20 ноември 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Един от трима младежи е самотен и това се отразява на психичното здраве

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 02 октомври 2019 в 00:0028550
Снимка: Pxhere

Повече от един от трима човека на възраст от 18 до 25 години съобщават, че се чувстват самотни, според нов доклад на Университета в Суинбърн и VicHealth.

В изследването участват 1520 младежи на възраст от 12 до 25 години, анкетирани за усещането им за самота и за симптоми на депресия и социална тревожност.

Като цяло един от четирима млади хора (на възраст от 12 до 25 години) съобщава, че се чувства самотен в продължение на три или повече дни в рамките на последната седмица.

Сред младежите от 18 до 25 години един от всеки трима (35%) съобщава, че се чувства самотен три или повече пъти седмично. Установено е също, че по-високите нива на самота увеличават риска от развитие на депресия в тази възраст с 12% и социална тревожност с 10%.

Юношите на възраст от 12 до 17 години съобщават за по-добри резултати, като един от седем (13%) се чувства самотен три или повече пъти седмично. Участниците в тази възрастова група също по-рядко съобщават за симптоми на депресия и социална тревожност от 18 до 25 годишните.

Млади и самотни

Всеки може да изпита самота и във всеки един момент от живота си, но тя често се предизвиква от значими житейски събития - както положителни (като ново местожителство или нова работа), така и отрицателни (страдание, раздяла или здравословни проблеми).

Младите хора трябва да се справят с нови предизвикателства като напускане на родния дом и започване на работа или университет. Почти половината (48%) от младежите в това проучване живеят далеч от семейството си. Почти 77% също са ангажирани с някаква работа.

В гимназията младежите са защитени от самотата, защото са заобиколени от връстници, много от които познават от години. Но след като напуснат тази безопасна позната среда, вероятно ще им се наложи да положат допълнителни усилия, за да изградят нови връзки. Те могат да се почувстват и откъснати от старите си приятели.

По време на този преход към независимост младежите може да се окажат в динамична социална мрежа с колеги от различни възрасти. Да се ​​научиш да се ориентираш в тези различни взаимоотношения изисква адаптация и доста опити и грешки.

Имат ли вина социалните мрежи?

Често се смята, че използването на социалните медии за общуване предизвиква самота, но няма достатъчно проучвания, изследвали връзката между самотата и използването на социалните мрежи.

Има някои доказателства, че самотните са по-склонни да използват интернет за социални взаимодействия и да прекарват по-малко време в реално общуване. Но не е ясно дали използването на социалните медии причинява повече самота.

Социалните медии могат да се използват за замяна на офлайн с онлайн връзки, но те могат и да се използват както за подобряване на съществуващите връзки, така и за нови възможности за общуване.

Освен това, неотдавнашно проучване установи, че връзката между използването на социалните медии и психологическите страдания е слаба.

Причина или следствие е самотата за психичните заболявания?

Самотата влияе зле върху нашето физическо и психическо здраве. Хората, останали самотни за период от шест месеца, е по-вероятно да изпитват по-високи проценти на депресия, социална тревожност и параноя. Тези състояния могат да доведат до повече самота в по-късен момент.

Решението не е толкова просто, като например присъединяването към група или полагането на повече усилия в опити за сприятеляване, особено ако човекът се чувства притеснен в общуването с хората.

Макар самотните хора да са мотивирани да се срещат с други хора, те често преживяват социалните взаимодействия като стресови. Образните изследвания на мозъка показват, че самотните хора получават по-малко удоволствие от социалните взаимодействия, отколкото по-малко самотните си връстници.

Когато самотните хора се социализират, е по-вероятно да извършат действия, които противоречат на целите им, като например по-слабо активно сътрудничество и показват повече негативни емоции и език на тялото. Това се прави в (често неосъзнат) опит да се ограничат и да се предпазят от отхвърляне.

По-вероятно е самотните хора да си внушат, че на хората не може да им се има доверие или не отговарят на определени социални очаквания, и да вярват, че другите ги оценяват по-негативно, отколкото в действителност.

Какво можем да направим по въпроса?

Един от начините за справяне с тези невидими сили е да помогнем на младите хора да са по-отзивчиви в приятелствата си и да разберат как могат да повлияят на другите чрез своите емоции и поведение.

Родителите, педагозите и консултантите могат да изиграят своята роля при възпитанието на децата и младите хора да разбират динамиката на приятелските взаимоотношения. Те може да помогнат на младия човек в оценката собственото му поведение и мисловни модели, в разбирането на това, как те играят активна роля в изграждането и поддържането на взаимоотношенията по различен начин.

По-конкретните стратегии могат да включват:

  1. Осъзнаване на това, че безполезните мнения или негативните възгледи за другите са излишни
  2. Да се помогне на младите хора да определят силните си страни и да научат колко са важни в изграждането на здрави и смислени връзки. Ако например младият човек идентифицира чувството си за хумор като свое преимущество и как да го използва, за да се установи връзка с другите.

Образователните програми могат да направят повече за справяне със социалното здраве на младите хора и тези дискусии могат да бъдат интегрирани в часовете по здравно образование.

Освен това, тъй като младите хора вече често са и компетентни потребители на технологии, могат да се разработят дигитални инструменти, насочени към преодоляване на самотата.

Тези инструменти могат да помогнат на младите хора да усвоят умения за развиване и поддържане на стойностни връзки. И понеже самотните хора са по-склонни да избягват другите, дигиталните инструменти биха могли да се използват и като един от начините да се помогне на младите хора да изградят социална увереност и да практикуват нови умения в безопасно пространство.

Крайъгълният камък на всяко решение обаче е да се нормализира чувството за самота, така че то да се разглежда не като слабост, а по-скоро като вродена човешка нужда от общуване. Самотата вероятно ще се отрази негативно върху здравето, когато се игнорира или не се подходи правилно към разрешаването на проблема.

Авторът Мишел Лим (Michelle H Lim) е старши преподавател в Технологичния университет в Суинбърн и клиничен психолог.

Източник1 in 3 young adults are lonely—and it affects their mental health, The Conversation


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.