Учени измериха информацията в токатите на Бах

Превръщането на стотици композиции на Йохан Себастиан Бах в математически мрежи показва, че те съхраняват много информация и я предават много ефективно

Ваня Милева Последна промяна на 06 февруари 2024 в 00:00 10264 0

Модел на теория на мрежата, тестван върху работата на Йохан Себастиан Бах, предлага инструменти за определяне на количеството информация, предоставена на слушателя от музикално произведение.

Кредит wannapik (CC BY 3.0 DEED)

Модел на теория на мрежата, тестван върху работата на Йохан Себастиан Бах, предлага инструменти за определяне на количеството информация, предоставена на слушателя от музикално произведение.

Йохан Себастиан Бах е смятан за един от най-великите композитори на класическата музика.

Сега изследователи се опитват да разберат защо, анализирайки музиката му с помощта на теорията на информацията.

Новото изследване се фокусира върху въпроса: как способността да си припомняме или предвиждаме, слушайки дадено музикално произведение, е свързана с неговата структура. Суман Кулкарни (Suman Kulkarni) от Университета на Пенсилвания и нейните колеги са избрали да анализират творчеството на Бах, тъй като той е създал огромен брой произведения с много различни структури, включително религиозни химни, наречени хорали, и бързи, виртуозни токати. 

Първо, изследователите преобразуват всяка композиция в информационна мрежа, представяйки всяка нота като възел, а всеки преход между нотите - като ребро, което ги свързва. Използвайки тази мрежа, те сравняват количеството информация във всяка композиция. Токатите, които имат за цел да забавляват и изненадват, съдържат повече информация от хоралите, които са композирани за по-медитативни среди като църквите.

В мрежовото представяне на музика, използвано от Кулкарни и колеги, нотите са представени от възли, а преходът между нотите е представен от насочени ръбове, свързващи възлите. Кредит: Physical Review Research DOI: 10.1103/PhysRevResearch.6.013136

Кулкарни и колегите ѝ използват информационни мрежи и за сравняване на музиката на Бах с възприятието на слушателите за нея. Те започват със съществуващ компютърен модел, базиран на експерименти, при които участниците реагират на поредица от изображения на екрана. След това изследователите измерват доколко изненадващ е даден елемент от последователността. Те адаптират информационните мрежи, базирани на този модел, към музиката, като връзките между всеки възел представят колко вероятно е слушателят да смята, че две свързани ноти ще прозвучат последователно - или колко изненадан би бил, ако това се случи. Тъй като хората не усвояват информацията перфектно, мрежите, показващи предполагаемите от хората промени в нотите за дадена композиция, рядко съвпадат точно с мрежата, базирана директно на тази композиция. Изследователите могат да определят количествено това несъответствие.

В този случай несъответствието е ниско, което предполага, че произведенията на Бах предават информация доста ефективно. Въпреки това Кулкарни се надява да прецизира компютърния модел на човешкото възприятие, за да съответства по-добре на реалните мозъчни сканирания на хора, които слушат музика.

"В невронауката липсва връзка между сложни структури като музиката и начина, по който мозъкът ни реагира на нея, отвъд простото познаване на честотите [на звуците]. Тази работа би могла да даде някои добри насоки в тази област", коментира Ранди Макинтош (Randy McIntosh) от Университета Саймън Фрейзър в Канада.

Има обаче още много фактори, които влияят върху начина, по който някой възприема музиката - например колко дълго човек слуша дадено произведение и дали има музикално образование. Те все още трябва да бъдат отчетени, добавя Фрейзър.

Теорията на информацията все още не е разкрила дали стилът на композиране на Бах е бил изключителен в сравнение с други видове музика. Макинтош отбелязва, че в предишната си работа е открил някои общи прилики между музиканти, толкова различни от Бах, колкото и рок китаристът Еди Ван Хален, но са необходими по-подробни анализи.

Справка: Information content of note transitions in the music of J. S. Bach; Suman Kulkarni, Sophia U. David, Christopher W. Lynn, and Dani S. Bassett
Phys. Rev. Research 6, 013136 – Published 2 February 2024; DOI: https://doi.org/10.1103/PhysRevResearch.6.013136

Източник: Mathematicians have finally proved that Bach was a great composer,  New Scientist

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !