Списание Science публикува интервю с брат йезуит Гай Консолманьо (Guy Consolmagno), когото папа Франциск назначи за главен астроном на Ватикана.

63-годишният Консолманьо е роден в Детройт и има докторат по астрофизика. Провеждал е свои изследвания след докторантурата си преди да стане монах йезуит. Сега той оглавява обсерваторията, разположена в папската лятна резиденция на юг от Рим, в която работят повече от 10 астрономи. Разполага с 1,8 - метров телескоп в Съединените щати. Тук е изучават астероиди и метеорити (които са обект на научния интерес на Консолманьо), екзопланети и космология.

Защо Ватиканът се занимава с астрономия?

Преди много години, когато бях изследовател след докторантурата си в Масачузетския технологичен институт [в Кеймбридж], се запитах защо се занимавам с астрономия, докато хората гладуват. Не съм намерил отговора, затова заминах за Африка с американския Корпус на мира. Там открих, че когато кажех, че съм астроном, хората започват да ме разпитват. Те нямат водопровод, но искат да наблюдават звездите през телескоп.

Способността да погледнем към небето - е това, което ни прави хора. Душите ни се нуждаят от храна по същия начин, както и стомасите ни. Осъзнаването на това ме накара да се върна и да уча астрономия. Според мен Ватиканът подкрепя астрономията, тъй като тя е важна част от човешкото съществуване. Ето защо веднъж на всеки две години  организираме астрономически летни школи в развиващите се страни за обикновените хора.

Кога е създадена обсерваторията?

Нейната история се корени в реформата на календара от папа Григорий XIII, която направи през XVI век - тогава е имало нужда от астрономия. Но обсерваторията е основана едва в 1890 г. от папа Лъв XIII, за да покаже, че науката и религията не си противоречат една на друга, както изглеждаше на мнозина след случая с Галилей. Това имаше за цел също да укрепи положението на Ватикана като независима държава. Така че създаването на обсерваторията бе и малко политиката, и малко теология.

Трябва да се помни, че генетикът Грегор Мендел бе монах, а космологичната теория за Големия взрив бе предложена от католически свещеник на име Жорж Льометър. Като ученици, ние сме отворени към всичко, което науката може да ни даде. Моята работа е да бъда добър учен. Зад това няма друг мотив.

Доколко сегашният папа се интересува от наука?

Предишният директор на Обсерваторията на Ватикана, Хосе Фунес, е аржентинец. Когато той реши да стане монах-йезуит, той попита по-висшия му по сан трябва ли да се присъедини към Ордена точно сега или трябва първо да завърши изследванията си. Той е бил посъветван да завърши първо изследването си. Йезуитът, който му дал този съвет бе Хорхе Берголио, сегашният папа Франциск. Самият Франциск, който има опит в областта на химията, е насърчавал йезуитите да се занимават с астрономия още преди 30 години.

Имат ли астрономите на Ватикана съществен принос към науката?

Мисля, че това е така, но този принос малко по-различен от този на другите учени. Не че имаме особена идеология или научаваме нещо чрез божествено вдъхновение, но ние не трябва да се притесняваме за 3-годишния грантов цикъл. Обикновено правим рутинни изследвания, детайлни и понякога досадни. Така например, през 1930 г. обсерваторията откри лаборатория за измерване на спектрите на емисиите на метали и получените данни все още се използват в изследванията на звездните спектри.

Ние също имаме една от най-голямите в света колекции от метеорити. Ние каталогизираме техните химични и физични свойства и изучваме как тези малки тела от Слънчевата система да се формирали и еволюирали. Но бяха нужни години работа, докато другите видят смисъл в нея. Това не е нещо, за което вестниците ще пишат на първа страница, но предоставяме данни, които след това ще се използват и от други учени.

Не пречи ли Бог да се занимате с астрономия?

Точно обратното. Той е причината заради която го правим. Бих казал, че това е вярно, дори и да не вярвате в Бог. Ние правим това, преди всичко, защото можем, защото Вселената е подредена по определени закони. И това е религиозна идея. За сравнение, древните римляни са вярвали в природни богове, които постъпват според своите капризи - но ако вярваш в това, че не може да бъдеш учен. Вярата в единен свръхестествен Бо е съвсем друго.

Вие също така трябва да вярвате, че Вселената е реална, а не илюзия. Трябва да вярвате, че това е достатъчно, за да прекарате живота, за да я изследвате, дори и ако това не ви направи богат и известен. Това чувство, което ви помага да се събуждате всяка сутрин е присъствието на Бог.

Какво се надявате да постигнете като директор на Обсерваторията на Ватикана?

Първо, искам да дам на други астрономи място, което да вършат своята работа. И също така искам да покажа на света, че религията подкрепя астрономията. Най-вече това е необходимо за религиозните хора, те трябва да знаят, че астрономията е една прекрасна дейност и не трябва да се страхуват от нея. Аз често цитирам папа Йоан Павел II, който каза, че [за еволюционната теория], че "истината не може да противоречи на истината". Ако мислите, че вече знаете всичко за света, не сте добър учен, а ако мислите, че знаете всичко за Бога - с вашата вяра нещо не е наред.