Цунамито, голямата вълна, която се появява, когато земетресения изместват голям обем вода, може да бъде наистина ужасна. Тези вълни са огромна заплаха за крайбрежните райони и ако са достатъчно големи, могат дори да навлязат навътре в сушата. Земетресението Тохоку през 2011 г. в Япония например предизвика цунами, което достигна височини до 40,5 метра, движейки се със 700 км/ч и достигайки повече от 10 км във вътрешността.

Но колкото и ужасяващо да е това, това е нищо в сравнение с цунамито в Аляска през 1958 г.

Мегацунами

През нощта на 9 юли 1958 г. земетресение разтърсва разлома Феъруедър в Аляска. То е с магнитуд 7,8 - силно земетресение, но не толкова силно като това в Япония. Въпреки това условията са били подходящи, за да предизвикат мегацунами.

Все още се водят спорове дали цунамито е било причинено от самото земетресение, или по-скоро е било резултат от падането на скали, предизвикано от земетресението; но каквото и да е било, то е било огромно. Земетресението е станало близо до тесния залив Литуа, Аляска, а скалното срутване, възникнало в резултат на земетресението, е изхвърлило около 90 милиона тона скали в залива.

Все още се водят спорове дали цунамито е било причинено от самото земетресение, или по-скоро е било резултат от падането на скали, предизвикано от земетресението - но каквото и да е било, то е било огромно. Земетресението е станало близо до тесния залив Литуа, Аляска, а скалното срутване, възникнало в резултат на земетресението, е изхвърлило около 90 милиона тона скали в залива.

Заливът, който по същество е фиорд, е ключовият елемент, който прави цунамитата в тези райони толкова опустошителни. Когато голяма и широка водна маса навлезе в залива, тя се притиска в размерите на залива, така че нараства на височина. През последните 150 години в залива Литуя е имало още три огромни цунамита: 1854 г. (120 м), 1899 г. (61 м) и 1936 г. (150 м). Но нищо подобно на случилото се през 1958 г.

_{Спътникова снимка на залива Литуя. Линията, ограничаваща повредите все още се вижда в гората. По-светлозелените зони покрай брега показват местата, където горите са по-млади от по-старите дървета (по-тъмните зони), които не са били засегнати от цунамито.}

Скалното свлачище е изхвърлило 30 милиона кубични метра в залива от височина около 914 метра. Когато скалите са се свлекли върху водната маса, те са изместили огромно количество вода. Обемът на водата бил изтласкан през залива и се издигнал на над 500 метра.

Цунамито е причинило щети на по-големи височини в сравнение с всички други цунамита - то е било достатъчно голямо, за да изкорени дървета на отчетена височина от 524 метра, и е унищожило почти цялата растителност от височина 500 метра или по-ниска, изкоренявайки милиони дървета.

Това е била и все още е най-голямата вълна, позната на човека - и то с голяма разлика.

_{Щетите от мегацунамито в залива Литуя през 1958 г. се виждат на тази наклонена въздушна снимка на залива Литуя, Аляска, по-светлите участъци на брега са местата, където са били изтръгнати дърветата. Червената стрелка показва мястото на свлачището, а жълтата стрелка - мястото на най-високата точка на вълната, която е преминала през носа.}

За щастие, наоколо не е имало много хора. Все пак 5 души са загинали, а много други са били ранени и домовете им са били разрушени. Забележително е, че капитанът на рибарска лодка и седемгодишният му син, които се намирали в залива, били повдигнати на стотици метри от вълната, успели да оцелеят и дори нямали сериозни наранявания.

За сравнение, най-опустошителното цунами в историята на човечеството се случва през 2004 г. в Индонезия, където загиват над 227 000 души. Въпреки че това земетресение е било 10 пъти по-слабо от земетресението в Аляска, то е ударило в по-населен район.

И все пак, независимо от жертвите, вълна с височина над 500 метра е смразяващо напомняне за силата, която природата може да сътвори. Вълната беше толкова голяма, че на практика принуждава изследователите да преразгледат разбирането ни за цунамито и дори за вълните като цяло.

Източник: The biggest tsunami ever recorded: Taller than 500 meters, ZMEScience