22 септември 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Биспецифични антитела могат да се преборят с латентния ХИВ вирус

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 26 октомври 2015 в 15:3932900
Схематичен 3D модел на ХИВ вируса направен на основата на 3D електронна микроскопия. Вируса на ХИВ се предпазва от действието на анти-ретровирусните медикаменти като вгражда генетичния си материал в генома на здрави клетки, като така създава резервоар от латентни вируси. Снимка: Donald Bliss/NLM/NIH, Sriram Subramaniam/CCR/NCI/NIH

Лекарствата за ХИВ през последните години са удължили значително живота на милиони заразени хора по света, но те така и не са елиминирали вируса в никого. Това се дължи на факта, че ХИВ интегрира генетичния си материал в хромозомите на някои бели кръвни клетки, което му помага да се укрие от имунната система.

Две нови изследвания показват, че синтетични антитела могат да пренасочат имунния отговор към тези латентно-инфектирани клетки и да помогнат да се елиминират тези резервоари на ХИВ в тялото.

Но тази интересна стратегия е свързана и с редица рискове.

"Идеята си я бива и данните са много интересни, но непременно трябва да действаме много внимателно," коментира Стивън Дийкс, лекар специалист по ХИВ/СПИН към Калифорнийския университет в Сан Франциско, който тества нови стратегии за лечение. "При това нямаме право на никакви грешки".

Няколко предишни изследвания за разгледали въпроса дали може да се намерят медикаменти, които да накарат клетките инфектирани с латентен ХИВ да започнат да произвеждат нови вируси, което би ги разкрило и би ги направило лесна жертва на естествения имунен отговор. Най-новите изследвания са свързани с проектирането на т.нар. биспецифични антитела, които могат да прекъснат латентността на вируса и да го предизвикат да напусне убежището си. "Двустранната активност прави този нов метод особено атрактивен," смята Шарон Люин (Sharon Lewin), учен разработващ лечения за ХИВ, който ръководи Института за инфекции и имунитет "Peter Doherty" в Мелбърн, Австралия.

Двете нови публикации, които засега са достъпни само он-лайн, са свързани основно с in vitro експерименти. Едното, описано в Nature Communications, е проведено от екип от Центъра за Разработване на ваксини към Националния институт по алергия и инфекциозни заболявания (NIAID) в Бетесда, щата Мериленд. Второто изследване се е появило миналия месец в The Journal of Clinical Investigation (JCI) и е плод на сътрудничеството между 3 университета и биотехнологична компания.

И двете групи са разработили синтетични версии на антитела, биомолекули с форма наподобяваща на буквата Y, които се синтезират от имунната система и специфично разпознават патогени. Естествените антитела имат две еднакви места за разпознаване на патогени, които са разположени на върха на двете рамена при предишната аналогия с буквата Y. Рамената на биспецифичните антитела обаче са различни и всяко може да се свързва към различен протеин. В този случай и двата екипа са разработили своите инженерни антитела така, че с едното рамо да захващат специфичен ХИВ протеин, а с другото - CD3, рецептор по повърхността на имунни клетки (основно Т лимфоцити).

Нормалните антитела имат две еднакви разпознаващи участъка в края на двете си рамена, с помощта на които се свързват към определен антиген. Биспецифичните антитела са съставени от двете половини на две нормални антитела и това и позволява да се свързват с два различни антигена едновременно

Биспецифичните антитела са насочени към CD3 рецептора по две причини. Първо, ХИВ обикновено скрива ДНК-то си именно в Т лимфоцити, които имат CD3 рецептор по повърхността си. Другата причина е, че един от основните типове воини на имунната система, чиято роля е да убиват клетки заразени с вируси (включително и с ХИВ) в организма, силно експресират CD3. Тези клетки се означават като Т клетки убийци.

Биспецифичните антитела се свързват първо към CD3 по клетки, които имат латентен ХИВ. Това кара клетките да започнат да се делят - процес, който събужда спящия вирус. Новопроизведените ХИВ протеини в последствие мигрират към повърхността на клетката.

Тогава, биспецифичното антитяло се захваща за Т клетка убиец, която има CD3 рецептори, a с другото си рано намира наскоро активирана клетка, която има ХИВ протеини по повърхността си. Привличането на Т клетка убиец в близост до инфектирана клетка подпомага Т клетката убиец да атакува и унищожи заразената клетка. "При първите няколко експеримента, които проведохме, молекулата работи точно, както се надявахме," обяви Джон Маскола (John Mascola), директор на NIAID’s Vaccine Research Center и ръководител на научния екип публикувал в Nature Communications.

Но никой от двата екипа все още не е показал, че техните биспецифични антитела всъщност могат да се справят с резервоарите на ХИВ в маймуни, които са широко използвани при изследвания на ХИВ вируса. Такива изследвания вече са започнали, но ще мине поне година преди, който и да е от двата екипа да тества този метод при серопозитивни хора. Дейвид Марголис (David Margolis), вирусолог в Университета на Северна Каролина и автор на изследването публикувано в JCI, обяснява, че елиминирането на резервоара на вируса в крайна сметка може да изисква комбинирането на биспецифичните антитела с други методи за изкарване на вируса от състояние на латентност и стимулатори на имунната система, като например ваксини срещу ХИВ.

Дийкс внимателно отбелязва, че анти-CD3 антителата могат да причинят свръхактивация на Т клетки, което да доведе до тежки възпалителни реакции, които могат да увредят органи и дори да предизвикат смърт. Всъщност, при пручване на анти-CD3 антитяло от 1999 г. тествано при ХИВ-инфектирани хора възникнали сериозни странични ефекти, включително бъбречна недостатъчност и пристъпи. Но и двете рамена на анти-CD3 антителата при тези ранни проучвания са били насочени към CD3, отбелязва Маскола, което е довело до много по-висока активация, отколкото може да се постигне с новите биспецифични антитела, при които само едно от раменете ангажира CD3. "Най-важното е да намерим правилния баланс между активация през CD3 и токсичност," коментира Маскола. "Това е най-голямото предизвикателство."

Източник: Science Magazine


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.