Американската космическа агенция разкри, че по време на дълга мисия на борда на Международната космическа станция (МКС), астронавт е получил кръвен съсирек в югуларната си вена. И докато на Земята лечението на подобно състояние е относително ясно, в случая се налага приложението на телемедицина.
"Първата ми реакция когато НАСА ме потърсиха беше дали мога да посетя МКС, за да прегледам лично пациента", разказва Стивън Мол (Stephan Moll), специалист по тромбози от Университета на Северна Каролина. "НАСА ми отговориха, че не могат да ме изпратят в космоса достатъчно бързо, затова преминах към оценка и лечение оттук в Чепъл Хил."
Астронавтът е един от 11-те, участвали в изследване на кръвоносните съдове, изучаващо физиологичните промени в тялото по време на продължителни мисии. Самоличността му не се разкрива и в проучването не се съобщава кога точно се е случило това. Ясно е обаче, това е било по време на втория месец от шестмесечна мисия и астронавтите вече са се върнали на Земята.
Ехографски преглед показва тромбоза на лявата вътрешна югуларна вена. Астронавтът не е изпитвал главоболие или зачервяване на лицето преди да бъде диагностициран. Мол е специалист в областта на Земята, но за лечението на пациента в космоса е необходим по-деликатен и новаторски подход.
Стивън Мол в НАСА. Кредит: НАСА
"Обикновено протоколът за лечение на пациент с тромбоза би бил да започнем приложението на препарати за разреждане на кръвта за поне три месеца, за да предотвратим нарастването на съсирека и да намалим увреждането, което той би нанесъл в случай, че се премести в друга част на тялото, например белите дробове," разказва Мол. "Имаше рискове ако приложим препарати за разреждане на кръвта, в случай на някакво нараняване да се получи вътрешен кръвоизлив, който е много трудно да се спре. И в двата случая би била необходима спешна медицинска помощ. Имайки предвид, че на МКС няма спешна зала, трябваше много внимателно да претеглим възможностите."
Освен всичко друго, на борда на МКС, количеството медицински консумативи е ограничено и екипът избира едно от наличните лекарства, разреждащи кръвта, докато пристигне нова доставка на провизии. Лечението започва с ежедневни инжекции с 1,5 мг/кг тегло, а след това намалява до 1 мг/кг тегло след 33 дни, за да се продължи до пристигането на следващия кораб с доставки, носещ лекарство, приемано през устата. Съсирекът се наблюдава чрез ултразвук, извършван от самия пациент в зоната на врата. В интервалът между 7-мия и 21-вия ден съсирекът намалява прогресивно.
"Когато астронавтът ме потърси на домашния телефон, съпругата ми отговори и ми подаде слушалката с думите "Стивън, обаждане за теб от космоса". Беше много вълнуващо", споделя Мол. "Беше невероятно да получа обаждане от астронавт в космоса. Просто искаше да говори с мен сякаш беше някой от другите ми пациенти. И интересно, качеството на връзката беше по-добро, отколкото когато се обаждам на семейството си в Германия, въпреки че МКС обикаля Земята със скорост от 27 000 км/ч."
Преди завръщането на Земята, астронавтът спира да взима лекарствата, тъй като процесът е физически много натоварващ. Сега, когато е обратно на Земята, последващите изследвания показват малък остатъчен съсирек 24 часа след завръщането и никакъв 10 дни по-късно. Не се налага и последващо лечение, според докладът за случая, публикуван в The New England Journal of Medicine.
Този случай подчертава сложността на космическата медицина и специално дали това състояние е влошено от престоя в космоса или щеше да се развие по същия начин и на Земята.
"Дали това е нещо по-често срещано в космоса?", се пита Мол. "Как да намалим рисковете от развитие на тромбоза? Трябва ли на МКС да се съхраняват повече лекарства за това? Всички тези въпроси се нуждаят от отговор, особено с плановете астронавти да преживеят по-дълги мисии до Луната и Марс."
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари