Вредни отлагания на протеини в мозъка отнемат дълбокия сън и по този начин възпрепятстват нормалното функциониране на паметта. Това прави съня важна част от пъзела „Алцхаймер“.
Токсичните бета-амилоидни плаки, които се натрупват в мозъчната тъкан, играят ключова роля за възникване състоянието на деменция при болестта на Алцхаймер. Как точно обаче те допринасят за типичните за заболяването бързо развиващи се когнитивни нарушения, все още не е ясно. Има вероятност учени с ръководител Матю Уолкър от Университета на Калифорния в Бъркли да са достигнали до нови открития в тази област: Очевидно вредните протеинови отлагания при възрастни хора в по-голямата си част са придружени от смущения в съня и с това възпрепятстват преноса на информация от кратковременната към дълговременната памет.
Уолкър и колегите му изследват 26 здрави участници на възраст между 70 и 80 години, които до момента на започване на изследването не са проявявали признаци на деменция или други невродегенеративни или психични заболявания. С помощта на позитронно-емисионна томография (ПЕТ) учените измерват количеството на протеина бета-амилоид, който вече се е натрупал в определени региони на мозъка. След това те подлагат участниците на тест за оценка на паметта, при който трябва да се запаметят 120 различни двойки думи. След провеждане на първата анкета участниците прекарват в сън 8 часа, като през това време непрекъснато биват записвани мозъчните им импулси. След събуждане участниците са анкетирани повторно, като целта е да се установи колко двойки думи са запаметили. Това съответно става при прилагане на магнитно-резонансна томография (МРТ), за да могат Уолкър и екипът му в същото време да наблюдават мозъчната активност. Вниманието им основно е насочено към активността на хипокампуса, който има пряко участие в процеса на временно съхранение на информация в паметта преди тя да премине към дълготрайната памет във фронталния кортекс.
Повече бета-амилоид – по-малко дълбок сън
При разчитане на резултатите – данни от ПЕТ и МРТ, както и от ЕЕГ на участниците – се избистря еднозначна картина: Колкото по-голямо е количеството на вече натрупания в мозъка бета-амилоид, особено в частта на медиалния фронтален кортекс, толкова по-малко време участниците са прекарали в бавновълнов (ортодоксален) сън. Фактът, че сънят е важен за обработка на информацията в паметта, е отдавна известен на учените. Дълбокият бавен сън играе огромна роля основно за преноса на фактически знания към дълговременната памет, което Уолкър и колегите му доказват в по-ранни проучвания. При участниците в описаното по-горе изследване загубата на дълбокия сън се изразява в по-ниски резултати при теста на сутринта – някои за забравили почти половината от това, което ден преди това са успели да предадат коректно. Освен това за целта те продължават да използват по-активно хипокампуса си, а не дълговременната памет във фронталния кортекс.
По време на сън пречистващата система на мозъка работи на пълни обороти, доказват учени от Университета Рочестър още през 2013: По време на нощния сън междинните пространства между отделните нервни клетки се уголемяват, което улеснява преминаването през тях на гръбначно-мозъчна течност. По този начин мозъчната тъкан се пречиства от токсините, в това число и от протеина бета-амилоид. Взимайки предвид новите познания за връзката между съня и отлаганията на бета-амилоид, за остаряващия мозък това може да стане причина за попадане в дяволски кръг с фатален изход, изказва своето предположение Матю Уолкър: „Колкото по-голямо количество бета-амилоид се натрупва в определени участъци на мозъка, толкова по-малка е продължителността на бавния сън и толкова повече се влошава състоянието на паметта. В същото време по-малкото количество сън ограничава съпротивителните сили на организма в борбата с вредните протеинови плаки.“
Учените все още не са наясно, дали този дяволски кръг започва с повишените нива на бета-амилоид в мозъка или със скъсяване продължителността на фазата на ортодоксалния сън. Това учените тепърва следва да установят, като ще наблюдават възрастни участници в продължение на години. Основната надежда е откриването на нови методи за лечение на деменция и други проблеми, свързани с паметта, тъй като проблемите със съня в повечето случаи са по-податливи на лечение, отколкото самата болест на Алцхаймер.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари