Нобеловата награда за физиология или медицина 2026 е за метод за контролиране на нервните сигнали

Нобеловият комитет обяви носителите на Нобелова награда за физиология или медицина за 2026 г.

Нобеловата награда за физиология или медицина за 2026 г. бе присъдена на Карл Дайсерот (Karl Deisseroth), Петер Хегеман (Peter Hegemann) и Георг Нагел (Georg Nagel) "за техните открития, свързани със светлозависимите йонни канали и оптогенетиката".

Нобеловата награда за физиология или медицина за 2026 г. се присъжда за оптогенетика - метод, който позволява да се покаже как нервните клетки оформят спомените, чувствата и поведението в живия мозък. Петер Хегеман и Георг Нагел откриват забележителен протеин, каналродопсин, в едноклетъчно водорасло. Карл Дайсерот трансформира протеина в превключвател, контролиран от светлина, за нервните клетки. Лауреатите полагат основите на нова ера в невронауката.

Как мозъкът управлява чувствата, поведението и телесните функции отдавна е загадка. През 20-ти век изследователите започват да изследват кои области на мозъка влияят на кои функции, но използваните методи означават, че не могат да докажат причинно-следствени връзки. Представата за мозъка, е като скица, пълна с въпросителни и неизвестни. Сега всичко това се променя.

"Оптогенетиката предоставя възможности за картографиране на мозъка по начин, за който някога можехме само да мечтаем", отбелязва Пер Свенингсон, председател на Нобеловия комитет по физиология или медицина.

Всичко започна, когато Петер Хегеман от Института по биохимия „Макс Планк“ в Мартинсрид си задава въпроса как Chlamydomonas, едноклетъчно водорасло, е способно да плува към източник на светлина. В началото на 2000-те години той и Георг Нагел откриват каналродопсин, водораслов протеин с уникални свойства, намиращ се на повърхността на клетката. Когато е осветен от синя светлина, през протеина се отваря канал. След това заредени йони навлизат в клетката, създавайки електрически импулс. Те откриват, че независимо в коя клетка поставят протеина, тези клетки стават светлочувствителни.

Водораслото Chlamydomonas усеща светлината, използвайки очното си петънце. Когато светлината е достатъчно силна, то плува към източника. Кредит: Nobel Prize

Карл Дейсерот въвежда гена за каналния родопсин в нервни клетки от плъхове. Чрез осветяване на клетките със синя светлина той успява да задейства нервен сигнал. Той публикува това откритие през 2005 г. Две години по-късно той накара този контролиран от светлина превключвател за нервните клетки да работи в мозъците на живи мишки.

Този метод за контролиране на нервните сигнали със светлина сега се нарича оптогенетика и бързо придобива глобално значение. Използвайки оптогенетиката, изследователите успяват да разкрият невронни вериги, управляващи специфични спомени, чувства и поведение, свързани с неврологични и психиатрични разстройства. В клиничната медицина изследователите използват метода в опити да възстановят зрението при хора със зрителни увреждания.

Оптогенетиката коренно променя нашето разбиране за мозъка. Всеки ден носи нови открития, помагайки за разрешаването на една от големите загадки на човечеството: как работи човешкият мозък.

През 2025 г. Нобеловата награда в областта на физиологията или медицината бе присъдена на трима изследователи за "техните открития относно периферната имунна толерантност" - Мери Брънкоу (Mary Brunkow), Фред Рамсдел (Fred Ramsdell) и Симон Сакагучи (Shimon Sakaguchi).

Още по темата

00:00 ч.  

Човекът

Започва Нобеловата седмица: 5-12 октомври 2026. Любопитни факти за наградите (видео)

06/10/2025

Медицина

Нобеловата награда за физиология или медицина 2025 е за открития относно периферната имунна толерантност

06/10/2025

Медицина

Нобеловата награда за физиология или медицина 2025 е за открития относно периферната имунна толерантност