Пясъчните дюни, които се простират по повърхността на спътника на Сатурн Титан, може да са направени от смлени останки от древни луни и комети.
Огромно количество материал от разбити комети може да се е натрупал върху Титан, за да образуват огромните пространства с дюни, съобщава планетарният учен Уилям Ботке (William Bottke) на 12 март на Конференцията за лунни и планетарни науки. Компютърните симулации предполагат, че загадъчните дюни са се образували от обекти, идващи от първичния пояс на Кайпер, съвременен източник на комети отвъд орбитата на Нептун. Предложеният сценарий може да обясни и наличието на подобен материал, наблюдаван в други планети, отбелязва Ботке, който е и ръководител на катедрата за космически изследвания в Югозападния изследователски институт (SwRI) в Боулдър, Колорадо.
Природата на пясъка на Титан е загадка не от вчера. Под неговото небе се простират около 15 милиона квадратни километра тъмни дюни. Тези вълни от пясък са големи, колкото масивните дюни в арабската пустиня, където са заснети последните филми за Дюн.
Популярна хипотеза твърди, че пясъчните вълни на Титан се състоят от органични частици, произведени от слънчевата радиация на неговата мъглива атмосфера. След като тези частици с размер около микрон паднат на повърхността, те по някакъв начин образуват по-големи зърна с размер на песъчинки, които могат да образуват дюни. Но не е ясно как точно се случва това нарастване. Нещо повече, лабораторните експерименти обаче са показали, че такъв вид частици обикновено са много крехки, така че не могат да останат цели, докато се носят по повърхността на луната, под формата на дюни, обяснява Ботке.
Той и колегите му предлагат друг сценарий, който започва в началото на историята на Слънчевата система, преди приблизително 4 милиарда години.
Една от най-популярните теории за еволюцията на слънчевата система гласи, че гигантските планети са мигрирали от мястото, където са се образували, до сегашните си позиции. През това време се смята, че тези планети са преминали през пояса на Кайпер. Това голямо пренареждане би довело до бомбардирането на Титан и други луни от комети. Но голям брой комети биха се сблъсквали и помежду си, оставяйки малки частици.
Ние знаем изненадващо много за тези частици, разказва Ботке, защото много от тях са удряли космически кораби и Земята. Те са достатъчно издръжливи, за да оцелеят, преминавайки през нашата атмосфера. И са тъмни и често с размери около 200 микрона, точно с правилния размер за изграждане на тъмни дюни на Титан.
Това радарно изображение на дюни на луната на Сатурн, Титан, е заснето през 2009 г. от космическия кораб Касини на НАСА. Кредит: JPL/NASA
Ботке и колегите му извършват компютърни симулации за това как Сатурн, Юпитер и техните луни са еволюиратли през този хаотичен период, проследявайки колко пулверизиран кометен прах и колко големи частици са паднали върху Титан и другите луни на Сатурн и Юпитер.
Радарно изображение на пясъчното море Шангри-Ла на Титан, взето от космическия кораб Касини на НАСА. Кредит: NASA/JPL-Caltech/ASI/Université Paris-Diderot
Падналите върху Титан частици могат да доставят достатъчно материал, за да се образуват дюните, установява екипът.
Нещо повече, симулациите показват, че голяма част от материала вероятно е падал и на луните на Юпитер Калисто и Ганимед и луната на Сатурн Япет, за всички от които е известно, че имат големи петна от тъмен материал.
Смята се, че тъмният материал на Япет е дошъл от космоса. Така че е правдоподобно пясъците на Титан да не са "местно производство".
Въпреки това не е ясно дали материалът ще остане на повърхността на Титан след падането му.
Може на Титан да се изригвали ледени вулкани, които биха потопили и погребали старите паднали отломки с течение на времето.
Загадката може да бъде разрешена от мисията Dragonfly (водно конче), която ще стартира през 2028 г. и ще достигне Титан през 2034 г. Агенцията планира да се спусне роботизиран квадрокоптер, захранван с плутоний, който да изследва повърхност на спътника на Сатурн в продължение на 2,7 години.
"Това е хипотеза, която може да се провери“, коментира Мелиса Трейнър (Melissa Trainer), планетарен учен в Центъра за космически полети Годард на НАСА в Грийнбелт, Мериленд, която работи по мисията. Инструментите на борда на апарата ще могат да правят измервания на състава на частиците от дюните, посочва тя.
И така един ден, може би, летяща машина ще потвърди, че върху далечната луна се вълнуват морета от разбити комети.
Справка:
W.F. Bottke et al. An exogenic source for Titan’s dune particles? Lunar and Planetary Science Conference, The Woodlands, Texas, March 12, 2024.
J.R. Spencer and T. Denk. Formation of Iapetus’ extreme albedo dichotomy by exogenically triggered thermal ice migration. Science. Vol. 327, December 10, 2009, p. 432. doi: 10.1126/science.1177132.
Източник:
Titan’s dark dunes could be made from comets, Science News
Titan’s sand dunes may be made of smashed up small moons, New Scientist
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари