Идва ли краят на драмата със заразния лицев тумор при тасманийските дяволи?

Никола Кереков Последна промяна на 21 декември 2015 в 10:17 7469 0

Кредит Heath Holden

Този дявол, заснет от фотокапан, изглежда здрав - засега. Дяволите ловуват нощем, но освен това обичат да се наслаждават на топлината на слънцето следобяд.

Хобарт, Тасмания - на малък остров близо до източния бряг на Тасмания, на юг от Австралия, тасманийски дявол-майка придремва на следобедното слънце. Нейните две малки са се проснали на гърба ѝ, заровили лъскавите си глави в козината ѝ, но все пак оглеждайки наоколо с интерес.

Скоро се претъркулват и започват да се боричкат. Квичейки и ръмжейки, се устремяват към вратовете и муцунките си - типичното за дяволите поведение, поради което в последните няколко десетилетия са заплашени от изчезване.

Тасманийските дяволи са агресивни, хищни торбести животни. Те са с големината на малко куче, тежат до 8 кг и живеят до около 5 години, ако имат късмет, какъвто много малко имат в днешно време. От средата на 90-те години на миналия век, странно инфекциозно заболяване - лицев тумор - е опустошило популациите на дяволите, свеждайки броя им от 140 000 до по-малко от 20 000.

Когато дяволите се бият и хапят помежду си особено по време на размножителния период, туморни клетки от заразените животни навлизат в отворените рани на спаринг-партньорите им. Малигнените клетки се разрастват до масивни лицеви тумори. Инфектираните животни умират около 6 месеца по-късно, понякога от глад, тъй като туморите им пречат да се хранят.

Тумор расте на устата на този тасманийски дявол, над десния му горен кучешки зъб. Снимка: Heath Holden

Когато е било открито заболяването, ужасените учени се страхували, че то ще унищожи единственият местен тасманийски хищник (и единствения оцелял торбест хищник) и това ще има тежки последствия за цялата екосистема на острова. През живота си всеки дявол поглъща стотици опосуми, например и най-вече огромни количества мърша.

Но напоследък учените са започнали да се успокояват, че може би на дяволите ще им се размине. Преди няколко години е бил изграден резерват с популации дяволи, които не носят заболяването, включително най-големия на остров Мария, домът на малките дяволчета препичащи се на слънцето, за които ви разказахме по-горе. Междувременно, през късния септември тази година стартираха изпитванията на нова ваксина срещу рака.

А най-окуражаващото е, че са установени признаци, че самите дяволи започват да се адаптират към заболяването. Те може би еволюират способността да се справят с него.

Този път не е наша вината

Тасманийските дяволи са изчезнали от Австралия преди около 400 години. Хората вероятно са допринесли за това, като са внесли кучето Динго. На Тасмания, дяволите са загубили доста от естествения си хабитат - сухите евкалиптови гори и храсталаците по крайбрежието - поради появата на много ферми и пасища

Но епидемията, която сега ги заплашва не е причинена от човека. Тя е започнала, когато един единствен дявол е развил рак през 90-те години - и при доста рядко явление, се оказало, че този рак може да се предава и на други дяволи. Множество различни вируси, като човешкия папилома вирус и Епщайн-Бар вируса могат да причиняват рак, но това заболяване е различно: самите ракови клетки могат да се предават. В резултат на това всеки инфектиран дявол реално е получил тъканен трансплант от първоначално заболелия дявол. Този тип предаване е много рядко в животинското царство и се наблюдава при хора само в изключително редки случаи, като например при трансплантация на орган, в който има тумор.

Повечето инфекциозни заболявания имат склонност да се самопотушават при понижаване на популацията, тъй като животните са разпръснати на прекалено голямо пространство, за да се инфектират едно друго. Но лицевите тумори на дяволите се предават при чифтосване, когато животните изминават големи разстояние и използват всичките си сетива, за да се открият. Готовността им да се чифтосват гарантира, че почти всеки възрастен дявол е изложен на заразата.

"Те умират до три-годишна възраст," разказва Мена Джоунс (Menna Jones), експерт по тасманийските дяволи към Университета на Тасмания в Хобарт. "Ако имат късмет, могат да отгледат едно котило."

Страхувайки се от най-лошото, правителството изградило специален резерват на остров Мария. Островът с площ от 37 кв. мили се превърнал в убежище за много естествени видове от Тасмания, включително източното сиво кенгуру, ръждивовратото кенгуру и дългоносото потору.

През 2012 и 2013 г., 28 осиротели и отгледани в плен дяволи без лицевото раково заболяване били пуснати на острова. Днес популацията им наброява около 80 индивида. Друга аварийна популация наскоро е била заселена на полуостров Форестър, на юг от остров Мария. Районът е бил прочистен от болни дяволи и заселен наново със здрави животни.

Обещаваща ваксина

Усилията да се разработи ваксина, която да помогне на дяволите да се справят със заболяването са концентрирани в Университета на Тасмания. В лобито на сградата, където имунологът Брус Лайънс и колегите му работят, има изложба, която показва как измененията причинени от масивните тумори, могат да деформират черепите на животните. В лабораторията на горния етаж, един от бурканите с тъканни проби е надписан "Stinky" (в превод: "смрадлив") - в случая става дума за име, а не за предупреждение. Всеки дявол от изследователския проект има собствен прякор. Дяволите са свирепи животни, но изследователите лесно се привързват към тях.

Причината техният лицев рак да е инфекциозен е, че поради неизвестна причина раковите клетки имат много малко от характерните молекули по повърхността си, колективно наричани MHC, които биха позволили имунната система на даден дявол да разпознае клетките като чужди. Така учените занимаващи се с ваксината имат противоположната цел на хирурзите, които извършват трансплантации: те се опитват да научат имунната система на дяволите да отхвърля вместо да приема чужда тъкан.

Новата ваксина се състои от ракови клетки, които са третирани с протеин, наречен интерферон гама, който ги кара да произвеждаат по-високи нива на MHC молекулите по повърхността си. След това клетките се убиват, които ги прави безопасни.

На 25 септември, 19 имунизирани дявола са били освободени в Националния парк Narawntapu на северния бряг на Тасмания. Те били донесени на мястото в специални кафези, направени от пластмасови тръби, които имитират гладката извита повърхност на техните естествени бърлоги, разказва Саманта Фокс (Samantha Fox) от програмата "Да спасим тасманийските дяволи" на Тасманийското правителство. Много от дяволите изчакали да се стъмни преди да напуснат кафезите.

Натрупват се данни за дяволи чиито лицеви тумори са регресирали. Това животно, кръстено Лийса от учените, е сред тези късметлии. Снимка: Heath Holden

Това била силно емоционална сцена за Фокс - за пръв път здрави дяволи се освобождават не в изолираното убежище на остров Мария, а в дивата среда и то на място, което е силно засегнато от епидемията. Дяволите периодично ще бъдат следени, както и тяхното потомство, за да се установи дали ваксината ги предпазва. 

Брус Лайънс, който е израснал на северния бряг, отишъл, за да присъства на освобождаването в Narawntapu. Докато бил там, той отишъл с кола, за да провери някои от местата, които познавал от детството си. Края калния път, който водил до водоем, където той плувал като дете, видял десетки мъртви животни - доказателство, че основният мършояд в екосистемата не си върши работата. "В нормална ситуация, те щяха да са почистени," обяснява Лайънс.

Еволюцията на помощ на дяволите

Както и популационните резервати, така и ваксинационната програма представляват само отчаян опит да се спаси вид, който уверено се е насочил към пълно изчезване. Те не могат да са дълготрайна стратегия за възстановяването на големи, здрави популации от тасманийски дяволи на свобода. Сегашната версия на ваксината изисква 4-кратно инжектиране през определено време, което я прави непрактична за прилагане при диви дяволи разпръснати на големи територии. Дори учените да успеят да усъвършенстват ваксината така, че само едно инжектиране да е достатъчно, улавянето на всеки дявол в Тасмания ще бъде "наистина мащабно начинание," споделя Лайънс.

Междувременно, са започнали да се появяват първите доказателства, че тасманийският дявол в крайна сметка ще бъде спасен от много по-гениална и ефективна сила, от който и да е консервационен проект измислен от хората: самата еволюция.

В популациите, които Джоунс е проследявал от преди появата на заболяването, броят на животните е спадал в продължение на седем години. "До 2007-2008 г. на всеки 6 месеца си казвах, че нещата се влошават," спомня си той. "Това ме натъжаваше. Обикаляхме и не намирахме никакви следи от животните."

Но сега, при изследване, което е още в началната си фаза, Джоунс твърди, че може би вижда адаптации към заболяването. Някои дяволи изглежда успяват да се справят със рака - или заради развиване на устойчивост срещу заболяването или защото самият рак е еволюирал по посока на понижена вирулентност.

"Забелязахме седем, вероятно дори 8 животни, чиито тумори регресираха," разказва Джоунс. Тя се опитва да определи какви са генетичните особености при тези животни или при туморите им

Междувременно, някои популации изглежда са започнали да се държат по-малко агресивно. Възможно е, смята Джоунс, ракът да селектира дяволи, които не се държат толкова дяволито - и по този начин имат по-малък риск да се заразят.

Каквато и да е причината, в крайна сметка броят на тасманийските дяволи е започнал да се стабилизира, макар и на доста ниски нива. "Получаваме доклади, че хората отново са започнали да виждат дяволи," споделя Джоунс. "Случващото се в момента дава известна надежда."

Източник: National Geographic

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !