Въпроси и отговори: Бъдещите пандемии са неизбежни, но можем да намалим риска

Коронавирусът няма да е последната пандемия в нашия живот. Учените предупреждават, че заплахата, породена от зоонозите — инфекциозни болести, които преминават от животните в хората — става все по-голяма. А рискът от нова пандемия сега е по-висок от всякога.

Търсенето на отговори ни доведе до учен, ръководещ общоевропейска система за откриване на рисковете от бъдещи пандемии. Проф. Мойра Конъли казва: „Най-вероятният сценарий за следващата пандемия е нов грипен щам, подобен на вируса H7N9 на „птичия грип“, или новооткрит вирус, като например друг нов коронавирус.

В интервю проф. Конъли, която координира проекта за подготвеност и реакция при пандемии PANDEM-2 в рамките на работната програма на ЕС за изследвания в областта на сигурността и е продължение на предишния проект PANDEM, обяснява защо сме изложени на заплахата от нова пандемия.

„През последните 100 години светът претърпя 4 пандемии от грип, избухващи на всеки 15 — 30 години и с годишна вероятност от 3 до 7 %. За да възникне нова пандемия, трябва да се появи нов вирус, към който населението като цяло има малък или нулев имунитет, той трябва да се размножава в хората и да се предава лесно от един човек на друг, което причинява разпространение на заболяването по целия свят“, казва проф. Конъли, която преподава в Медицинския колеж към Националния университет на Ирландия Гелуей.

Изхождайки от знанията и опита си в областта на здравната сигурност, наблюдението на болести и възникващите инфекциозни заболявания, както и от опита от работата си върху подготвеността за пандемии към Световната здравна организация (СЗО), проф. Конъли разговаря с нас за възможността от нова пандемия и как можем да се предпазим от нея.

По-долу поместваме редактирани откъси от интервюто.

Откъде може да дойде следващата пандемия? 

Големите стопанства за интензивно животновъдство могат да станат източник на „прескачащи инфекции“ от животните към хората, като същевременно по-голямото движение на животни и животински продукти също допринася за заплахата от възникване на нови болести. Всяка година нови щамове на птичия грип циркулират сред дивите птици по света. Практиките за интензивно птицевъдство повишават риска от заразяване на домашните птици от диви и последващото прехвърляне на работещите в отрасъла.

Навлизането в девствените гори с цел рудодобив и дърводобив може също да изложи хората на патогенни организми с пандемичен потенциал, като например ебола.

Други източници включват увеличаването на заболяванията в здравни заведения при избухването на пандемия, където мерките за превенция и контрол на инфекциите не са адекватни, увеличеното разпространение в гъстонаселените градове и лошите мерки за биологична сигурност в лаборатории, провеждащи изследвания върху високорискови патогени, което води до случайното им изпускане.

Друг възможен сценарий с развитието на технологиите и информацията за разработване на биологични оръжия е увеличаващият се риск от преднамерено изпускане на биологичен агент.

А изменението на климата? Възможно ли е затоплящият се климат да увеличава вероятността от друга пандемия?

Изменението на климата е пряко свързано с по-висок риск от пандемия, тъй като повишаващите се температури дават възможност на комарите, кърлежите и другите пренасящи болести насекоми да се размножават, адаптират към различни сезони и завоюват нови територии.

Например наводненията, предизвикани от екстремни климатични условия, създават нова среда за размножаване на комарите, което повишава вероятността от разпространение на треската денга. Размразяването на дълбоко замръзнала земя може да освободи патогени от животински трупове, като избухването на антракс на полуостров Ямал в Сибир през 2016 г.

Изглежда просто: да пазим природата, за да предотвратим появата на бъдещи епидемии. Можете ли да ни дадете примери как изглежда това на практика?

Да. Намаляването на засушаванията или наводненията ще намали риска от разселване на населението и свързания с това риск от появата на заболявания. Ако намалим потреблението на месо и подкрепяме по-екологосъобразното земеделие, ще снижим емисиите на парникови газове и можем да намалим риска от възникване на заразни болести.

В допълнение, като следим метеорологичните данни, за да идентифицираме географските райони, в които има риск от възникване на болести, ще подобрим ранното предупреждение за бъдещи пандемии.

По отношение на „прескачащите инфекции“, които споменахте по-рано, какво можем да направим, за да се подготвим?

Здравето на хората е тясно свързано със здравето на животните — това се подкрепя от факта, че през последните 30 години 75 % от нововъзникналите заболявания са зоонози. Поради това е необходима ефективна подготвеност и реакция на всички нива, за да предпазим здравето на хората и животните в еднаква степен.

Можем ли да предотвратим нова инфекция, прескачаща границата между видовете?

Да, можем да намалим риска, като регулираме търговията с диви животни и дивечово месо, особено на живи животни на т.нар. „мокри пазари“, и чрез ранното откриване на случаите на прескачане във високорисковите райони.

Други мерки включват по-доброто регулиране на птицевъдството с бързо откриване и докладване за заболели птици, както и наблюдението на дивите птици. Това ще помогне за разпознаване на случаите на птичи грип и намаляване на риска от навлизането му сред домашните птици и в птицефермите.

Разпространението на зарази може да бъде предотвратено и от бързото докладване за струпване на случаи на неизвестни заболявания в болниците в държави с риск от възникване на болести или „горещите райони“. Бързите механизми за докладване може да се използват и за бързото и ефективно прилагане на ограничителни мерки, където е необходимо.

Междувременно инвестициите в информационни технологии в държавите членки, ЕС и на глобално равнище ще осигурят достъп до точни данни в реално време за реакция срещу пандемиите.

Можете ли да ни кажете повече за проекта PANDEM-2 и кой ще има полза от него?

Целта на PANDEM-2 е да идентифицира, картографира и интегрира информация от множество източници в последователна база от данни за управление на пандемии, както и да разработи подробно табло за обучение по подготвеност и реакция в случай на пандемия. В таблото са събрани източници на данни за социалното, икономическото и здравното въздействие на пандемиите.

Създаваме и инструменти за планиране, както и обучителни материали и сценарии въз основа на новия грипен вирус, ебола и „болестта Х“ или новия коронавирус, които могат да се използват в трансгранични тренировки за реагиране при пандемия.

Макар че има напредък в областта на диагностиката и лечението, остава необходимостта от инструменти за управление на информацията и обща платформа за трансгранично сътрудничество за осигуряване на готовност и реакция при пандемии.

Проектът PANDEM-2 ще включи поуките, извлечени по време на настоящата пандемия от COVID-19, и ще събере международни добри практики в областта на моделирането, симулациите, съобщенията за пандемия, проследяването на контакти и обучението.

PANDEM-2 ще бъде в помощ на ръководителите на органи на общественото здравеопазване, звената за спешна помощ, лабораторните техници и ръководителите на болници в условията на пандемия. Постигнатите резултати във визуалния анализ и анализа на данни ще окажат подкрепа на ръководителите в условия на пандемия, при вземане на критично важни решения, и в крайна сметка ще бъде от полза за гражданите на ЕС, като намали последиците от бъдещи пандемии.

Какво ще откроите като основни резултати от PANDEM и PANDEM-2?

Изследванията ни показаха колко важно е доверието, лидерството и противодействието на дезинформацията и невярната информация. Необходима е двупосочна комуникация с обществеността, с достъп до точни данни в реално време и анализ на социалните медии за измерване на общественото настроение и подкрепата за мерките за контрол на пандемията. Проектът в крайна сметка ще осигури инструментите за ефективна подкрепа на това изискване в бъдеще.

Постигнатите резултати в диагностиката и следващото поколение анализ на данните ще помогнат за определяне на веригите на разпространение и предаване на патогените с потенциал за пандемия и ще насочват бъдещите мерки за контрол на пандемиите. Създадената по проекта база от данни за управление на пандемии и широкообхватното табло ще помогнат за координирането на тази информация в достъпен източник.

Какви са новостите от проекта Ви?

Съвсем наскоро в рамките на PANDEM-2 имахме щастието да работим в сътрудничество с водещи организации от целия свят за по-нататъшния напредък на проекта. Работим с колеги от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) върху проследяване на контактите, а колеги от СЗО предоставят данни за заключенията ни, свързани със съобщенията за пандемията и фалшивите новини.

Въоръжените сили на Ирландия също така ни предоставят ценна информация за ролята на военните при реагиране на бъдещи пандемии в такива области като проследяване на контакти, тестване, разпространение на ваксини, логистика и защита на критична инфраструктура.

Изследванията в тази статия са финансирани от ЕС. Ако ви е харесала, може да я споделите в социалните медии.

Орган за подготвеност и реакция при извънредни здравни ситуации

_{Трябва да сме готови за следващата здравна криза. Ето защо Европейският съюз създаде Органа за подготвеност и реакция при извънредни здравни ситуации (HERA), с цел предвиждане на биологични и други заплахи за здравето скоро след появата им, оценка на тяхното въздействие и определяне на възможните мерки за противодействие. HERA ще има специални ресурси за предварителни оценки и прогнозиране и ще допринесе за засилване на епидемиологичния надзор на глобално равнище. HERA ще бъде по този начин решаващ централен елемент за изграждане на силен Европейски здравен съюз.}

_{Рамковите програми на ЕС за научни изследвания и иновации финансират различни научноизследователски проекти, работещи по темата за подготвеност и реагиране на епидемии, включително проектите PANDEM и PANDEM-2. Тази работа ще продължи при новата програма, Хоризонт Европа, в рамките на която ще бъде финансирано новото Европейско партньорство за подготвеност при пандемии.}

^{Тази статия е публикувана първоначално в Horizon, списанието за научни изследвания и иновации на ЕС.}