Астрономи са проследили произхода на 200 метеорита до пет ударни кратера в два вулканични района на Марс, известни като Тарсис и Елизиум.
Вярвате или не, отломки от Марс често са стигали до Земята след мощни удари по повърхността на Червената планета и изхвърлянето им в космоса.
В най-новата история на Марс е имало поне 10 такива събития, свързани с образуването на метеорити. При тези мощни удари метеоритите могат да бъдат изхвърлени от Червената планета с достатъчна скорост, за да се освободят от гравитационното привличане на Марс и да навлязат в орбита около Слънцето, като някои от тях в крайна сметка падат на Земята.
Учени от Университета на Алберта сега са проследили произхода на 200 от тези метеорити до пет ударни кратера в два вулканични района на Марс, известни като Тарсис и Елизиум.
"Сега вече можем да групираме тези метеорити по тяхната обща история и след това по местоположението им на повърхността преди да попаднат на Земята", заявява Крис Херд (Chris Herd), куратор на колекцията от метеорити на университета и професор във факултета по естествени науки.
Проучването е публикувано наскоро в списанието Science Advances.
Метеоритите падат на Земята постоянно - по данни на НАСА всеки ден падат около 48,5 тона метеоритен материал - въпреки че по-голямата част от тях достигат до повърхността като малки незабележими частици прах. Определянето на произхода им често е трудно, но през 80-те години на миналия век учените се усъмнили в група метеорити, които изглеждали с вулканичен произход и били на възраст 1,3 милиарда години.
Това означава, че тези скали трябва да са дошли от небесно тяло с неотдавнашна (в геоложки мащаб) вулканична дейност, което прави Марс вероятен кандидат. Доказателството обаче се появява, когато спускаемите апарати Viking на НАСА успяват да сравнят състава на марсианската атмосфера с уловените газове, открити в тези скали.
Определянето на точното място на Марс, откъдето те произхождат, досега бе трудно да се направи. Екипът отбелязва в своята статия, че тази трудност е възникнала поради използването на техника, наречена спектрално съпоставяне - техника, използвана за идентифициране и сравняване на състава на материали чрез анализ на моделите на светлината, която поглъщат или излъчват.
Този метод обаче е ограничен от фактори като променливостта на терена и обширната прашна покривка, които могат да изкривят спектралните сигнали, особено на по-младите терени като Тарсис и Елизиум. Но ако знаем откъде точно са дошли тези марсиански метеорити, учените ще могат по-добре да сглобят геоложкото минало на планетата.
"[Това] ще позволи да се преизчисли хронологията на Марс, което ще има отражение върху времето, продължителността и естеството на широк кръг от важни събития в марсианската история", посочва Херд. "Наричам това липсващото звено - да можем да кажем например, че условията, при които този метеорит е бил изхвърлен, са били изпълнени от ударно събитие, което е създало кратери с диаметър между 10 и 30 километра."
Схема на изхвърлянето на метеорити от Марс на Земята. Кредит: Maria Dirks, University of Alberta
Екипът комбинира симулации на удари с висока разделителна способност в планета, подобна на Марс.
"Един от най-големите успехи тук е възможността да се моделира процесът на изхвърляне и въз основа на този процес да се определи размерът на кратера или диапазонът от размери на кратера, който в крайна сметка би могъл да изхвърли тази конкретна група метеорити или дори този конкретен метеорит", разказва Херд.
Резултатите от модела позволяват на екипа да определи "пиковите ударни налягания" на събитията на удара и продължителността на излагане на скалите на тези налягания. Това може да се определи по наблюдаваните в метеоритите "ударни характеристики" - например уникални минерални промени, шоково стъкло и специални модели на пукнатини.
Въз основа на тези данни Херд и колегите му успяват да оценят размера на ударните кратери, които биха могли да изстрелят метеоритите, както и колко дълбоко са били заровени скалите преди удара. Въпреки че тези оценки на дълбочината са свързани с известна несигурност, изследователите ги сравняват с местната геология на възможните кратери-източници и с характеристиките и възрастта на метеоритите, за да видят дали те съвпадат.
Марсиански метеорит, наречен Амгала 001, открит в Западна Сахара през 2022 г. Кредит: : Wikimedia Commons/Steve Jurvetson
"[Нашият подход за моделиране] ни позволява да кажем, че от всички тези потенциални кратери можем да ги ограничим до 15, а след това от тези 15 можем да ги ограничим още повече въз основа на специфични характеристики на метеоритите", разказва Херд. "Може би дори можем да реконструираме вулканичната стратиграфия [геоложкия запис], позицията на всички тези скали, преди да бъдат взривени от повърхността."
Това би могло да помогне на учените да разберат по-добре кога са се случили вулканичните събития на Марс, различните източници на марсианска магма и колко бързо са се образували кратерите по време на ерата на слабо метеоритно бомбардиране на Червената планета, известна като Амазонски период, преди около 3 милиарда години.
"Това е наистина невероятно, ако се замислите", добавя Херд. "Това е най-близкото, което може да имаме, докато не отидем на Марс и вземем камък."
Справка: Christopher D. K. Herd et al. ,The source craters of the martian meteorites: Implications for the igneous evolution of Mars. Sci. Adv.10, eadn2378(2024). DOI: 10.1126/sciadv.adn2378
Източник: 200 meteorites on Earth traced to 5 craters on Mars, Victoria Corless, Live Science
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари