Получаваме дишайки хранителни вещества от въздуха

Нарастващ брой доказателства сочат, че има източник на хранителни вещества, който е буквално точно под носа ни. Но колко важни са тези аеронутриенти – и можем ли да ги използваме за ефективно?

Преди около 10 години британският таблоиден вестник The Sun публикува запомняща се статия за двама души, които твърдят, че са способни да оцелеят с малко вода и още по-малко храна. Вместо това, те се прехранвали от въздуха, слънчевата светлина и енергията на Вселената. Този необичаен начин на живот получи доста слава, но и немалко подигравки.

Излишно е да се казва, че хората не могат да оцелеят само от въздух и слънчева светлина, както се казва във вица: "тъкмо научих магарето си да живее без храна, и то все, че умря".

Представата ни за хранителни вещества винаги обхваща неща, които получаваме от храната си. Но концепцията се оказва по-смислена, отколкото изглежда на пръв поглед.

Според двама австралийски учени, можем наистина извличаме хранителни вещества от въздуха – недостатъчно, за да живеем само от това, но може би достатъчно, за да извличаме полезни вещества за здравето ни. Възможно ли е източник на хранителни вещества да е бил под носа ни през цялото време?

Внимателният поглед върху научната литература показва, че има сериозни доказателства, че хората могат да абсорбират някои хранителни вещества и от въздуха.

В перспективна статия от 2025 г., публикувана в Advances in Nutrition, авторите наричат тези вдишани хранителни вещества "аеронутриенти", за да ги разграничат от "гастронутриентите", които се абсорбират от червата.

"Предлагаме дишането да допълва диетата ни с основни хранителни вещества като йод, цинк, манган и някои витамини. Тази идея е силно подкрепена от публикувани данни", пишат изследователите от Университета на Нюкасъл.

Дихателните пътища са уникално разположени, за да взаимодействат с околната среда, което обяснява защо са били обстойно изследвани като път за патогени и болести. Въпреки това, това, което ги прави идеални за обмен на въздух – директното им излагане на "външния свят", обширната им повърхност, високият процент на обмен на въздух, гъстата васкуларизация и активната имунна система – ги прави и изключително подходящи за абсорбция на хранителни вещества и микроби.

Това е посоката, поета от авторите д-р Флавия Файет-Мур (Flávia Fayet-Moore) и проф. Стивън Робинсън (Stephen R Robinson), които разработват двете нови концепции: аеронутриенти и аеромикроби. Авторите предполагат, че тези елементи от въздуха се абсорбират през носните и белодробните пътища, където могат да повлияят както на локалното, така и на системното здраве.

"Доказателствата показват много ясно, че можем да абсорбираме хранителни вещества от въздуха, който дишаме", казва Флавия Файет-Мур, учен нутриционист в Университета в Нюкасъл в Австралия.

"Не само можем да абсорбираме хранителни вещества от въздуха, но можем да ги абсорбираме по-ефективно, отколкото от червата си", казва тя. "Количествата хранителни вещества във въздуха са минимални, да, но дихателните ни пътища са много по-ефективни в абсорбирането на молекули от червата ни."

Предполага се, че аеронутриентите – витамини, микроелементи и мастни киселини, пренасяни от въздуха – допринасят за хранителния прием, докато аеромикробите или бактериите, пренасяни от въздуха, могат да играят роля в поддържането и разнообразяването на дихателните и чревните микробиоми.

Тази перспектива предефинира дихателните пътища като място за абсорбция на хранителни вещества и микробно взаимодействие и допълнително подчертава колко преплетени са дихателните и стомашно-чревните пътища.

Пътища на навлизане в човешкото тяло на аеронутриенти и аеромикроби. Аеронутриентите имат 3 основни пътя на навлизане в тялото: 1) Вдишаните микронутриенти се абсорбират през микросъдовете, покриващи носната кухина, които се оттичат в няколко вени, отвеждащи кръвта директно към сърцето. 2) Обонятелният епител на върха на носната кухина позволява аеронутриентите да се транспортират по обонятелните аксони в обонятелната луковица и оттам до лимбичните области на мозъка, заобикаляйки кръвно-мозъчната бариера. Освен това, аеронутриентите могат да дифундират през запълнените с течност пространства около аксоните, които водят до цереброспиналната течност (ликвор) на мозъка. 3) Белодробните алвеоли са място на навлизане на аеронутриенти. Капилярите, покриващи алвеолите, имат огромна абсорбираща повърхност, която транспортира аеронутриентите директно до сърцето. Аеромикробите имат 2 основни пътя на навлизане в тялото: 1) Аеромикробите засяват и попълват популациите на коменсални бактерии в носните кухини и дихателните пътища. 2) Аеромикробите в орофаринкса могат да влязат в стомашно-чревния тракт чрез поглъщане или чрез мукоцилиарно очистване, за да засят чревния микробиом. Тъмнозелени кръгове = аеронутриенти; Светлозелени кръгове = аеромикробите. CSF, цереброспинална течност. Кредит: Flávia Fayet-Moore, Stephen R Robinson; Advances in Nutrition 2024 Dec;15(12):100333. doi: 10.1016/j.advnut.2024.100333

Въздухът, който дишаме

Вдишваме около 9000 литра въздух на ден и 438 милиона литра през целия си живот. За разлика от храненето, дишането никога не спира. Излагането ни на компонентите на въздуха, дори в много малки концентрации, се натрупва с течение на времето.

Към днешна дата голяма част от изследванията относно въздействието на въздуха върху здравето са съсредоточени върху замърсяването.

Фокусът е върху филтрирането на това, което е лошо, а не на това, което би могло да бъде полезно. Освен това, тъй като едно вдишване съдържа минимални количества хранителни вещества, това сякаш няма смисъл да се изследва.

В продължение на хилядолетия различните култури са ценели природата и чистия въздух като здравословни.

"Нашата концепция за аеронутриентите показва, че тези възгледи са подкрепени от науката. Кислородът например технически е хранително вещество – химично вещество, "необходимо на организма за поддържане на основни функции"., допълват авторите.

Просто не сме склонни да го наричаме така, защото го дишаме, а не го ядем.

Въздухът винаги е бил от съществено значение за живота, но неговата роля в човешкото здраве може да се простира далеч отвъд кислорода. 

Прозренията на авторите за аеронутриентите и аеромикробите водят до преоценка на начина, по който подхождаме към науката за храненето, проектираме градските пространства и изготвяме политики за обществено здраве.

И може би с напредването на изследванията тези концепции може да направят революция в представите ни за връзките между нашата околна среда, нашата физиология и нашето здраве.

Справка: 

A Breath of Fresh Air: Perspectives on Inhaled Nutrients and Bacteria to Improve Human Health
Flávia Fayet-Moore, Stephen R Robinson; Advances in Nutrition 2024 Dec;15(12):100333. doi: 10.1016/j.advnut.2024.100333

Are We What We Breathe? Rethinking Air as a Nutritional Source; Jean Debédat; Advances in Nutrition Volume 16, Issue 1, January 2025, 100360 https://doi.org/10.1016/j.advnut.2024.100360 

Източник: 

The wild idea that we all get nutrients from the air that we breathe, Graham Lawton, New Scientist

Air is an overlooked source of nutrients - evidence shows we can inhale some vitamins, University of Newcastle

Още по темата

24/02/2025

Медицина

Ново изследване разкрива фундаментална връзка между дишането и зрението

11/11/2022

Човекът

Дишането влияе на нашите емоции, внимание и разбиране, твърдят учени

17/05/2021

Животът

Прасетата и гризачите могат да дишат през ректума си, така че и ние вероятно можем

07/02/2016

Животът

12 стайни растения, с които се диша по-лесно