НАСА публикува първите подробни изображения, направени от сондата New Horizons от разстояние от 27 хиляди километра на астероида Ултима Туле.
Този най-отдалечен обект, който човечеството е изследвало, има форма на „снежен човек“.
На 1 януари американската сонда New Horizons прелетя близо до обект в Пояса на Кайпер, наречен 2014 MU69 или Ултима Туле, на самия край на Слънчевата система. MU69 е на 6.5 милиарда километра от Земята и на 1..6 млрд км от Плутон и определено е най-далеченият обект, достиган и проучван от космически кораб.
Според изчисленията разстоянието между сондата и астероида по време на най-близкия подход е само 3,5 хиляди километра - много по-близо от легендарното прелитане на сондата покрай Плутон. New Horizons премина покрай Ултима Tулe със скорост 51 хиляди километра в час или около 14,6 километра в секунда.
Космическият кораб на НАСА записа стотици снимки на MU69, а изследователите вече показаха първите детайлни изображения на обекта.
На снимките се вижда, че MU69 е червеникав на цвят и оформен като снежен човек.
Така, с чувство за хумор, учените от New Horizons показват формата на MU69. NASA
Ще са нужни около две години, докато се получат всички данни, но тази информация може да разкрие как са се формирали планетите в нашата слънчева система преди около 4,5 милиарда години.
"Това е снежен човек," обяви Алън Стърн (Alan Stern), който ръководи мисията на New Horizons, за формата на обекта по време на пресконференция в сряда.
Представените снимки са направени 30 минути след приближаването на сондата с астероида от почти 28 хиляди километра. Според НАСА астроидът е с дължина от 33 километра, учените наричат долната топка на снежния човек Ултима, неговата напречна дължина е 19 километра, а другата топка, Туле е 14 километра.
Изследователите предполагат, че те са се съединили заедно в зората на образуването на Слънчевата система, сблъсквайки се леко помежду си.
Стърн обясни, че MU69 изглежда е това, което технически се нарича двойна система "contact binary" или "два напълно отделни обекта, които сега са свързани заедно".
Учените също така посочиха, че MU69 е като двойна комета, която никога не е минавала близо до Слънцето.
Изненадващо закръглените части на MU69 и крайната форма са вълнуващо развитие в обяснението на формата на планетите, отбеляза Кати Олкин (Cathy Olkin), планетарен учен от мисията New Horizons.
"Именно това ни бе нужно за напредъка в работата по моделирането на формирането на планетите, защото виждаме доказателства - точно тук - за акреция на обектите и след това тяхното съединяване", подчерта тя по време на пресконференцията.
Илюстрация, показваща как астероидът MU69 може да се е формирал в зората на Слънчевата система. NASA
Тъй като MU69 е толкова далечен, студен и сравнително непроменен, това е вероятно "най-примитивният обект, видян някога от космически кораб", коментира Джеф Мур (Jeff Moore), планетарен геолог и изследвател от мисията New Horizons, по време на брифинга.
"Според нас това е крайният продукт на процес, който вероятно се е състоял само няколкостотин или няколко милиона години - в самото начало на образуването на Слънчевата система", добавя той.
Никой не знаеше как изглежда MU69 до тази седмица. Неясните изображения, заснети преди полета, накараха някои учени да предположат, че това е удължен обект, оформен като фъстък или два обекта, уловени в тясна орбита един с друг.
MU69 има червеникаво оцветяване. Учените сравняват цвета му с този на спътника на Плутон, Харон.
Сравнение между луната на Плутон, Харон, и 2014 MU69. НАСА
"Определено можем да кажем, че Ултима Туле е червена", заяви Карли Хаует (Carly Howett), изследовател от мисията New Horizons, по време на брифинга.
Цветът се е получил заради милиардите години радиация, която е натрупала органични съединения на повърхността на MU69 и ги е преобразувала в сложни химични вещества, наречени толини, които са червени, обясни Хаует.
Членовете на екипа на New Horizons очакват да получат цветни снимки с най-висока резолюция през февруари. Но екипът ще започне да пише първата си научна статия - базирана на данните, които вече има - още следващата седмица.
Цветно изображение с ниска разделителна способност на MU69 (вляво), черно-бяло изображение с висока разделителна способност (в средата) и обединена версия, която показва цвета на обекта (вдясно). NASA/JHUAPL/SwRI/
"Това ще направи революция в знанията ни за планетарната наука", заяви Стърн.
Безпрецедентна мисия-бонус отвъд Плутон
Мисията да се мине покрай MU69 бе също толкова изненадваща, колкото и амбициозна.
Когато НАСА стартира New Horizons към Плутон през 2006 г., никой не знаеше, че MU69 съществува. Дори не е имало надежден начин да се открие обекта, докато не бе включена усъвършенстваната камера в космическия телескоп Хъбъл през 2009 година.
Илюстрация на Пояса на Кайпер с траекторията на New Horizons, Плутон и Ултима Туле (или 2014 MU69). NASA/JHUAPL/SwRI/Alex Parker
New Horizons достигна първата си цел - Плутон през юли 2015 г. Щом сондата приключи с тази основна мисия, се отправи в още по-далечна зона, наречена Пояс на Кайпер.
В този леден и тъмен район слънчевата светлина е толкова слаба, колкото светлината при пълнолуние на Земята. Тук се крият огромен брой замръзнали остатъци от образуването на Слънчевата система, наречени обекти на Пояс на Кайпер (KBOs).
Плутон също се смята за един от тях, но MU69 е най-запазеният, срещан досега. Можеше да бъде комета с блестяща опашка, ако бе се насочил към слънцето, но той е останал на далечната си, студена орбита милиарди години.
Безпрецедентните данни, получени от New Horizons, най-вероятно ще разкрият нова информация за това как се е развивала Слънчевата система и как с се формирали планетите, включително Земята.
"Ултима Туле е първият обект, до който достигамне, който не е достатъчно голям, за да се оформи като планета, а също и никога не е бил много затоплян от Слънцето", заяви Стърн пред Business Insider. "Той е капсула на времето отпреди 4,5 милиарда години. Това го прави толкова специален". Той сравнява полета с археологически разкопки в Египет.
Концепция на художник на астероиден рояк. НАСА / JPL-Caltech
Ще чакаме дълго за още по-безпрецедентни данни
Според Стърн за всяка част от данните, движещи се със скоростта на светлината като радиовълни, бяха нужни около шест часа, за да достигнат антените на Земята.
Снимка на 2014 MU69 или Ултима Туле, направена от сондата на НАСА New Horizons само 30 минути преди най-близкия ѝ подход на 1 януари 2019 г. Вляво е изображението, получено от космическия кораб, а вдясно - версия с изострен контраст. NASA / JHUAPL / SwRI
Въпреки че първите изображения вече са публикувани, това са версии с ниска резолюция. Ще е нужно много повече време за получаване на най-подробните изображения с пълна резолюция поради физическите ограничения на космическия кораб New Horizons и неговото местоположение. Всъщност може да са необходими 20 месеца, за да се изтегляит всички данни от сондата.
Една от причините за бавния трансфер на данни е, че мощността на радиоантената на космическия кораб сега е около 15 вата - или една четвърт от стандартната мощност на електрическата крушка - и се излъчва от 6.5 милиарда километра.
"10 000 пъти по-трудно от достигането на Плутон"
Това пътуване беше значително по-трудно да се осъществи от ппрелитането покрай Плутон.
Приближаването до нещо, което е с размер на голяма планина, покрита с мръсотия, на милиард мили от Плутон, и изследването му е около 10 000 пъти по-трудно от достигането на Плутон - заяви по-рано Стърн за Business Insider. "Защото е около 10 000 пъти по-малко. Постигането на това е невероятно".
Плутон (дясно) и неговата луна, Харон (вляво). NASA / JHUAPL / SwRI
Определянето къде точно ще бъде MU69 в космоса, когато New Horizons прелети близо до него, бе „двуседмична одисея“ от телескопски наблюдения по целия свят, обясни ученият от мисията Саймън Портър (Simon Porter) в Twitter.
За да наблюдават окултациите на MU69 или как астероидът блокира светлината на далечна звезда - начин за потвърждаване на точната орбита на космическия обект - изследователите трябваше да летят с телескоп, монтиран на самолет, наречен SOFIA, и да разположат десетки телескопи в Аржентина.
Екипът на New Horizons вече планира да направи полет към още по-далечен обект.
"New Horizons е много здрав космически кораб. Всъщност, всички системи на борда са дублирани, а ние не сме използвали нито една от резервните системи, защото нито една система не е отказала за 13 години полет", отбеляза Стърн за Business Insider по време на пресконференцията в сряда.
Космическият кораб New Horizons преди стартирането му през 2006 г. НАСА
Електрическото захранване на сондата - система, която преобразува топлината, излъчвана от разпадащия се плутоний-238 в електричество - има около 15 до 20 години живот. Стърн обясни, че тя може да захрани цялата електроника на космическия кораб на разстояние от около 10 милиарда мили или около 2,5 пъти сегашното му разстояние.
Коя ще бъде следващата цел на сондата?
„Не мога да дам отговор днес, защото не знаем”, заяви Стърн. „През този период от три години ние много внимателно планирахме всеки детайл от този полет, бяхме фокусирани върху това - и не се разсейвахме от следващото лъскаво нещо, ако знаете какво имам предвид.”
Той добави, че до лятото на 2020 г. екипът ще направи официално предложение към НАСА за търсене на друг обект, който да се изследва по-нататък, може би на самия край на Пояса на Кайпер. Това ще стане може би след десетилетие.
"Има много време да се намерят други цели - ако космическият кораб е в добро състояние и се приеме предложението", заяви Стърн.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари