Трябва да оправите дупката в сърцето на някого без да отваряте гръдния му кош? Може и да звучи леко нереално, но вече може да справите с това само с помощта на устройство, изградено от два балона, гъвкаво огледало, фибро-оптичен кабел и специален пластир, предварително покрит със светло-чувствително лепило.
Елен Роше (Ellen Roche) от Харвардския Университет и колегите и са разработили сложно устройство, което може да доставя лепило до вътрешните органи през малки разрези, което позволява да се поправят тъканни дефекти с минимални травми за пациента.
То използва биоразградимо лепило, разработено миналата година. Лепилото бързо се втвърдява след облъчване с ултравиолетова светлина. Доказано е, че този адхезив може да прикрепя здраво пластири за поправка на тъканни повреди при експерименти с плъхове и свине.
Устройството доставя пластира до травмата и след това използва два балона, които упражняват необходимия натиск, за да го прикрепят на съответното място. Накрая, УВ светлина постъпваща през фибро-оптичния кабел се отразява в гъвкав огледален конус и достига до пластира, което води до бързо втвърдяване на лепилото. Лепилото и пластира се резорбират постепенно в тялото, докато тъканта отдолу зараства.
Дупка в сърцето
Екипът от учени е демонстрирал, че техниката може да се използва за поправяне на травми в стомаха, стената на коремната кухина и сърцето при гризачи и свине. В живо прасе, учените използвали устройството, за да затворят дупка между лявата и дясната камера на сърцето, докато сърцето е туптяло.
Не е необходимо всички сърдечни операции да изглеждат така. Снимка: Jean-Sebastien Evrard/AFP/Getty
Този тип дефект обикновено се отстранява при стандартна хирургическа намеса, изискваща сърцето на пациента да бъде спряно и той да бъде включен на апарат сърце-бял дроб. При някои пациенти дефектът може да бъде поправен през малък разрез, с помощта на катетър, но устройствата, които се използват за поправка на травмата са метални и остават в тялото, най-често до края на живота. Понякога те може да увредят тъканта или да повлияят на правилното провеждане на електрическите сигнали в сърцето.
Превръзки, които позволяват на тъканта да зарастне и след това се разграждат по естествен път предоставят значителни предимства, твърди Роше. Пластърът е еластичен, може да се изреже до подходящия размер и може да се движи при прорастването на тъканта, което води до по-малко травми и по-лесно и бързо зарастване. "Това би било полезно за много пациенти, които имат нужда от подобна интервенция," твърди тя.
Екипът на Роше планира да изследва колко време отнема на травмите да зарастнат, така че да могат да оптимизират времето за разграждане на пластира.
По материали от: Science Translational Medicine, DOI: 10.1126/scitranslmed.aaa2406
Източник: New Scientist
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари