Сензацията в края на 2020 г. бе, че е открит фосфин в атмосферата на Венера и това може да показва наличието на микробактериален живот високо в атмосферата на Венера.
Други проучвания не успяха да потвърдят откритието и скоро се оказа, че не е фосфин, а серен диоксид.
Но сега има друго идентифициране на фосфин (PH3) и се казва, че се основава на повече данни от първото му откриване преди четири години.
Същата група учени оттогава са направили нови наблюдения с телескопа JCMT (James Clerk Maxwell Telescope) в Хавай, които за пореден път показват, че в атмосферата на Венера има фосфин. На 17 юли тази новина бе представена на среща на Кралското астрономическо общество в Хъл и обявена с този туит:
Interesting stuff from Dr Dave Clements of @imperialcollege in the #Venus session at #NAM2024.
— Royal Astronomical Society (@RoyalAstroSoc) July 17, 2024
He shares preliminary findings which "strengthen" evidence of phosphine in the planet's clouds, including detections of the potential biomarker deeper in a warmer area of the clouds. pic.twitter.com/MDqHDKoege
Изследователите са направили три кампании за наблюдение с JCMT и в една от тях вече са имали 140 пъти повече данни, отколкото в кампаниите за наблюдение през 2020 г. Както може да се види от графиката в туита, са наблюдавани две линии на поглъщане: една на 266,15 GHz, която може да се припише на 0,8 ppm (части на милион) HDO (тежка вода) и друга на 266,94 GHz, която според предишни оценки, PH₃ (фосфин) е от порядъка на няколко ppb (части на милиард).
Венера, снимана през 1974 г. с Маринър 10 на НАСА. Кредит: NASA/JPL-Caltech
Наблюденията са направени по време на прехода от нощ към ден, докато отрицателните наблюдения са направени по време на прехода от ден към нощ.
Според Дейвид Клементс (David Clements) от Имперския колеж, Лондон, който ръководи проекта за наблюдение, ултравиолетовата светлина от Слънцето през деня разгражда фосфина, правейки го невидим.
Новите наблюдения с ALMA (Atacama Large Millimeter/submillimeter Array) показват, че първоначалният наблюдаван сигнал не се е дължал на серен диоксид, смята Джейн Грийвс (Jane Greaves) от Университета на Кардиф, Великобритания, която ръководи първоначалното откриване през 2020 г.
По думите й е открит и амоняк (NH₃). Това също е молекула, която показва наличието на микробактериален живот.
Всъщност в облаците на Венера водните капчици съдържат разтворен серен диоксид, който се превръща в концентрирана сярна киселина. Това вещество се понася на Земята само от някои екстремофилни бактерии. Наличието на амоняк в тези капчици може да действа като буфер срещу киселинността, което улеснява оцеляването на бактерии, подобни на земните, в тях. Според Грийвс амонякът може да е продукт на живота на микробите на Венера като механизъм за оцеляване. Въпреки че трябва да се помни, че е предложен азотен цикъл в атмосферата на Венера, който включва амоняк от абиотичен произход:
Кредит: Janusz J. Petkowski, Sara Seager, ..., Christopher E. Carr, «Astrobiological Potential of Venus Atmosphere Chemical Anomalies and Other Unexplained Cloud Properties,” Astrobiology 24: 343-370 (10.04. 2024 г.), doi: https://doi.org/10.1089/ast.2022.0060
Остава да се види дали фосфинът и амонякът наистина се произвеждат от нещо живо. Има и източници, които не са свързани с микробактериалния живот.
Все още няма публикувани научни статии въз основа на новите данни, така че засега трябва да разчитаме на медиите, които съобщават за това. Така че да изчакаме и да видим.
Източник: Últimas noticias sobre el fosfano en Venus, Francis Naukas.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари