Анализ на състава на 42 000 лекарства показва, че 93% от тях съдържат помощни вещества, които може да носят потенциален риск от развитие на алергии за някои пациенти, съобщават Science news.
Всяка таблетка лекарство съдържа фармакологичен продукт със специален терапевтичен ефект, както и неактивни съставки, добавени за да повишат активността на лекарството или просто за да направят хапчето по-приятно за приемане. Неактивните съставки по принцип се приемат за безвредни. Но според скорошен анализ на списъци с хиляди таблетки се оказва, че много от тях съдържат вещества, които могат да предизвикат алергична реакция или стомашни проблеми при някои пациенти.
В доклад, публикуван в списанието Science Translational Medicine, учените изследват база данни с около 42 000 вида лекарства, приемани през устата, които се продават в САЩ. От тях 92,8% съдържат поне една от 38 неактивни съставки, предизвикващи алергични реакции при някои пациенти. А 55% от хапчетата съдържат поне едно вещество от групата въглехидрати, наречена FODMAP (Ферментируеми Олиго-, Ди-, Моно-захариди и Полиоли). Те могат да предизвикат храносмилателни проблеми при хора със синдром на раздразненото черво, както вече разказахме в тази статия - Непоносимост към глутена? Виновникът може всъщност да е въглехидрат.
В интервю пред Science News, съавторът на изследването Джовани Траверсо (Giovanni Traverso), гастроентеролог и инженер по биомедицина в Болницата за женско здраве в Бостън и Масачузетския технологичен институт, разказва за рисковете от доскоро считаните за неактивни съставки на лекарствата. Коментарите са редактирани за яснота и краткост.
Защо в толкова много лекарства се срещат потенциални алергени?
Когато определена неактивна съставка премине тестовете за токсичност на щатската Агенция за Храните и Лекарствата (Food and Drug Administration), тя се счита за безвредна и годна за обща употреба при съответните допустими количества. Но колкото повече хора приемат лекарства, съдържащи тези съставки, започват да се откриват и оценяват някои потенциални странични ефекти при малцина от пациентите, които не са се проявили по време на изпитванията.
Когато предписват лекарства, медиците взимат ли предвид неактивните съставки?
В кариерата на Траверсо, не. "Ако предписвам лекарство за пациент, страдащ от рефлукс, ще изпиша Омепразол 20 мг, 1 или 2 пъти на ден, а не Омепразол, който не съдържа тази или онази съставка." На пазара съществуват десетки лекарства, които съдържат същата активна съставка, всеки със собствена комбинация от добавки. "Медиците не знаят на практика точно каква формула ще получи пациента, защото това се ръководи от фармацията".
Производителите на лекарства трябва да поставят предупредителни етикети върху лекарства, съдържащи някои вещества, като фъстъчено олио например. Но много алергени и други източници на проблеми не биват отбелязани. По думите на Траверсо фармацевта надали ще попита пациента дали има синдром на раздразненото черво или непоносимост към лактозата. Така че нито лекарите, нито фармацевтите знаят дали пациента няма да изпита странични ефекти от неактивните съставки на лекарството.
Каква част от хората биха получили нежелана реакция към тези съставки?
Според Траверсо просто не е известно. Фармацевтичните компании рядко отбелязват колко точно се съдържа от всяко помощно вещество, базата данни, която е изследвана в това проучване съдържа информация само дали се съдържа определена съставка или не.
Но дори и производителите да опишат количеството на съдържаните неактивни съставки, не е напълно ясно колко пациенти биха изпитали странични ефекти. "За някои пациенти имаме представа какво количество може да предизвика проява на алергия или непоносимост. Но за някои от тези въглехидрати нямаме точна оценка. Част от бъдещата работа е наистина да се задълбочим в това да разберем колко много е твърде много за един човек... Подозирам, че ще има голяма разлика между отделните хора." Оценката на риска е особено трудна за пациенти, които приемат по няколко различни видове таблетки на ден.
Какво може да се промени?
Ако медиците имат по-голям достъп до информацията за пълния състав на лекарствата, биха могли по-добре да преценят рискът от потенциални странични ефекти, според Траверсо. Лекарите, които оценяват толерантността на пациентите към неактивните съставки, като рутинна част от предписването на лекарство, вместо да се съсредоточават само върху активната съставка, могат да предложат по-индивидуален подход на лечение с по-малко потенциални усложнения. Разбирането на пациента и свързването на личността му към оптималната формула на лечение би имала положителен ефект.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари