Алберт Айнщайн предсказва феномена на гравитационните лещи, а през 1979 г. за първи път явлението бе наблюдавано при квазара Q0957+651.
Ефектът се състои в това, че относително много силно гравитационно поле, като галактически куп, отклонява и засилва светлината на основния обект, който е зад тях.
Оттогава са открити много гравитационни лещи - тук може да намерите списък със 100 красиви гравитационни лещи.
Досега са наблюдавани подсилени от гравитационна леща само оптични фонови източници. Но наскоро астрономи от Масачузетския технологичен институт (MIT) за първи път успяха да видят източник на рентгенови лъчи, който е усилен от гравитационна леща.
Ето как работи гравитационнaта леща. Кредит: НАСА и ЕКА
Астрономите използват междинен клъстер галактики, далечния галактически куп "Феникс" на разстояние от 5,7 милиарда светлинни години от нас, който е оценен на около четиридесет милиона пъти по-масивен от слънцето, с гравитационни ефекти, които би трябвало да го направят мощна естествена лупа.
Екипът анализира наблюденията на клъстера „Феникс“, изпращани непрекъснато от рентгеновия космически телескоп "Чандра" в продължение на повече от месец. Учените разглеждат и изображения на клъстера, направени от оптични и инфрачервени телескопи - космическия телескоп "Хъбъл" и телескопа "Магелан" в Чили. Използвайки всички тези данни от различни гледни точки, екипът разработва модел за характеризиране на оптичните ефекти на клъстера, който позволи на изследователите да измерят точно рентгеновите емисии от самия клъстер и да ги извадят от данните.
Когато проследяват емисиите назад във времето, откриват, че всички те произхождат от един, далечен източник - мъничка галактика джудже от преди 9,4 милиарда години, когато самата Вселена е била приблизително на 4,4 милиарда години - около една трета от сегашната й възраст. Това е система, която е 10 000 пъти по-малка от галактиката Млечен път, но има високо производство на звезди - много тежки, горещи звезди, които изчерпват горивото си за много кратко време и произвеждат много рентгенови лъчи.
An X-ray detection of star formation in a highly magnified giant arc, M. B. Bayliss et al., Nature Astronomy
С космическия телескоп Чандра астрономите наблюдават този клъстер и виждаt малка дъга от синя светлина, която се оказва рентгенова светлина на малката фонова система. Оказа се, че поради гравитационния ефект на клъстера "Феникс", светлината от малките фонови системи се усилва не по-малко от 60 пъти. Дори е възможно да се разграничат две части в тази система с различно количество рентгенови лъчи.
"Ние уловихме тази галактика в много полезна фаза, дакато има наистина млади звезди", разказва Матю Байлис (Matthew Bayliss), водещ автор и учен от Института Кавли за астрофизика и космически изследвания на MIT.
„Всяка галактика би трябвало да стартира от тази фаза, но не виждаме много от този вид галактики в нашия звезден квартал. Сега можем да се върнем назад във времето, да погледнем в далечната Вселена, да намерим галактики в тази ранна фаза от живота им и да започнем да изучаваме с какво се различава звездообразуванено там“.
Справка: An X-ray detection of star formation in a highly magnified giant arc, M. B. Bayliss et al., Nature Astronomy
Източник: Astronomers use giant galaxy cluster as X-ray magnifying lens, MIT
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари