
„Аполо 14“ е осмата мисия с екипаж в програмата „Аполо“ на САЩ, третата, която каца на Луната, и първата, която се приземява в планински район на Луната, във високите части на Фра Мауро. В резултат на това са събрани повече проби лунна почва, отколкото първоначално бе планирано.
Това е последната от мисиите, които имат за цел да кацат на специфични места от научен интерес на Луната за двудневни престои с лунни разходки.
Корабът е съставен от команден и лунен модул. За командния модул астронавтите избират позивна „Кити Хок“ (мястото, където извършват своя пръв полет със самолет братя Райт), за лунния модул – „Антарес“ (звезда в съзвездието Скорпион, която астронавтите трябва да следят по време на прилуняването си).
Екипажът в състав командир Алън Шепърд, Стюард Руса, пилот на командния модул и Едгар Мичъл, пилот на лунния моду, излита на 31 януари 1971 г. На осемдесет и третия час от полета корабът влиза в окололунна орбита. В края на същия този час последната степен на ракетата носител пада на Луната.
Кацането на Луната се извършва на 5 февруари 1971 г. в 9 часа 18 минути 13 секунди GMT. Лунният модул се спуска на площадка с наклон осем градуса (при наклон над петнайсет градуса на астронавтите е забранено слизането по стълбата на повърхността на Луната, а при наклон над 42 градуса стартът от Луната е невъзможен).
По заявлението на Шепърд, равни площадки на мястото за кацане не е имало въобще.
Пръв на повърхността слиза Шепърд и произнася: „Това бе дълъг път, но ето че сме тук“. След по-малко от пет минути на повърхността слиза и Митчел. Астронавтите оглеждат мястото на прилуняване.
След около десет минути Митчел събира първите проби лунна почва и камъни. Астронавтите разтоварват и монтират част от апаратурата, след това издигат американския флаг.
В тази мисия астронавтите събират рекордно количество лунни образци - 42,28 кг.
Кредит: NASA
Наскоро международен екип учени анализира част от пробите, доставени от Аполо 14 и изложи предположението си, че някои от тях може да са стигнали до Луната от Земята при удар на голям астероид или комета преди 3,9 милиарда години.
Като доказателство за своята теория авторите посочват състава на образците. Те съдържат частици кварц, фелдшпат и циркон. Освен това химичният анализ показва, че скалата е образувана в кислородна среда при температури, характерни за Земята.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
1420
2
05.02 2022 в 08:10
17936
1
06.02 2021 в 13:41
Последни коментари
YKoshev
Доколко съвместими са минерално-суровинният отрасъл и чистата околна среда?
Козон
Мистериозен череп на гръцки хоминин е датиран на поне 286 000 години
Peter Petrov
След многократни експлозии нов тест за мегаракетата на Мъск
поп Дръвчо
Гледайте за първи път на живо как новооткритият "междузвезден посетител" 3I/ATLAS се устремява към нас
Bai Tanas
Как е миришел Древният Рим? Честно казано - ужасно!
Прост Човек
Стъклените бутилки съдържат 5 до 50 пъти повече микропластмаси от пластмасовите бутилки
dolivo
Най-старите "човешки" фосили в Япония, се оказаха нечовешки, твърди ново проучване