Вече имат вероятен източник загадъчните газови облаци около сърцето на нашата галактика Стрелец A*

Ваня Милева Последна промяна на 28 April 2026 в 00:00 13808 0

Нови наблюдения и симулации от екип от изследователи, ръководени от Института Макс Планк (MPE), разкриват, че масивна двойна звезда близо до центъра на нашата галактика е отговорна за образуването на серия от загадъчни газови облаци: компактни струпвания

Кредит ESO/D. Ribeiro for the MPE GC team
Нови наблюдения и симулации от екип от изследователи, ръководени от Института Макс Планк (MPE), разкриват, че масивна двойна звезда близо до центъра на нашата галактика е отговорна за образуването на серия от загадъчни газови облаци: компактни струпвания на газ, които захранват свръхмасивната черна дупка Стрелец A* (накратко Sgr A*). Изображението показва динамичната среда около свръхмасивната черна дупка в центъра на Млечния път, с наскоро открития газов облак G2t, редом с вече известните облаци G1 и G2. Подобните орбити на тези облаци предполагат общ произход в звездната система IRS16SW.

Центърът на нашия Млечен път е забележително плътна и динамична област. В сърцето ѝ се намира свръхмасивната черна дупка Sgr A*, заобиколена от звезди, газ и прах, движещи се под въздействието на изключителна гравитация. Тази среда представлява естествена лаборатория за изучаване на поведението на материята в близост до черна дупка и как такива обекти се снабдяват с нов материал.

През последните двадесет години астрономите са открили различни компактни газови облаци близо до Sgr A*, използвайки инфрачервени наблюдения. Тези газови струпвания са важни улики за изучаването как газът може евентуално да достигне черната дупка. Въпреки това, точният им произход и физическите процеси, които ги формират, все още не са ясни.

G-облаците: разрастващо се семейство

През 2012 г. астрономите идентифицират първия компактен, йонизиран газов облак, наречен G2. Той има масата на няколко земни кълба и излъчва светлина от водород и хелий, типични за горещ, прашен газ. G2 следва удължена орбита около Sgr A* и показва слаба, изоставаща структура, G2t. При повторно разглеждане на по-ранни наблюдения е открит подобен обект, G1, движещ се по подобна орбита.

Предполагаше се, че G1, G2 и G2t са по-плътни струпвания в рамките на общ газов поток. Умерените колебания на плътността могат да доведат до появата на струпвания, защото яркостта на облака се увеличава с квадрата на неговата плътност. Наскоро изследователи откриват, че газ от опашката на G2 се е кондензирал в трето компактно струпване, движещо се по подобен път, което сега би могло да се нарече G3, ако това име все оюе не бе дадено на друг обект. Заедно тези обекти образуват плътна структура – ​​потокът G1–2–3 – която следва материята, протичаща през галактическия център.

Изчисленията показват, че притокът на едно такова струпване, приблизително една маса на Земята на десетилетие, би могъл да осигури достатъчно материал за поддържане на настоящата активност на Sgr A*. Следователно познанието как се образуват тези струпвания е от решаващо значение за обяснение как черната дупка се захранва с енергия.

The gas streamer G1-2-3 in the Galactic Center. S. Gillessen et. al. https://arxiv.org/abs/2510.00897

[image or embed]

— AstroArxiv (@astroarxiv.bsky.social) October 2, 2025 at 6:48 AM

Търсене на източника

Предложени са няколко възможни произхода: звездни ветрове от масивни звезди, експлозивни събития като нови или приливни сили от Sgr A*. За да провери тези идеи, международен екип, ръководен от MPE, използва спектрографите SINFONI и ERIS, подпомагани от адаптивна оптика, които позволяват ясна инфрачервена спектроскопия. Чрез фокусиране върху емисионната линия Brackett-γ на водорода, те реконструират орбитите на трите газови облака въз основа на техните позиции и скорости.

Анализът показва, че G1, G2 и G2t се движат в орбити с практически идентична ориентация и форма. Вероятността три несвързани обекта да споделят такива специфични орбитални параметри е пренебрежимо малка. Това сочи към общ произход и за трите газови облака.

Двойна звезда като създател

Чрез проследяване на движенията на газовия поток в пространството и радиалната скорост, изследователите идентифицират правдоподобен източник: масивната контактна двойна звезда IRS 16SW, разположена във въртящия се по часовниковата стрелка диск от млади звезди, обикалящи около Sgr A*. Малките разлики между орбитите на G-облаците могат да се обяснят със собственото орбитално движение на двойната звезда.

Хидродинамичните симулации допълнително подкрепят това заключение. Те показват, че струпванията от газ могат да се образуват там, където звездните ветрове на двойната звезда се сблъскват с околната среда, създавайки ударна вълна между двете звезди. Газът се натрупва там и се компресира, като в крайна сметка се разделя на отделни струпвания, които се движат навътре – както се наблюдава в потока G1–2–3.

Какво означава това?

Тези открития показват, че звездните ветрове от масивни звезди в галактическия център могат непрекъснато да доставят материал към черната дупка. Резултатът свързва звездната еволюция, газовата динамика и захранването на черната дупка в една последователна картина – и показва как образуването на звезди и растежът на черните дупки могат да бъдат взаимосвързани, дори в нашата собствена галактика.

Справка: S. Gillessen et al, The gas streamer G1–2–3 in the Galactic center, Astronomy & Astrophysics (2026). DOI: 10.1051/0004-6361/202555808

Източник: Mysterious gas clouds near Milky Way's black hole now have a likely source, Mark Thompson, Max Planck Society

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Космос

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !