022 в 08:10
17936
1
06.02 2021 в 13:41
Последни коментари
Прост Човек
Колко бързо става квантовото вплитане? Учени го изследват в атосекунден мащаб
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"
dolivo
Чифтосали ли са се Хомо еректус и денисовците? Зъбните протеини намекват за древни срещи
Niko Kolev
"Ад" на Данте описва удар на астероид 500 години преди съвременната наука