Йохан Себастиан Бах е смятан за един от най-великите композитори на класическата музика.
Сега изследователи се опитват да разберат защо, анализирайки музиката му с помощта на теорията на информацията.
Новото изследване се фокусира върху въпроса: как способността да си припомняме или предвиждаме, слушайки дадено музикално произведение, е свързана с неговата структура. Суман Кулкарни (Suman Kulkarni) от Университета на Пенсилвания и нейните колеги са избрали да анализират творчеството на Бах, тъй като той е създал огромен брой произведения с много различни структури, включително религиозни химни, наречени хорали, и бързи, виртуозни токати.
Първо, изследователите преобразуват всяка композиция в информационна мрежа, представяйки всяка нота като възел, а всеки преход между нотите - като ребро, което ги свързва. Използвайки тази мрежа, те сравняват количеството информация във всяка композиция. Токатите, които имат за цел да забавляват и изненадват, съдържат повече информация от хоралите, които са композирани за по-медитативни среди като църквите.
В мрежовото представяне на музика, използвано от Кулкарни и колеги, нотите са представени от възли, а преходът между нотите е представен от насочени ръбове, свързващи възлите. Кредит: Physical Review Research DOI: 10.1103/PhysRevResearch.6.013136
Кулкарни и колегите ѝ използват информационни мрежи и за сравняване на музиката на Бах с възприятието на слушателите за нея. Те започват със съществуващ компютърен модел, базиран на експерименти, при които участниците реагират на поредица от изображения на екрана. След това изследователите измерват доколко изненадващ е даден елемент от последователността. Те адаптират информационните мрежи, базирани на този модел, към музиката, като връзките между всеки възел представят колко вероятно е слушателят да смята, че две свързани ноти ще прозвучат последователно - или колко изненадан би бил, ако това се случи. Тъй като хората не усвояват информацията перфектно, мрежите, показващи предполагаемите от хората промени в нотите за дадена композиция, рядко съвпадат точно с мрежата, базирана директно на тази композиция. Изследователите могат да определят количествено това несъответствие.
В този случай несъответствието е ниско, което предполага, че произведенията на Бах предават информация доста ефективно. Въпреки това Кулкарни се надява да прецизира компютърния модел на човешкото възприятие, за да съответства по-добре на реалните мозъчни сканирания на хора, които слушат музика.
"В невронауката липсва връзка между сложни структури като музиката и начина, по който мозъкът ни реагира на нея, отвъд простото познаване на честотите [на звуците]. Тази работа би могла да даде някои добри насоки в тази област", коментира Ранди Макинтош (Randy McIntosh) от Университета Саймън Фрейзър в Канада.
Има обаче още много фактори, които влияят върху начина, по който някой възприема музиката - например колко дълго човек слуша дадено произведение и дали има музикално образование. Те все още трябва да бъдат отчетени, добавя Фрейзър.
Теорията на информацията все още не е разкрила дали стилът на композиране на Бах е бил изключителен в сравнение с други видове музика. Макинтош отбелязва, че в предишната си работа е открил някои общи прилики между музиканти, толкова различни от Бах, колкото и рок китаристът Еди Ван Хален, но са необходими по-подробни анализи.
Справка: Information content of note transitions in the music of J. S. Bach; Suman Kulkarni, Sophia U. David, Christopher W. Lynn, and Dani S. Bassett
Phys. Rev. Research 6, 013136 – Published 2 February 2024; DOI: https://doi.org/10.1103/PhysRevResearch.6.013136
Източник: Mathematicians have finally proved that Bach was a great composer, New Scientist
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари