Нобеловият комитет обяви носителите на Нобелова награда за физиология и медицина за 2020.
Наградата бе присъдена на Харви Дж. Алтър (Harvey J. Alter), Майкъл Хоутън (Michael Houghton) и Чарлс М. Райс (Charles M. Rice) за откриването на вируса на хепатит С.
Харви Джеймс Алтър, роден на 12 септември 1935 г., е американски медицински изследовател, вирусолог и лекар, който е най-известен с работата си, довела до откриването на вируса на хепатит С.
Алтър е началник на секцията за инфекциозни болести и асоцииран директор на Отдела по трансфузионна медицина в Клиничния център "Уорън Грант Магнусън" в американския Национален здравен институт (NIH). В средата на 70-те години Алтер и неговият изследователски екип демонстрират, че повечето случаи на трансфузионен хепатит не се дължат на вируситъе на хепатит А и хепатит В. Работейки независимо, Алтер и Едуард Табор, учен от Американската администрация по храните и лекарствата, доказаха чрез проучвания на шимпанзета, че има нова форма на хепатит, първоначално наречена „не-А, не-В хепатит“, и че причинител вероятно е вирус. Тази работа в крайна сметка доведе до откриването на вируса на хепатит С през 1988 г.
Майкъл Хоутън е британски учен, който заедно с други изследователи участва в откритието на хепатит С през 1989 г. Той също така съвместно разкрива генома на хепатит D през 1986 г. [Откриването на хепатит С доведе до бързото развитие на диагностични реагенти за откриване на вируса на хепатит C (HCV) в кръвта, което намалява риска от придобиване на HCV чрез кръвопреливане от един на всеки трима на около един на два милиона. Изчислено е, че тестването на антитела е предотвратило поне 40 000 нови инфекции годишно само в САЩ и много повече по света. Понастоящем Хоутън е професор по вирусология в Университета на Алберта, където е и директор на Института по приложна вирусология.
Чарлз М. Райс е американски вирусолог, чиято основна област на изследване е вирусът на хепатит С. Той е професор по вирусология в университета Рокфелер. Участвал е в изследването на генома на вируса на жълтата треска, който в крайна сметка е използван за разработването на ваксината срещу жълта треска. Това го доведе до работата му в свързания с него вирус на хепатит С, за който печели Нобеловата награда.
Райс е член на Американската асоциация за развитие на науката, член на Националната академия на науките и е президент на Американското общество по вирусология от 2002 до 2003 г.
Вирусът на хепатит С е отговорен за появата на сериозни възпаления на черния дроб. По данни на СЗО всяка година над 70 милиона души се заразяват с хепатит С, а смъртните случаи са около 400 000 годишно. Това заболяване е една от основните причини за поява на карцином на черния дроб и необходимостта от чернодробни трансплантации.
Черният дроб е поразяван от три вида вируси - тези на хепатит А, B и С. Те са различни и причиняват различен тип заболяване.
Хепатит А се предава чрез заразена вода или храна и обикновено причинява остра инфекция, която преминава след няколко седмици и води до създаването на траен имунитет.
За разлика от него хепатит В и С причиняват хронично възпаление, което се предава по кръвен път. Хроничното възпаление е тиха, но опасно прогресираща болест, която уврежда функцията на черния дроб в продължение на години, често без симптоми, но която може да доведе до цироза или карцином на черния дроб. В това крайно състояние единственото възможно лечение е скъпоструваща чернодробна трансплантация.
Церемонията по обявяването на победителите започна в 11:30 местно време (12:30 българско време), 5 октомври. Лауреатите са оповестени на сайта на Нобеловите награди.
През 2019 г. Нобеловата награда за физиология и медицина бе присъдена на трима лауреати - Уилям Кейлин (William G. Kaelin Jr), Сър Питър Ратклиф (Sir Peter J. Ratcliffe) и Грег Семенса (Gregg L. Semenza) - за работата им върху механизма, по който клетките усещат и се адаптират към промяната в нивата на кислород.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари