Търсенето на живот във Вселената е вълнувало хората от векове. Марс, разбира се, е високо в списъка с потенциални местообитания за съществуване на извънземни, но след като се получиха многобройни изображения от космически кораби, показващи безплоден пейзаж, изглежда, че Марс все пак може да не е толкова обитаем.
Всъщност доскоро. Установено е, че марсианският реголит, най-горният слой прах на повърхността, е пълен с перхлоратни соли. Тези химикали са отровни за по-голямата част от живота на Земята, но ново проучване предполага, че някои екстремофилни протеинови ензими и РНК оцеляват на перхлорати.
Марс е четвъртата планета от Слънцето и последната от големите планети, която има твърда повърхност. За случайния наблюдател Марс има червен оттенък, който е резултат от богата на железен оксид повърхност. Може би познавате железния оксид с по-познатото му име ръжда. Той е около половината от размера на Земята, но има някои познати характеристики на повърхността. Вулкани изпъстрят повърхността на Червената планета, но доколкото знаем, те са изчезнали и ледени шапки украсяват полярните ѝ региони.
Цветно изображение на Червената планета, направено на 10 октомври 2014 г. от индийската мисия Mars Orbiter от 76 000 километра. Кредит: ISRO/ISSDC/Justin Cowart (Creative Commons Attribution 2.0.)
Първите наблюдатели с телескопи с лошо качество са смятали, че Марс е пресечен с голяма глобална напоителна система, която пренася стопената вода от полярните шапки към по-сухите екваториални региони. Оттогава научихме, че това са били само оптични илюзии и че полярните шапки са направени до голяма степен от лед от въглероден диоксид. С напредването на времето очакванията за намиране на извънземен живот на Марс бавно намаляват. Въпреки това нареждата е поддържана полужива от намеците за наличието на повърхностна течна вода и от химичните вещества, открити в марсианските метеорити, които предполагат биологични процеси. Няма съмнение, че дебатът за живота на Марс все още не е стигнал до окончателна присъда.
Докато продължава търсенето на доказателства за живот, се натрупва информация и за живота на Земята. На нашата планета, на която и страна да се обърнем, под която и скала да погледнем или дори в който и ъгъл на света да търсим, можем да намерим признаци на живот. Без значение колко екстремна е околната среда, животът изглежда намира начин и докато научаваме повече за условията, при които може да съществува живот тук, това помага и в търсенето ни на извънземен живот.
Сред многото мисии до Марс се натрупват доказателства за наличието на перхлоратни соли на повърхността на Марс. Тези соли са съставени от кислородни и хлорни атоми и обикновено се смятат за вредни за живота на Земята. Те могат да се комбинират с водата в атмосферата, за да произведат разтвори на саламура (солена вода). Наличието на вода в много различни състояния на Марс насочва стратегията на НАСА за търсене на живот там да "следва водата". Концепцията е проста, търсете вода и може да намерите живот.
Екип от изследователи от Колежа по биологични науки наскоро публикува своите изследвания в списание Nature Communication.
Те проучват как геохимичната среда на Марс може да формира и поддържа минал или дори настоящ живот на Червената планета.
Екипът, ръководен от асистент професор Арън Енгелхарт (Aaron Engelhart), разглежда два вида рибонуклеинови киселини (РНК - молекули, които са от съществено значение за познатите живи организми) и протеинови ензими от Земята, за да види дали и как функционират в перхлоратни соли. Те откриват:
- Всички РНК работят изненадващо добре в перхлоратен солен разтвор.
- Протеиновите ензими не функционират толкова добре, колкото РНК в перхлоратните солеви разтвори. Само протеините, които са се развили в екстремни среди на Земята - в организми, които живеят при високи температури или във високо съдържание на сол - могат да функционират.
- В перхлоратните соли РНК ензимите могат да правят неща, които обикновено не правят на Земята, като например генериране на нови молекули, които включват хлорни атоми. Тази реакция не е била наблюдавана от учените преди.
Това е изкусителен обрат в търсенето на живот.
"Взети заедно, тези резултати показват, че РНК е уникално подходяща за много солените среди, които се намират на Марс, и може да се намери на други тела в космоса", коментира Енгелхарт. "Тази изключителна толерантност към сол може да повлияе на начина, по който животът може да се е формирал на Марс в миналото или как се формира в условията на Марс днес.“
Екипът продължава да изследва откритата от тях химия на хлорирането, както и други реакции, които РНК може да извърши в условия с високо съдържание на сол.
Когато започнахме да губим надежда за намиране на признаци на минал или настоящ живот на Марс поради негостоприемната среда, резултатите показаха, че РНК всъщност е много подходяща за характеристиките на солената вода на Марс. Благодарение на тази толерантност към такива фактори на околната среда изследването разкрива изкусителни нови аспекти в търсенето на живот.
Справка: Hoog, T.G., Pawlak, M.R., Gaut, N.J. et al. Emergent ribozyme behaviors in oxychlorine brines indicate a unique niche for molecular evolution on Mars. Nat Commun 15, 3863 (2024). https://doi.org/10.1038/s41467-024-48037-2
Източник:
Toxic Perchlorate on Mars Could Make Life More Interesting, Universe Today
Exploring extremes in the search for life on Mars, University of Minnesota
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари