Нови изследвания проправят пътя към надежднo, дългосрочнo лечениe за диабет тип 1. Работата се фокусира върху разработването на импланти, базирани на стволови клетки, които могат да доставят инсулин директно в кръвния поток на пациенти с диабет.
Въпреки че имплантите все още не са готови за клинично използване, изследванията доказват жизнеспособността на такива системи за използване в бъдеще. Имплантите се състоят от ендодермални клетки на панкреаса, получени от човешки плурипотентни стволови клетки и са тествани върху 26 пациенти. След още изследвания и разработки, след като такива импланти станат способни да отделят нива на инсулин, които да имат клиничен ефект върху техните реципиенти, те могат да станат жизнеспособна алтернатива на настоящите системи за доставяне на инсулин и да заместят трансплантациите на панкреас.
Обещаващи първи стъпки
„Устройството е с размер на лейкопласт и е проектирано да съдържа отгледаните лабораторно за подкожен имплант клетки на лангерхансовите острови на панкреас [които отделят инсулин]. То позволява на клетките вътре да се васкуларизират, за да доставят на кислород и хранителни вещества и да освобождават инсулин в кръвния поток. Освен това лесно могат да се възстановят”, разказва за ZME Science д-р Тимъти Кийфър (Timothy J. Kieffer) от Университета на Британска Колумбия, автор на изследването.
Екипът има за цел да осигури неограничено количество инсулин-продуциращи клетки за пациенти с диабет тип 1, за да посредничи за непрекъснати, дългосрочни възможности за лечение, като същевременно сведе до минимум инвазивността на процедурата.
Инсулинът е хормон, който поддържа нивата на глюкозата (захарта) в кръвта ни под контрол и се произвежда от β-клетките на панкреаса. Диабет тип 1 се характеризира с унищожаване на тези клетки и води до опасно високи нива на натрупване на глюкоза в кръвта на пациентите. Настоящите лечения за това състояние включват прилагане на инсулин директно в кръвния поток, или чрез ръчно инжектиране, или чрез автоматизирани системи, които пациентът може да носи, които доставят хормона периодично. Друга възможност - макар и много по-рядко срещана - е да се лекува състоянието чрез трансплантация на лангерхансови островчета от донорски органи.
Всяка от тези опции за лечение има свои собствени недостатъци. Директните инжекции изискват от потребителите да наблюдават собственото си състояние, да не забравят да извършат процедурата и също така носят риска да не приложат добре инжекциите. Автоматизираните устройства могат да бъдат много неудобни за носене за дълги периоди от време, свързани са с дългосрочни усложнения. Трансплантациите са много сложни процедури и предлагането на донорски органи е много ограничено в сравнение с търсенето.
Затова е необходима алтернатива, твърди екипът.
Настоящото проучване съобщава за фаза I/II на клинично изпитване, включващо използването на клетки от ендодерма на панкреаса като една такава алтернатива. Устройствата на екипа съдържат такива клетки в специални капсули, които позволяват директна васкуларизация на клетките. Те са имплантирани под кожата на пациентите. Процедурата обаче крие риск телата на участниците да отхвърлят имплантите и по този начин включва имуносупресивен режим на лечение, който обикновено се използва при трансплантациите. Възможните странични ефекти от такива лечения са повишен риск от рак и инфекции при пациентите, като пряка последица от потискането на имунната им система.
Като се има предвид това, авторите съобщават, че устройствата работят по предназначение и клетките в тях са започнали да секретират инсулин и да го доставят директно в кръвообращението на участниците в отговор на нивата на глюкозата в кръвта им. Инсулинова експресия (секреция) е регистрирана в 63% от устройствата, след като са били експлантирани в периоди от време между 3 и 12 месеца след имплантирането. Инсулин-секретиращите клетки започват да се натрупват прогресивно в тези устройства за период между 6 и 9 месеца след имплантирането.
Въпреки че все още не са в състояние да покрият пълните си нужди от инсулин, в рамките на едногодишния период на проучването, те намаляват количеството на въвеждания инсулин в участниците с 20%. Те също са прекарали 13% повече време в целевия диапазон на кръвната захар в сравнение с периодите преди проучването.
„Открихме, че имплантите са в състояние да произвеждат инсулин по начин, регулиран от храненето, като при нормални здрави панкреатични островчета, макар и на ниски нива“, добавя д-р Кийфър. „Спонсорската компания ViaCyte наскоро съобщи за постигане на клинично значими нива на инсулин, когато бяха имплантирани повече от тези устройства (8), което доведе до драматично намаляване на нуждите от инжектиране на инсулин, придружено от значително подобрен контрол на кръвната захар".
Като цяло тези устройства се понасят добре от телата им и няма тежки неблагоприятни ефекти, причинени от присадките. Двама участници са имали сериозни нежелани реакции, свързани с имуносупресивното лечение. Повечето от нежеланите ефекти, съобщени от участниците обаче са свързани със страничните ефекти от имуносупресивното лечение. Като се има предвид всичко, обяснява екипът, рискът от локална инфекция, породен от устройствата, е много нисък, което предполага, че самите устройства се понасят добре дори при участници с лош имунен отговор.
Това повдига въпроси относно използването на такива устройства през целия живот на пациента. Идеално решение за това би била възможност за извършване на терапия за заместване на панкреатичните островчета, базирана на стволови клетки, без самите устройства, тъй като това би заобиколило напълно необходимостта от имуносупресивно лечение.
Все още има работа
Едно от основните ограничения на проучването е липсата на контролна група, така че резултатите не трябва да се използват за изготвяне на заключение за това колко ефективни биха били такива устройства при лечението на диабет тип 1. Въпреки това, проучването показва, че те са относително безопасни за използване и потвърждава принципа на работата им. Ще са необходими повече изследвания, за да се определи количеството клетки, които такива импланти трябва да съдържат, за да произведат клинично значими ползи за пациентите.
Справка: Implanted pluripotent stem-cell-derived pancreatic endoderm cells secrete glucose-responsive C-peptide in patients with type 1 diabetes
Adam Ramzy, David M. Thompson, Kirsten A. Ward-Hartstonge, Garth L. Warnock, Megan K. Levings, Timothy J. Kieffer et al., Cell Stem Cell
DOI: https://doi.org/10.1016/j.stem.2021.10.003
Източник: Home Science Biology Stem-cell implant prototypes pave the way towards life-long treatment for type 1 diabetes, ZME Science
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари