Миналата година астрономическата общност бе развълнувана от тревожна прогноза: бялото джудже WD 0810-353 – горещият и плътен труп на подобна на Слънцето звезда – се е насочил на сблъсък с нашата Слънчева система... само след 29 000 години, което е миг в космически времеви мащаб. Тази звезда бе наблюдавана от космическия телескоп Gaia и траекторията й изглеждаше опасно близо до нашата система.
Преоценка на траекторията
Скорошни наблюдения от Много големия телескоп (VLT - Very Large Telescope) на Европейската южна обсерватория обаче опровергават тази прогноза. Екипът успява да симулира магнитното поле на бялото джудже и да определи истинската му траектория. Оказа се, че WD 0810-353 все пак не се е насочил към нашата слънчева система и това откритие е облекчение за човечеството пред перспективата за космическа катастрофа.
Значение на магнитното поле
Първоначалните изчисления, базирани на измервания на Gaia, предполагат, че WD 0810-353 ще премине близо до нашето Слънце, някъде през Облака на Оорт, ледена сфера, разположена в далечния край на Слънчевата система. Проектът Gaia обаче пропусна решаващ фактор: необичайно голямото магнитно поле на WD 0810-353.
Ева Вилавер (Eva Villaver), астроном в Центъра по астробиология в Испания и съавтор на изследването, обяснява, че магнитните полета играят важна роля в разбирането на много физически аспекти на една звезда и пренебрегването им може да доведе до погрешни интерпретации. Чрез анализиране на поляризираната светлина, излъчвана от WD 0810-353, екипът успя да определи истинската му траектория и скорост.
Скоростта, с която WD 0810-353 се движи към нас - неговата радиална скорост - първоначално бе определена с помощта на спектъра на неговата светлина от наблюдения на Gaia. Спектърът се получава чрез разделяне на светлината на съставните й цветове. В зависимост от това дали даден обект се движи към или далеч от нас, неговият спектър ще се измести съответно към по-къси или по-дълги дължини на вълната. Този процес е съответно известен като синьо или червено отместване, тъй като синята светлина има по-къси дължини на вълната от червената.
Схематично представяне на сини и червени спектрални линии. Кредит: NASA
Но наличието на силно магнитно поле може да има дълбок ефект върху спектъра на една звезда, разделяйки нейните спектрални линии на няколко и премествайки ги към други дължини на вълната. Казано по-просто, ако магнитното поле не бе взето предвид при измерването на радиалната скорост на бялото джудже, тогава въпросът дали то идваше към нас оставаше отворен.
Можем да си отдъхнем
Екипът използва фокалния редуктор и спектрографа с ниска дисперсия 2 (FORS2), инструмент, инсталиран на VLT на ESO в обсерваторията Паранал в пустинята Атакама в Чили. С него те улавят много точни спектри на бялото джудже, за да разберат дали неговото интензивно магнитно поле може да повлияе на интерпретацията на данните от Gaia.
Светлинните вълни обикновено осцилират във всички посоки, но при определени обстоятелства, като например в присъствието на магнитно поле, те осцилират в предпочитана посока, като се поляризират. Екипът използва поляризирания спектър на WD 0810-353, за да моделира магнитното поле в това бяло джудже и установява, че докладваната по-рано скорост на звездата може да се обясни с магнитното поле.
Източник: Rogue star not heading for Solar System collision after all, ESO
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари