Почти половината от случаите на деменция биха могли да бъдат предотвратени, но е необходима промяна

Близо половината от случаите на деменция биха могли да бъдат предотвратени чрез справяне с модифицируеми рискови фактори, но нови изследвания показват, че настоящите подходи в общественото здравеопазване не успяват да доведат до реална промяна в поведение

Ваня Милева Последна промяна на 07 July 2026 в 00:00 45 0

възрастен мъж

Кредит Direct Media (CC0 1.0)
Резултатите показват, че мускулната сила и телесният състав играят значителна роля в риска от деменция, което подчертава необходимостта от по-целенасочени подходи за превенция.

Близо половината от случаите на деменция биха могли да бъдат предотвратени чрез справяне с рискови фактори, поддаващи се на промяна, като физическа неактивност, тютюнопушене, ниско образование или социална изолация, но ново изследване на университета Къртин показва, че настоящите подходи в общественото здравеопазване не успяват да доведат до реална промяна в поведението.

Голям международен преглед, публикуван в The Lancet Healthy Longevity, установява, че макар мащабни кампании за здравна осведоменост за превенция на деменцията да могат да достигнат до широка аудитория, те често водят до незначителни и ограничени промени в поведението и изобщо в осъзнаването на риска.

Проучването анализира кампании и програми за обществено здраве в осем държави и установява, че са необходими по-ангажиращи, персонализирани и ориентирани към общността подходи, за да се повлияе реално на поведението и да се намали рискът от деменция.

Авторът на изследването, професор Марио Сиерво (Mario Siervo) от "Къртин", заявява, че откритията показват ясна разлика между това, което хората знаят, и това, което правят.

"До 45% от случаите на деменция са свързани с модифицируеми фактори, които можем да променим, като например начина ни на живот, здравословното ни състояние и околната среда", казва професор Сиерво.

"Но просто да се каже на хората какви са тези рискове не е достатъчно - кампаниите за повишаване на осведомеността са важни, но сами по себе си рядко водят до смислена или трайна промяна в поведението."

Професор Сиерво също така заявява, че второ ново проучване, проведено от групата, е предоставило допълнителни доказателства за значението на модифицируемите рискови фактори за деменция.

Резултатите показват, че мускулната сила и телесният състав играят значителна роля в риска от деменция, което подчертава необходимостта от по-целенасочени подходи за превенция.

Изследването, ръководено от Къртин, е проследило близо 500 000 възрастни в продължение на повече от десетилетие и е установило, че хората с ниска мускулна сила и излишни телесни мазнини – състояние, наречено саркопенично затлъстяване – имат по-висок риск от развитие на деменция.

За разлика от това, затлъстяването само по себе си не е свързано с повишен риск от деменция, ако мускулната сила е запазена, което подчертава значението на мускулното здраве, наред с поддържането на оптимален телесен състав за превенция на деменцията.

Професор Блосъм Стефан (Blossom Stephan), председател на катедрата по деменция в института enAble към университета Къртин и съавтор, заявява, че много хора все още не осъзнават, че рискът от деменция може да бъде намален.

"Все още е широко разпространено схващането, че деменцията е неизбежна част от стареенето, което не е така", отбелязва професор Стефан.

"Но дори когато хората са наясно с рисковете, пречки като време, разходи и мотивация могат да им попречат да направят промени в начина си на живот."

Прегледът установява, че интерактивните подходи са били постоянно по-ефективни в мотивирането на хората да направят промени в начина си на живот, отколкото пасивните информационни кампании.

Те включват:

  • Онлайн образователни програми, които насочват хората през практически стъпки за подобряване на здравето на мозъка;
  • Персонализирани оценки на риска, показващи на хората как начинът им на живот влияе върху риска от деменция;
  • Програми, съобразени в общностите, предоставяни от доверени местни хора, като например здравни работници или лидери на общността.

Професор Сиерво смята, че тези подходи е по-вероятно да ангажират хората и да подкрепят устойчива промяна в поведението:

"Когато хората разбират собствения си личен риск и им се дават ясни, практични начини за действие – особено чрез надеждни обществени мрежи – е по-вероятно да направят значими промени".

Примери за ефективни подходи включват образователни, културно съобразени програми, провеждани в позната обстановка, и интерактивни курсове, помагащи на участниците да си поставят реалистични здравни цели.

Професор Стефан заявява, че бъдещите стратегии за обществено здраве трябва да надхвърлят осведомеността и да се фокусират върху дългосрочното ангажиране.

"Трябва да комбинираме широки обществени послания с целенасочена подкрепа, която помага на хората да предприемат действия", коментира тя. "Това означава да се инвестира в програми, които са достъпни, културно значими и проектирани с общностите, а не просто предоставяни на тях."

"С очакваното значително увеличение на нивата на деменция през следващите десетилетия, превенцията е един от най-мощните инструменти, с които разполагаме, но за да я постигнем, трябва да преосмислим начина, по който съобщаваме за риска и подкрепяме хората да действат."

Справка: Stephan B, Dunne J, Brain J et al.; Population-level interventions for dementia prevention: a systematic review; The Lancet Healthy Longevity, 2026; 0; Published June 30, 2026
DOI: 10.1016/j.lanhl.2026.100869

Източник: Almost half of dementia cases could be prevented – but change is needed, Curtin University

Виж още за:
Най-важното
Всички новини

Още от Медицина

Коментари

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !