Войната в космоса. Иде ли краят на космическото сътрудничество?

Войната на Русия срещу Украйна има последствия в космоса

Ваня Милева Последна промяна на 07 март 2022 в 00:01 19767 0

Ракетата 'Союз' и космическият кораб 'Союз ТМА-12М' се сглобяват в хангар 112 на космодрума Байконур на 22 март 2014 г. в Байконур, Казахстан. Кредит: NASA/Victor Zelentsov (CC BY-NC 2.0)

Хроника на охладняването на взаимоотношенията в космоса

На 19 февруари 2022 г. ракетата "Антарес" излетя с товарната капсула Cygnus, за да снабди орбиталната Международна космическа станция (МКС), екипаж на която в момента са американски, руски и немски астронавти. Ракетата е отчасти украинска и отчасти американска, задвижвана от двигатели, произведени в Русия. Товарната капсула Cygnus се произвежда с компоненти от цяла Европа.

Подобно на много космически мисии, тя показва, че отделните държави могат да се обединят и да си сътрудничат, за да постигнат прогрес в изследването и използването на космическото пространство.

Пет дни след изстрелването на "Антарес" Русия започна военна инвазия в Украйна, която Генералната асамблея на ООН гласува с огромно мнозинство да осъди „най-категорично“ като агресия и грубо нарушение на Устава на ООН. Инвазията в Украйна даде отражение по целия свят - то може да се усети и в космоса.

ЕС наложи строги финансови и технологични ограничения срещу 64 ключови руски структури, включително ракетно-космическия център "Прогрес", и значително ограничи достъпа на тези структури до финансовите пазари и услуги, техническа помощ, военни продукти или продукти с двойна употреба. ЕС също така прие обширен списък от високотехнологични продукти, включително комуникационни системи, електроника, полупроводници, авиационни и космически компоненти, забранени за доставка в Русия.

В резултат на това Русия непрекъснато променя и отменя своите планове, свързани с космоса. Промените оказват влияние върху всичко - от международно сътрудничество до мисии, които разчитат на руски ракети, за да стигнат до космоса.

Докато войната в Украйна продължава, е надвиснала и заплахата, че Русия може да зареже МКС, където в момента са няколко астронавти, и да й позволи да се разбие в Земята. 

Руската държавна космическа корпорация Роскосмос спира доставката на ракетни двигатели за САЩ и няма да си сътрудничи с Германия при експерименти на Международната космическа станция.

„Днес взехме решение да спрем доставките за Съединените щати на продукцията на Научно-производствена асоциация „Енергомаш“. Да припомня, че някъде от около средата на 90-те години те са доста активни. На първо място, това са двигателите РД-180, на които лети ракетата "Атлас-5" като основен двигател, и двигателят РД-181, който се използва от първата степен на ракетата "Антарес", съобщава ръководителят на Роскосмос Дмитрий Рогозин, добавяйки, че „нека летят на нещо друго, на метлите си, не знам какво“.

Русия вече няма да обслужва 24-те двигателя, които ще останат в САЩ.

Освен това, в отговор на това, че Германия изключи своя телескоп eROSITA в съвместната орбитална астрофизична обсерватория "Спектр-РГ", разположена в точката на Лагранж L2, Роскосмос спира сътрудничеството по експериментите на МКС и ще ги провежда независимо.

„Предвид напълно неприемливите действия на нашите германски колеги, преди всичко на Германския център за авиация и космонавтика, <…> от днес прекратяваме сътрудничеството с тази организация, включително по отношение на научните експерименти в руския сегмент на Международната космическа станция. Ние ще проведем тези експерименти сами, ние имаме всички необходими ресурси за това. Европейските колеги, които стигнаха на такава политизация на нашите отношения, ще останат без нищо “, заявява Рогозин.

Според него заради това Русия ще коригира ракетно-космическата си програма: задачата за създаване на спътници с двойна употреба, тоест не само за нуждите на Роскосмос, но и за Министерството на отбраната, ще бъде на първо място, предвид „тези условия”, в които се намира страната.

От началото на руската военна извазия на територията на Украйна се наложиха много санкции на Русия. Някои засегнаха космическата индустрия. В отговор Роскосмос реши да преустанови сътрудничеството с Европейската космическа агенция за стартовете от космодрума Куру във Френска Гвиана и призова обратно своите специалисти оттам.

Марсоходът Rosalind Franklin (на илюстрацията), част от съвместна европейско-руска мисия до Марс, е един от няколкото космически проекта, изложени на риск поради войната между Русия и Украйна. Кредит: ESA/ATG medialab

Мисията ExoMars е партньорство между Европейската космическа агенция и руската космическа агенция Роскосмос. Това е мисия от две части до Марс, състояща се от орбитален апарат и роувър. Орбиталният апарат е на Червената планета от края на 2016 г., но марсоходът Rosalind Franklin е "много малко вероятно" да стартира както бе запланувано този септември.

Русия също отказа да работи с НАСА по автоматичната междупланетна мисия "Венера-Д", назовавайки това "неуместно".

Ракета носител "Союз-2.1b", предназначена да изведе на орбита 36 британски спътника OneWeb на 5 март, бе отстранена от стартовата площадка на космодрума Байконур по указания на шефа на Роскосмос. По-рано Русия поиска Обединеното кралство да гарантира, че сателитите няма да бъдат използвани за военни цели, и поиска британското правителство да продаде дела си в компанията. OneWeb отказа тези условия и в момента работи върху алтернативи.

Стана известно, че бордът на директорите на корпорацията Роскосмос е решил да спре всички изстрелвания от Байконур. Британското правителство ще преразгледа участието си във всички проекти, включващи сътрудничество с Москва.

Роскосмос ще търси компенсация от Европа за загубите, причинени на проекта Спектр-РГ.

Заплахи за космическата сигурност

Руската инвазия не е единственият предстоящ проблем, който има пагубно въздействие върху космическото сътрудничество. С най-високото напрежение в постсъветската ера, сега е още по-малко вероятно страните да желаят да работят с Русия за намаляване на космическите заплахи чрез норми, правила и принципи на отговорно поведение.

Всичко това идва само месеци след като Русия проведе тест за противосателитна ракета, който застраши всеки използващ космическото пространство. Китай, по подобен начин, тества противосателитни лазери и новаторски хиперзвукови ракети в космоса .

Напрежението на Земята може да се разпространи неимоверно и да има големи последици за това, което се случва в космическото пространство. Една война в космоса би имала катастрофални последици за всички, а опустошението и въздействието му върху цивилния живот и обществата биха били невъобразими.

На 15 ноември 2021 г. Министерството на отбраната на Руската федерация докладва за успешен тест за противоспътниково оръжие, в резултат на което е унищожен функциониращия космически апарат "Космос-1408" (тип "Целина-Д"»), на орбита от 1982 г. Според НАСА е приложена руската противоспътникова ракета "Нудол" (A-235). На видеото може да видите изстрелването на противоспътникова ракета от по-стария вариант ПРО А-135 от полигона Саръ-Шаган на 30 август 2018 г. Кредит: Wikimedia Commons

Космосът и съвременната война

Конфликтът в Украйна отново подчерта колко незаменими са космическите приложения за съвременния живот и съвременната война. Изображенията от дистанционно наблюдение от космоса, могат да предоставят данни в реално време, за да подпомогнат усилията за хуманитарна помощ. Събраната информация може да се използва за справяне с дезинформацията, наблюдение на въздействието на въоръжения конфликт върху природната среда и наблюдение на военната активност доста преди конфликта.

От друга страна, способността на глобалните навигационни сателитни системи да триангулират точното местоположение на мобилния телефон прави цивилни или репортери уязвими за атака. Същата система за сателитно позициониране може да помогне и на въоръжените сили при нанасяне на удари срещу цивилна инфраструктура като комуникационни кули, електроцентрали и дори училища и болници.

Американските военни управляват глобалната система за позициониране (GPS), която може да бъде податлива на атака по време на въоръжения конфликт в Украйна. Това потенциално може да накара мнозина да загубят способността си за безопасно навигиране и да осакатят глобалната финансова система, която разчита на GPS за регистриране и транзакции с времеви печат, наред с други приложения.

SpaceX бързо активира допълнителни интернет терминали Starlink за Украйна, за да облекчи прекъсванията на интернет в резултат на руските атаки.

Началото на сътрудничеството в космоса се постави преди повече от 40 години с програмата "Союз-Аполо". Ще бъде ли прекратено сега? Астронавтът Доналд К. Слейтън и космонавтът Алексей Леонов се прегръщат в космически кораб Союз. Кредит: NASA

Все още има надежда

Избухването на войната на Земята показва, че за да запазят безопасността и сигурността на космическото пространство, правителствата и заинтересованите страни се нуждаят от правни разяснения за това какво могат и какво не могат да правят в това уникално глобално достояние .

Въпреки избухването на войната все още има проблясък на надежда, че сътрудничеството ще се запази в космоса.

За повече от 65 години космически изследвания руски космонавти са летели на американски космически кораб, докато астронавтите от САЩ и други страни са разчитали на руски космически кораби за достъп до космоса. Нека тази взаимноизгодна връзка не бъде прекъсната.

Всъщност космическото сътрудничество е траен знак как страните могат да се обединят въпреки политическите различия и разногласия. Дори в разгара на Студената война, САЩ и Съветският съюз се съгласяват на Договора за частична забрана на изпитанията от 1963 г., който забранява изпитанията на ядрени оръжия в космоса, и на Договора за космическото пространство от 1967 г., който определя основни принципи за изследване и използване на космоса.

По това време, въпреки че САЩ и Съветският съюз бяха в конфликт, астронавтите от двете страни се ръкуваха в космоса след скачването на "Аполо-Союз", исторически момент, приветстван като „откриване на нова ера в историята на човека на Земята“.

Илюстрация на скачването на "Союз" и "Аполо". Кредит:  spacecenter.org

Преди дни в серия от туитове в малко груб тон Рогозин предупреди, че заради санкциите "има вариант 500-тонната конструкция (на МКС) да падне" върху САЩ, Европа, Индия или Китай.

Има много причини това да не се случи. От една страна, НАСА настоява, че всичко е наред. Рогозин е известен и с непремерените си изказвания. Унищожаването на космическата станция също не е непременно в полза на Русия. Роскосмос може да не е в състояние да поеме риска от неконтролирано излизане от орбита, макар МКС обикновено да не преминава над голяма част от Русия. И още нещо - както НАСА зависи от Роскосмос, за да се поддържа МКС в експлоатация, Роскосмос също зависи от НАСА и съвместната работа със САЩ има дълга история, дори през периоди на напрежение. Това е естеството още от учредителните договори на партньорството за МКС, което вече е на повече от две десетилетия.

Като се има предвид нарастващата необходимост от насърчаване на многостранното международно сътрудничество, се надяваме, че напрежението ще намалее и международният мир може да бъде възстановен, както на Земята, така и в космоса.

Източници:

How Russia’s war in Ukraine hinders space research and exploration, Science News

When Russia invaded Ukraine, it threatened peace and co-operation in outer space, The Conversation

The International Space Station isn’t above global politics, Vox

«Пусть летают на своих метлах». «Роскосмос» принял новые меры в ответ на санкции Запада, naked-science.ru

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !