Със съобщението на FDA и CDC за тромбози с ваксината на Johnson & Johnson става ясно, че макар и изключително редки, т.нар. венозни синус-тромбози (венозни синуси се наричат големите вени на мозъка) – при ваксината на Johnson & Johnson от около 1 на милион, при AstraZeneca – от 1 на 200 000, имаме един характерен за този тип ваксини проблем.
Той е изключително рядък, пренебрежимо малък, но изникват два въпроса:
1. Mога ли, ако желая (отново казвам – не мисля, че има нужда. Ако има, това са дамите под 55 годишна възраст, за другите хора риск няма) да поставя втора ваксина от друг производител и трябва ли две или само една доза?
2. Каква е всъщност причината за страничните ефекти?
По-важен е първият въпрос. Засега отговорът е – не се знае дали ваксините са взаимнозаменяеми, но се предполага, че да.
Затова и немската комисия по ваксините STIKO го препоръча като вариант за втора доза някоя от РНК ваксините - на Moderna и Pfizer.
Защо е така?
Всички ваксини – били те векторни или РНК – съдържат генетична информация за ключовия за залепването към клетките ни S (спайк) белтък на вируса SARS-CoV-2.
В РНК ваксините тази информация е във формата на РНК, опакована в мастни капчици.
Във векторните – във формата на ДНК във вътрешността на безвреден аденовирус.
И в двата случая тази генетична информация достига до клетките на тялото (например мускулниte на мястото на инжекция), нашите клетки произвеждат този спайк-белтък от генетичната информация на ваксината и го показват на имунната система.
Тoест и аденовирусната ваксина, и РНК ваксината са като различни коли, които возят почти един и същи товар. И ако разликата в опаковката при ваксините на Moderna и Pfizer е като между две леки коли, ваксините на AstraZeneca и на Johnson & Johnson се различават от тях както камион от автомобил.
От тази гледна точка не би имало проблем да се заменят.
Но има един капан – всяка фирма е направила мънички промени в генетичната информация на спайк-белтъка – между Moderna и Pfizer се предполага малка разлика; Johnson & Johnson са го попроменили, така че да е активен спрямо повече модификации; AstraZeneca също, много мъничко.
И това си е част от търговската конкуренция – да избереш най-добрия вариант. Вероятно тези малки промени и разлики от ваксина до ваксина няма да са фатални, белтъкът, кодиран от съответната ваксина е 99,9% един и същ, но все пак, в медицината и биологията понякога има парадоксални неща, които противоречат на логиката. Нужни са доказателства и ще бъдат получени, но съм почти сигурен, че ваксините ще могат да се комбинират.
Вторият въпрос - причините за редките тромбози и защо почти изцяло млади дами – е все още без отговор.
Знаем, че засегнатите развиват антитела срещу собствените си тромбоцити (кръвни клетки, залепващи местата на кървене), които предизвикват тромбоцитите да се залепват и запушват нормални съдове.
Дали причината е спайк-протеинът?
Фактът, че не всички ваксини предизвикват страничната реакция говори, че по-скоро не.
Но! Има един капан – при пациенти с COVID-19 този специален тип тромбози на мозъчните венозни синуси също е повишен.
Фактът, че две аденовирусни (векторни) ваксини имат този страничен ефект може да означава, че аденовирусните носители предизвикват проблема. Известно е, че те имат склонност да се залепват към тромбоцитите, както и че некачествено приготовление на аденовирусни проби (на ваксината в завода) може да доведе до тромбози в пациенти (установено е при ветеринарни ваксини).
Ако проблем е аденовируса, това е лоша новина и за ваксината Спутник V, която ползва частично същият аденовирус като въа ваксината на Johnson & Johnson.
AstraZeneca обаче ползва друг и има подобен проблем – възможно е, да е общ проблем на аденовирусите. Последният вариант е особеност на имунната реакция, която предизвикват аденовирусите в комбинация със спайк-белтъка. Очакваме отговора от науката.
И накрая моят апел – по-добре някаква ваксина, отколкото никаква ваксина. Никога не сме имали толкова ефективни ваксини, с толкова малко странични реакции. Ваксинирайте се, независимо с коя. Дори и с минимални проблеми, аденовирусните ваксини са изключително ефективни.
Авторът д-р Аспарух Илиев е ръководител на лаборатория в Университета в Берн, Швейцария.
Статията е публикувана с разрешение на автора.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари