Братята Теньо и Димитър Попминчеви откриха нов метод в нелинейната оптика и го реализираха за първи път през 2015 г. рентгенов лазер със свръхкъси импулси.
Тяхното революционно откритие, направено в лаборатория в САЩ, може да намери приложение във фундаменталната наука и индустрията, нанотехнологиите, бъдещата наноелектроника, за създаване на следващата генерация свърхбързи микропроцесори и хардискове, за ранната диагностика на болести.
"Ние използваме абсолютно различна физика – т. нар. нелинейна оптика. От видимата област сътворяваме светлина в ултравиолета. Практически успяхме да реализираме това напълно неочаквано. Устройството се побира в човешка длан и е съизмеримо с некохерентната тръба на Вилхелм Рьонтген", заяви д-р Теньо Попминчев, старши научен сътрудник в института JILA към Колорадския университет в Боулдър, САЩ, цитиран от сайта на Софийския университет.
Рентгеновата тръба е създадена преди повече от 100 години от Вилхелм Рьонтген и днес има множество приложения. Но нейният лазерен вариант бе смятан доскоро за невъзможен. Братята Теньо и Димитър Попминчеви доказаха обратното - прекарвайки инфрачервени лазерни лъчи през благороден газ под високо налягане, те успяват да генерират кохерентни рентгенови вълни.
С помощта на тяхното изобретение, за което българските физици имат вече издаден патент, ще може да заснемат и най-бързите движения в природата с безпрецедентна разделителна способност (до един атом) едновременно във времето и пространството, което бе невъзможно досега с никоя съвременна технология.
Видео на презентация на д-р Теньо Попминчев за рентгеновия лазер.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
07.01 2016 в 18:10
Самите процеси са познати и имат добра теоретична основа.
опростено казано, това е взаимодействие на лазерно лъчение с висока плътност с дадено вещество. При един от случаите се наблюдава удвояване на честотата. В общия случай дадено монохроматично лъчение може да бъде превърнато в такова с неколкократно по-висока честота(по-къса дължина на вълната). Но ефектите са от съответния по-висок порядък (втори, трети...)на степените на вектора на ел. поле, като ефективността на добива пада с увеличението на порядъка. И необходимата плътност на лъчението се увеличава. Затова и тези ефекти на преобразуване са слаби.
Но тъй като това е взаимодействие на лъчението с частиците на веществото, и по-точно с електронните им обвивки, то тук са валидни законите за поглъщане и преизлъчване на фотони от тези частици.
Известно е, че поглъщането се осъществява когато енергията на преминаващия фотон съвпада с енергийния скок между две електронни състояния в обвивката на частицата.
Но когато плътността на лъчението е достатъчна за да се случи тъй, че два фотона да взаимодействат с електрон "едновременно", и ако тяхната сумарна енергия съвпада с енергийната разлика на електронния преход, то електронът ще ги погълне извършвайки прехода.
Естествено е такива възможности да се осъществяват при по-голяма плътност на лъчението, както и при по-голяма гъстота на частиците от активното вещество.
Тъй, че не разбирам защо ръководителите в лабораторията са се противопоставяли на опитите с газове под високо налягане.
Последни коментари
Прост Човек
Стъклените бутилки съдържат 5 до 50 пъти повече микропластмаси от пластмасовите бутилки
dolivo
Най-старите "човешки" фосили в Япония, се оказаха нечовешки, твърди ново проучване
dolivo
Как „зеленото побутване“ стимулира устойчивите избори на хората
helper68
Натурални суперколайдери: Черните дупки могат да се използват ускорители на частици
dolivo
Учени възпроизвеждат сияйното египетско синьо, озарявало гробниците на фараоните