На днешната дата, 5 август, през 1802 г. е роден един от най-големите математици на 19 век - норвежкият математик Нилс Хенрик Абел. Роден в семейство на пастор, учи в Кристиания (Осло), а започва да проявява изключителни математически способности на 16-годишна възраст.
През периода 1825-1827 г. пътува из Европа, където установява приятелски отношения с много известни математици (А. Льожандър, О. Коши и др.). В родината си Абел приживе остава непризнат и неизвестен, живее в недоимък и умира ненавършил 27 години от туберкулоза.
През 2002 г., в чест на 200-годишнината от рождението на Абел, правителството на Норвегия учредява наградата Абел, която се смята за математически аналог на Нобеловата награда.
Великият математик е живял много кратък живот. Но неговите теореми, интеграли, формули и групи се използват и до днес.
Работата на Абел оказва голямо влияние върху развитието на цялата математика.
Изследванията му водят до появата на редица нови математически дисциплини: теорията на Галоа, теорията на алгебраичните функции и допринасят за възприемането на теорията на функциите на комплексни променлива.
Абел показва как математическата крива лемниската може да бъде разделена на 17 равни части.
Първите изследвания на Абел са областта на алгебрата. Абел извършва брилянтно проучване на древен проблем: той доказва, че алгебраичните уравнения със степен по-висока от 4 обикновено са неразрешими с обща формула (с радикали). Той посочва частни случаи уравнения, които са решими с радикали (абелови групи). Ако една група се подчинява на комутативния закон, то тя е абелова или комутативна: x • y = y • x.
В интегралното смятане той изучава интегралите на алгебраични функции, наречени по късно абелови интеграли. Ето общият им вид:
Абел постига фундаментални резултати в областта на интегралните изчисления: изучава интеграли на алгебраични функции, извежда т.нар. Теоремата на Абел за краен брой независими интеграли от този вид, разработва теорията за абеловите интеграли и абеловите функции. Абел е един от основателите на теорията за елиптичните функции, теорията на уравненията и теорията на числата.
Да обобщим обектите в математиката, наречени на Абел:
- Теорема на Абел
- Абелов интеграл
- Абелова група
- Абелово многообразие
- Биномиална теорема на Абел
- Дискретно преобразувание на Абел
- Интегрално преобразувание на Абел
- Признак на Абел за сходимост
- Теорема на Абел - Руфини (за нерешимост на уравнения със степен ≥ 5 в радикали)
- Формула за събиране на Абел
- Тъждество на Абел
И една авторитетна математическа награда - Абеловата
Наградата е учредена от краля на Норвегия през 2002 г. по случай 200 години от рождението на знаменития норвежки математик Нилс Хенрик Абел и носи неговото име. Започва да се присъжда от 2003 г., като номинациите се разглеждат от авторитетно 5-членно международно жури, препоръчано от Международния математически съюз и Европейското математическо общество. Абеловата награда по математика допълва нобеловите награди, тъй като нобелова награда по математика не се присъжда. Паричният размер на Абеловата награда е 6 милиона норвежки крони (627 000 € към септември 2018). Наред с Медала на Филдс, Абеловата награда е сред най-значимите отличия по математика. Наградата се обявява и се връчва от Норвежката академия на науките.
Още по темата
Математика
Обявиха лауреатите на математическия Нобел, наградата Абел
Математика
Какво откри първата жена, носител на математическия Нобел, наградата Абел
Физика
Карен Уленбек е първата жена, спечелила престижната награда по математика Абел
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари