Произходът на повечето метеорити на Земята може да се свърже с няколко сблъсъка в астероидния пояс между Марс и Юпитер, съобщават две нови изследвания, включително един особено катастрофален сблъсък преди около 466 милиона години, който изглежда е предизвикал ледников период.
Метеоритите, които достигат Земята, обикновено са богати на силикатни минерали камъни, съдържащи малки сферични образувания, наречени хондрули или хондри. Тези метеорити се наричат обикновени хондрити. Те са повече от 80% от всички намерени метеорити.
Хондритите идват от родителски обекти, които са астероиди, които никога не са били част от космическо тяло, достатъчно голямо, за да претърпи топене и разслоение като Земята например. Освен това съдържанието на нелетливи елементи в хондритите е подобно на това, което се намира в атмосферата на Слънцето и други звезди в нашата галактика, което сочи, че астероидите са се образували след раждането на Слънцето и преди образуването на планетите.
Астероидите в някои специфични райони на Главния астероиден пояс между Марс и Юпитер имат химически и минералогичен състав, идентичен с този на метеоритите. Основавайки се на тези данни, учените се опитват да открият коя група метеорити от кое семейство астероиди произхожда, но такова идентифициране е доста трудно. В ново проучване международен екип от астрономи идентифицира набор от възможни източници
Метеоритите записват бурната история на формирането на Слънчевата система, но произходът на тези древни космически скали често е неизвестен. Без тази информация метеоритът е като парче от пъзел без картина на целия пъзел, която да го придружава.
Обикновените хондрити се различават по съдържанието на чисто желязо. Въз основа на този критерий те се разделят от по-ниско към по-високо съдържание на желязо в три групи - H, L и LL като H и L съставят 70 % от всички паднали метеорити.
Учените предполагат, че хондритите L произхождат от един-единствен астероид-майка. Много от тях имат минералогични характеристики, които показват, че са били подложени на силен удар, обгаряне и дегазиране, преди постепенно да се охладят, което предполага, че са били изхвърлени от гигантски астероид - с размер поне 100 км - от свръхзвуков сблъсък.
Изследвайки радиоактивно разпадащите се елементи, учените определят възрастта на метеоритите и установяват, че са се появили за първи път от сблъсък, станал преди 470 милиона години. За да потърсят мястото на този разрушителен сблъсък в астероидния пояс, изследователите използват Инфрачервения телескоп на НАСА в Хавай, за да сканират редица астероиди от каменен тип, сравнявайки минералните подписи на всеки от тях с тези на L хондритите.
Най-подходяща се оказва група астероиди, наречена семейство Масалия. започвайки от тяхното разпръснато местоположение в момента и настоящите им орбити, изследователите успяват да изчислят и проследят назад във времето движвнивто им и да установят, че изглежда всички астероиди са се образували преди около 500 милиона години след откъсването им от по-стар, голям астероид. Това време се предполага, че ударът, който е създал хондритите L, е създал и семейство Масалия. Един от астероидите в това семейство е с размер около 140 км, което напълно съответства на предполагаемия диапазон на размерите на родителското тяло на L хондритите.
Фигурата показва метода, по който авторите на статиите са идентифицирали източниците на метеорити. Кредит: Granvik, Nature, 2024
Други независими данни също сочат към семейство Масалия, включително фактът, че близкоземните астероиди с характеристики, подобни на L-хондритите, имат орбити, които водят към семейството, както и орбитите на L-хондритните метеорити, които изгарят в небето на Земята, преди да оставят след себе си забележими метеорити.
"Всички те сочат към едно и също събитие. Няма никакво съмнение“, коментира Михаел Марсет (Michaël Marsset), астроном в Европейската южна обсерватория в Сантяго, Чили, и автор на двете скорошни изследвания, публикувани в Nature.
Във второто проучване изследователят от Карловия университет Мирослав Брож (Miroslav Brož) и колегите му откриват, че сегашният приток на H и L хондритни метеорити вероятно е причинен от три по-скорошни разпада.
Тези събития са се случили преди около 5.8, 7.6 и 40 милиона години и са довели до унищожаването на астероиди с диаметър над 30 км.
По-конкретно, те стигат до извода, че сблъсъци на сравнително младите астероидни семейства Карин и Коронис и втори сблъсък (преди около 40 милиона години) в по-старото семейство Масалия, обяснява по-голямата част от метеоритите, които в момента падат на Земята.
В трето, последващо проучване, д-р Брож и съавторите му разширяват своя подход към всички семейства метеорити, разкривайки първичните източници на въглеродните хондрити и ахондрити, които идват в допълнение към тези от Луната, Марс и Веста.
"Нашите открития предлагат прозрения за мистериите около това откъде са дошли най-често срещаните метеорити, които са се сблъсквали със Земята досега и как тези сблъсъци може да са оформили историята на Земята", пишат авторите.
Резултатите са публикувани в три статии в списание Nature и списание Astronomy & Astrophysics.
Справка:
- M. Marsset et al. 2024. The Massalia asteroid family as the origin of ordinary L chondrites. Nature 634, 561-565; doi: 10.1038/s41586-024-08007-6
- M. Brož et al. 2024. Young asteroid families as the primary source of meteorites. Nature 634, 566-571; doi: 10.1038/s41586-024-08006-7
- M. Brož et al. 2024. Source regions of carbonaceous meteorites and near-Earth objects. A&A 689, A183; doi: 10.1051/0004-6361/202450532
Източници:
The cataclysmic origins of most of Earth’s meteorites have been found, Science News
Most of Earth’s Meteorites Came from Few Asteroid Breakup Events, Research Suggests, Sci.News.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари