Видео на експеримент, по време на който част от космически сателит се разтопява в плазмен аеродинамичен тунел, е показан на сайта на Европейската космическа агенция (ЕКА). Изследователите избират една от най-плътните части на сателита, системата за магнитна ориентация, поставят я в плазмен аеродинамичен тунел и я разтопяват.
Целта на експеримента е да се разбере как спътниците изгарят в атмосферата, за да се сведе до минимум потенциалния риск от падане на отпадъци на Земята. Той се провежда като част от инициативата на ЕКА за „Чисто пространство“ (Clean Space), а огневите тестове се извършват в плазмения аеродинамичен тунел на DLR German Aerospace Center в Кьолн., възпроизвеждайки условията за повторно навлизане на обекта в атмосферата на Земята.
Тестовият обект е магнитотокър 4 х 10 cm, проектиран да взаимодейства магнитно с магнитното поле на Земята, за да променя сателитната ориентация.
Изработен отвън от полимерен композит, подсилен с въглеродни влакна, с медни намотки и отвътре с желязо-колбатово ядро, този подобен на прът магнит е нагрят до няколко хиляди градуса по Целзий в свръхзвуковата плазма.
„Ние наблюдавахме поведението на оборудването при различни настройки на топлинния поток в плазмения аеродинамичен тунел, за да извлечем повече информация за свойствата на материалите и нивото на топлината, при което се разтопяват.
"Отбелязахме някои прилики, но също така и някои несъответствия с прогнозните модели", обяснява Тиаго Соарес (Tiago Soares), инженер на ESA за проекта Clean Space.
На теория при повторно навлизане на космическия апарат той изгаря изцяло, докато потъва в атмосферата. На практика някои парчета могат да достигнат до Земята - някои от тях са достатъчно големи, за да причинят сериозни щети.
Разтопяването на парчето от сателит. Кредит: European Space Agency
През 1997 г. например жителите на Тексас Стив и Верона Гутовски се събуждат от сблъсък на нещо, подобно на „мъртъв носорог“ само на 50 метра от тяхната ферма. Оказа се, че е 250-килограмов резервоар от ракетна степен.
Основният резервоар на втората степен на ракета Delta 2 се приземи близо до Джорджтаун, Тексас, САЩ, на 22 януари 1997 г. Този резервоар от около 250 кг е конструкция предимно от неръждаема стомана и е оцеляпа при повторното навлизане в атмосферата относително непокътната. Кредит: NASA
Съвременните правила за космически отпадъци изискват такива инциденти да не се случват. Шансът неконтролираните подания да наранят някого на земята трябва да е по-малко от 1 на 10 000.
Като част от по-голям проект, наречен CleanSat, ЕКА разработва технологии, които да гарантират, че бъдещите сателити на ниска орбита са проектирани в съответствие с концепцията „D4D“ - design for demise - или конструкция за унищожение.
Предишни проучвания идентифицираха някои сателитни елементи, които е по-вероятно да оцелеят в процеса на повторно навлизане в атмосферата. Освен магнитотокърите това са оптични инструменти, резервоари за гориво под налягане, задвижващи механизми за соларни панели и въртящи се жироскопи, използвани за промяна на посоката на посоката на сателита.
Източник на несигурност в процеса на унищожаване на сателитите е тенденцията частите да се фрагментират, генерирайки множество отломки и увеличавайки риска от произшествия. По принцип, колкото повече парчета има, толкова по-голяма е общата оценка на риска от злополуки.
Clean Space е инициативата на Европейската космическа агенция за опазване на сухоземната и орбиталната среда, като същевременно стимулира иновациите в космическия сектор на Европа.
Още по темата
Космос
НАСА избира 18 футуристични космически мисии
Космос
Неуспешно изпратена към Венера руска сонда може скоро да падне на Земята
Космос
Сателит за изкуствени метеори по поръчка, ще бъде тестван в космоса (видео)
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари