Мисията Джуно (Juno) на НАСА, която стартира преди почти пет години, скоро ще достигне крайната си цел - най-масивната планета в нашата Слънчева система, Юпитер.
Вечерта на 4 юли, около 21 ч. PDT (7 ч., 5 юли, българско време), космическият кораб ще запали главния си двигател и ще остане на орбита около Юпитер, пише сайтът на НАСА.
По време на фазата вмъкване в орбита на Джуно - Juno's orbit-insertion - JOI космическият кораб ще извърши серия от стъпки в подготовката за запалването на главния двигател, който ще направлява влизането в орбита. В 18:16 PDT (4:16, 5 юли, бълг. време) Juno ще започне да спира бавно и да се настройва за вмъкване в орбита. 72 минути по-късно ще процесът на спиране ще бъде ускорен.
Тук може да наблюдавате на живо утре 5 юли, българско време.
Какво ще се случи
В 19:41 PDT (5:41, 5 юли, бълг. време) Джуно ще включи нискочестотната си антена. Следват корекции и уточняване на траекторията на космическия кораб. 22 минути преди запалването на основния двигател, в 19:56 PDT (5:56, 5 юли, бълг. време), космическият кораб ще се върти, увеличавайки от 2 на 5 оборота в минута, което ще му помогне да се стабилизира за вмъкване в орбита.
В 20:18 PDT (6:18, 5 юли, бълг. време) ще започне 35-минутната работа на главния двигател на Джуно. Това ще го забави достатъчно, за да бъде уловен от гравитацията на гигантската планета. Основният двигател ще промени скоростта на космическия кораб с около 542 м/сек.
След запалването на основния двигател Джуно ще влезе в орбита около Юпитер. Космическият апарат ще намали оборотите на въртене от 5 на 2 оборота в минута, ще обърне гръб към Слънцето и ще предаде данните за телеметрията си.
Джуно ще започне своята обиколка на Юпитер с 53.5-дневна орбита, вместо първоначално обсъжданата 14-дневна с цел пестене на гориво. Фазата на 14-дневната орбита ще започне след окончателното изгаряне на горивото за главния двигател на 19 октомври.
Всичко това ще се извършва под контрол от Земята, ще се наблюдава от екипи на мисията от Jet Propulsion Laboratory (JPL) на НАСА в Пасадена, Калифорния, и Lockheed Martin Space Systems в Денвър, като сигналите ще се приемат от антените на Deep Space Network в Голдстоун, Калифорния, и Канбера, Австралия.
Целите
В течение на 20 месеца апаратът, оборудван с различни прибори и с маса около 4 тона, ще направи 37 обиколки на орбита около газовия гигант, ниско над облаците на планетата - само на около 2600 мили (4100 км). По време на тези прелитания, Джуно ще изследва Юпитер под облачната покривка и ще проучва неговите сияния, отбелязва сайтът на JPL/NASA.
Името Джуно (Juno) идва от името на съпругата Юнона на самодържеца Юпитер от римската митология. Както богинята Юнона наднича през плътния слой облаци, с който Юпитер, според древноримските легенди, се е обгръщал, за да скрие изневерите и пакостите си, така и космическата сонда ще хвърли поглед през облаците и да разкрие истинската природа на Юпитер, пише Дуейн Браун (Dwayne C. Brown) от НАСА.
Целта на мисията е да се предостави информация за структурата, атмосферата и магнитосферата на Юпитер. В частност, учените искат да проверят хипотезата, че газовият гигант има твърдо ядро. Уникалните данни на Джуно, достигнали Земята, ще ни помогнат да разберем по-добре еволюцията на небесните тела в нашата слънчева система и извън нея.
Радиационната среда
Тази инфографика илюстрира средите на радиация, през които Джуно е преминал по своя път от Земята през междупланетното пространство до Юпитер. Източник: НАСА
Цялото пространство е изпълнено с частици, а когато тези частици се движат с висока скорост, се наричат радиация. НАСА изследва космическата радиация за по-добра защита на космическите апарати, пътуващи през пространството, както и за да разберем как тази космическа среда влияе върху еволюцията на планетите. След влизането в орбита около Юпитер на 4 (5) юли 2016 г. Джуно ще има възможност да проучи една от най-интензивните радиационни среди в нашата Слънчева система.
Рекорд за далечен полет в космоса само със слънчева енергия
Сондата Джуно вече постави рекорд за най-далечен полет в космоса на апарат, захранван със слънчева енергия, а в бъдеще ще достигне максималното разстояние от Слънцето от 832 милиона километра, отбелязва сайтът на JPL/NASA.
Предишният рекордьор бе космическият кораб на Европейската космическа агенция Rosetta, чиято орбита достигна границата от 492 милиона мили (около 792 милиона километра) през октомври 2012 г. по време на своя подход към кометата 67P / Чурюмов-Герасименко.
Стартирал през 2011 г. Джуно е първият, захранван със слънчева енергия космически кораб, проектиран да работи на такова голямо разстояние от Слънцето. Ето защо повърхността на слънчевите му панели от силиций и галиев арсенид, необходима за генериране на необходимата електрическа мощност е доста голяма. Четиритонният космически кораб носи три 9-метрови слънчеви панели, с 18 698 отделни соларни клетки. На разстояние от Слънцето, колкото е Земята, клетките имат потенциала да генерират около 14 киловата електроенергия, но на такова далечно разстояние от Слънце, колкото е Юпитер, нещата стават различни.
"Юпитер е пет пъти по-далеч от Слънцето, отколкото Земята, и слънчевата светлина, която достига толкова далеч е 25 пъти по-малко," - заяви ръководителят на проекта Juno Рик Найбакен (Rick Nybakken) от Jet Propulsion Laboratory на НАСА в Пасадена, Калифорния. "Когато достигнем Юпитер, нашите огромни слънчеви панели ще генерират само 500 вата, Джуно е много ефективно проектиран, така че това ще бъде повече от достатъчно, за да се свърши работа".
Досега в космоса преди него по-далече са стигали само осем апарата, но всички те използват радиоизотопни термоелектрически генератори.
Изграждане на космическата сонда за НАСА се изпълни от компанията Lockheed Martin. Стойността на проекта се оценява на 1,1 милиарда долара.
Програма "Нови граници"
Джуно (Juno) е един от трите апарата, създадени от специалистите на НАСА за полети в дълбокия космос от програмата New Frontiers (Нови граници). Другите два са космическата сонда New Horizons (Нови хоризаонти), която прелетя на най-близко разстояние от Плутон миналата година, и научната сонда OSIRIS-Rex, която през септември т.г. трябва да полети, и след 3 години ще стигне до астероида 1999 RQ36. Мисията, наречена Origins-Spectral Interpretation-Resource Identification-Security-Regolith Explorer, или OSIRIS-Rex, ще бъде първата американска мисия, която ще върне проби от астероид обратно на Земята.
Космическият апарат Джуно стартира на 5 август 2011 г. от Кейп Канаверал, Флорида. Предполага се, че мисията на Джуно ще приключи през февруари 2018 г., когато апаратът ще се гмурне в газовата атмосфера на Юпитер.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари