Две научни групи - международна и норвежка ( 1 , 2 ) - публикуваха в The New England Journal of Medicine резултатите от проучванията за патогенезата на тромбозата, развила се след коронавирусната ваксина, произведена от AstraZeneca. Авторите на двете проучвания са на мнение, че това състояние по своите механизми наподобява добре познатата хепарин-индуцирана тромбоцитопения.
Към 10 април 2021 г. Европейската агенция по лекарствата (EMA) одобри пет ваксини срещу коронавирус на SARS-CoV-2. Повече от 600 милиона души са били ваксинирани с някоя от съществуващите ваксини по света. Ваксината, произведена от AstraZeneca (ChAdOx1 nCoV-19, Covishield, Vaxzevria), се използва от края на 2020 г. През пролетта на 2021 г. съобщения за изолирани случаи на тромбоза в комбинация с намаляване на концентрацията на тромбоцитите в кръвта (тромбоцитопения) започват да идват от различни страни в рамките на две седмици след приложението на ваксината. Поради това някои страни прекратиха използването й.
До 4 април EMA регистрира 169 такива случая с увреждане на вените на мозъка и 53 - на вътрешни органи за около 34 милиона ваксинирани; поне 18 от тях са довели до смърт. На тази основа агенцията реши да включи тромбозата в рамките на две седмици след ваксинацията в списъка с много редки нежелани реакции на Vaxzevria, но препоръча да се продължи да се използва, тъй като ползите в този случай значително надвишават рисковете. В същото време въпросът за патогенезата на описаното усложнение остана отворен.
Първите по тази тема са публикациите на колектив, воден от Андреас Грайнахер (Andreas Greinacher) от Германския институт по имунология, и трансфузиология и екипа на Пол Холме (Pål Holme) от Университетската болница в Осло, проучащи съответно на 11 и 5 пациенти. Във всички описани случаи усложненията - тромбоза с необичайни локализации в комбинация с тромбоцитопения и в 5 случая с мозъчен кръвоизлив - се развиват не по-късно от 16 дни след ваксинацията.
При всички пациенти, за които са налични такива данни, са регистрирани следните състояния: тромбоцитопения; значително повишено ниво на D-димер (маркер за настъпилата тромбоза); маркери на външни (международно нормализирано съотношение) и вътрешни (активирано частично тромбопластиново време) пътища за коагулация на кръвта без значителни разлики от нормата; нормална или леко намалена концентрация на фибриноген. При двама пациенти са открити предразполагащи към тромбоза антифосфолипидни антитела, единият от които е страдал от болестта на Вилебранд - едно от вродените нарушения на кръвосъсирването).
Изключително необичайната комбинация от симптоми - множество кръвни съсиреци и нисък брой тромбоцити, понякога с кървене - наподобява рядък страничен ефект от разредителя на кръвта хепарин, наречен хепарин-индуцирана тромбоцитопения (HIT).
Кръвта напуска мозъка, като се движи във венозните синуси (синьо) и се оттича в югуларната вена. OpenStax / Wikimedia Commons , CC BY
При това състояние приложението на хепаринови препарати (естествен анионен протеогликан, който предотвратява съсирването на кръвта и се използва клинично като антикоагулант) предизвиква производството на патологични антитела срещу неговия комплекс с PF4 (тромбоцитен цитокин, който обикновено намалява ефекта на хепарин върху агрегацията на тромбоцитите). Такива антитела причиняват активирането на тромбоцитите с образуването на кръвни съсиреци, което води до намаляване на концентрацията на тези кръвни клетки.
Изследователите установяват, че антитела към PF4-хепариновия комплекс се откриват в 5-7 процента от кръвните проби в изследването, само в по-ниски концентрации; че почти всички здрави възрастни имат В-лимфоцити, способни да произвеждат антитела към посочения комплекс, но обикновено те са ограничени от регулаторните механизми на имунитета; че четирима от петима пациенти в норвежкото проучване са получили фракционирани хепарини преди тестване, които могат да предизвикат производството на такива антитела, но значително по-рядко от обикновения хепарин.
Освен това са регистрирани състояния, подобни на хепарин-индуцирана тромбоцитопения при прилагане на други полианионни лекарства, някои вирусни и бактериални инфекции и хирургични интервенции. Те са обединени под названието автоимунна хепарин-индуцирана тромбоцитопения. Очевидно описаното усложнение на ваксинацията е частен случай на този набор от условия; и двата екипа от учени предлагат да го нарекат ваксино-индуцирана имунна тромботична тромбоцитопения (accine-induced immune thrombotic thrombocytopenia, VITT).
Въпреки че е възможно описаният от Грайнахер механизъм да не е точно такъв, много изследователи съобщават за Science, че са убедени, че ваксината причинява редкия набор от симптоми. Ако това се окаже вярно, това може да има големи последици за ваксината, която е един от крайъгълните камъни на стремежа на Световната здравна организация да имунизира света. AstraZeneca работи с партньори по целия свят, за да направи и разпредели милиарди дози в страните с ниски и средни доходи, но там може да е по-трудно идентифицирането и лечението на редките странични ефекти.
Струва си да се отбележи, че макар да има малък риск от тромбоза при някои лица, които приемат ваксината AstraZeneca, този риск от съсирване е много по-малък, отколкото при много други неща, включително противозачатъчните хапчета - и значително по-малък от риска от тромбоза след инфекция с COVID-19.
Справка:
- Thrombosis and Thrombocytopenia after ChAdOx1 nCoV-19 Vaccination,
Nina H. Schultz, M.D., Ph.D., Ingvild H. Sørvoll, M.D., Annika E. Michelsen et al., The New England Journal of Medicine, April 9, 2021
DOI: 10.1056/NEJMoa2104882 - Thrombotic Thrombocytopenia after ChAdOx1 nCov-19 Vaccination
Andreas Greinacher, M.D., Thomas Thiele, M.D., Theodore E. Warkentin, et al., The New England Journal of Medicine, April 9, 2021
DOI: 10.1056/NEJMoa2104840
Източници:
A rare clotting disorder may cloud the world’s hopes for AstraZeneca’s COVID-19 vaccine, Science magazine
Още по темата
Медицина
Защо е трудно да се изследват редките странични ефекти на COVID ваксините?
Медицина
AstraZeneca: Между политиката и здравеопазването
Животът
Безопасна и ефективна ли е ваксината AstraZeneca COVID-19? Ето резултатите от голямо клинично проучване
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари