Възстановяване на връзката между тялото и мозъка: Пробивът на Европа в борбата с парализата

Алисън Джоунс/Хоризонт Последна промяна на 14 август 2026 в 00:00 56 0

Технологията може да намери приложение и при хора, преживели инсулт. Макар инсултът да не уврежда гръбначния мозък, той нарушава способността на мозъка да контролира движенията. Целта е да се засилят и стабилизират запазените нервни сигнали, за да се възс

Кредит Horizon

Технологията може да намери приложение и при хора, преживели инсулт. Макар инсултът да не уврежда гръбначния мозък, той нарушава способността на мозъка да контролира движенията. Целта е да се засилят и стабилизират запазените нервни сигнали, за да се възстановят изгубените функции.

Някога смятано за невъзможно, възстановяването на движенията след парализа постепенно се превръща в реалност благодарение на изследователи, финансирани от ЕС, които са разработили устройство, което възстановява връзката между мозъка и тялото.

Увреждането на гръбначния мозък остава едно от най-тежките неврологични състояния, което прекъсва връзката между мозъка и тялото и оставя милиони хора по света с трайна парализа.

Въпреки десетилетията научни изследвания възстановяването на двигателните функции след увреждане на гръбначния мозък остава един от най-трудните за решаване проблеми в невронауката.

Инициатива, финансирана от ЕС и подкрепена от Европейския съвет по иновациите, предлага нов подход: напълно имплантируем интерфейс между мозъка и гръбначния мозък, който възстановява връзката между ума и тялото и вдъхва нова надежда на хората с парализа.

„Лечението на пациенти с парализа остава едно от най-големите предизвикателства пред човечеството“, заяви професор Грегоар Куртин, невролог от Федералното техническо училище в Лозана, Швейцария, който ръководи това революционно изследване.

По думите му в продължение на десетилетия изследователите са се опитвали, но без успех, да възстановят растежа на неврони и нервни влакна чрез биологични подходи.

„Променихме напълно подхода. Вместо да се опитваме да поправим самото увреждане, ние се фокусираме върху това, което е непокътнато под него, но е изгубило връзката си с мозъка“, добави Куртин, който е пионер в разработването на нови методи за възстановяване на движението след парализа чрез стимулация на гръбначния мозък и невротехнологии.

Дигитален мост през мястото на увреждането

Финансираният от ЕС проект „ReverseParalysis“, основан на научни изследвания, под ръководството на Куртин, е разработил ново поколение интерфейси „мозък–гръбначен мозък“, предназначени да възстановят функциите както на долните, така и на горните крайници при хора с увреждане на гръбначния мозък.

Вместо да разчита на увредените нервни пътища, системата създава „дигитален мост“, който свързва директно сигналите от мозъка и гръбначния мозък. Обединявайки авангардни постижения в областта на невронауката, биоинженерството и изкуствения интелект, реализирани от екипи в Нидерландия, Швейцария и Франция, технологията заобикаля мястото на увреждането, като позволява на нервната комуникация да се възобнови.

След увреждане на гръбначния мозък сигналите за движение, изпращани от мозъка, вече не могат да достигнат до мускулите. При този подход малък имплант разчита сигналите от моторната кора на мозъка, преобразува ги в команди и ги предава към имплант в гръбначния стълб, разположен под мястото на увреждането.

Това осигурява прецизна електрическа стимулация на нервите, контролиращи мускулите, така че мисълта „ходѝ“ да задейства движението на краката.

Доскоро повечето технологии бяха насочени към подпомагане на хората да се приспособят към парализата — например чрез инвалидни колички, проходилки или екзоскелети — а не към възстановяване на самото движение.

От пробива до първите стъпки

Под грижите на неврохирурга д-р Жоселин Блох в Университетската болница в Лозана първият пациент, на когото е бил имплантиран прототипът, е Дейвид Мзи  — студент по спортна педагогика, останал парализиран след инцидент по време на гимнастика.

В навечерието на операцията той се състезава на световното първенство по ръгби за хора в инвалидни колички. Куртин присъства на един от мачовете му заедно с новородената си дъщеря.

„Дейвид я погледна право в очите и каза: „Ще проходя преди теб“, спомня си Куртин. „Осем месеца по-късно, в един прекрасен ден на Женевското езеро, той направи точно това. Той направи първите стъпки в историята на пациентите с парализа. „Това беше един много, много специален момент.“

Мзи не само се научава да стои изправен и да ходи с помощ, но и придобива квалификация като преподавател по физическо възпитание и спорт, а днес работи в професионално училище.

„Все още съм зависим от инвалидната количка, но при увреждане на гръбначния мозък в областта на шията всяко малко подобрение има голямо значение. Всяка възстановена функция е истинска победа“, споделя Мзи.

Въз основа на този пробив тригодишният проект „ReverseParalysis“, приключил през 2025 г., постигна резултати, които доскоро изглеждаха недостижими: двама души с пълно увреждане на гръбначния мозък възвърнаха способността си да стоят и да ходят, а други двама възстановиха движението в ръцете и дланите си, което им позволи отново да извършват ежедневни дейности.

Д-р Винсент Делатр, съосновател на ONWARD Medical — компания за невротехнологии със седалище в Айндховен, Нидерландия, която координираше проекта „ReverseParalysis“ — в момента работи по превръщането на тези лабораторни резултати в продукт за клиничната практика.

„Един от участниците ни успя за първи път от години да се нахрани сам“, разказва той. „Той взе една наденица и отхапа от нея. Когато видиш усмивката на лицето на този човек, това е достатъчно, за да ни мотивира във всичко, което правим.“

Да се научиш отново да се движиш

За хората с увреждане на гръбначния мозък дори и малките подобрения в подвижността могат да променят изцяло ежедневието им, като намалят зависимостта им от грижещите се за тях и върнат усещането им за самостоятелност.

Увреждането на гръбначния мозък обаче е изключително сложно състояние: уврежданията се различават както по място, така и по тежест, което затруднява точното разчитане на мозъчните сигнали и превръщането им в плавни и естествени движения. Всеки нов успех разкрива и колко много още предстои да бъде разбрано за процеса на повторно усвояване на изгубените умения.

За да се справи с това предизвикателство, екипът на ReverseParalysis интегрира алгоритми за машинно самообучение, които се адаптират към всеки отделен потребител. Тези системи непрекъснато усъвършенстват начина, по който се интерпретират мозъчните сигнали, като подобряват ефективността си с течение на времето. Напредъкът в разработването на електродите също позволява прецизно насочване към нервните пътища в гръбначния мозък.

„Това не е оздравяване, а първата стъпка в процеса на възстановяване“, уточнява Делатр. „С интензивни тренировки пациентите могат да постигнат подобрение и дори да възвърнат част от функциите си без стимулация.“

Разширяване на хоризонта

Сега екипът прилага натрупания опит и към други предизвикателства, свързани с парализата. Един от приоритетите е стабилизирането на кръвното налягане — често срещано, но нерядко пренебрегвано усложнение на увреждането на гръбначния мозък, което може да причинява замайване и умора и да влоши качеството на живот.

Чрез целенасочена стимулация на гръбначния мозък изследователите се стремят да помогнат на пациентите да седят в изправено положение по-дълго време, да участват в терапии и да извършват ежедневните си дейности по-безопасно.

Технологията може да намери приложение и при хора, преживели инсулт. Макар инсултът да не уврежда гръбначния мозък, той нарушава способността на мозъка да контролира движенията. Целта е да се засилят и стабилизират запазените нервни сигнали, за да се възстановят изгубените функции.

Следващото предизвикателство за ONWARD Medical е специализираните лабораторни системи да бъдат превърнати в практични, самостоятелни устройства, които да могат да се използват широко в клиничната практика. Тази стъпка — да се направи технологията достъпна за повече пациенти — може да отнеме още 5 до 10 години.

Както посочва Делатр, границите на възстановяването след увреждане на гръбначния мозък се променят.

„Ние се стремим да надскочим границите на това, което преди беше смятано за възможно.“

Първоначално статията е публикувана в Хоризонт — списанието на ЕС за научни изследвания и иновации.

Изследването, описано в тази статия, е финансирано от Европейския съвет по иновациите (ЕСИ).

Повече информация

Още по темата

Най-важното
Всички новини