Спомените се съхраняват като химически промени в точките на свързване между невроните, или т. нар. "синапси" в мозъка.
Съществуват повече от 100 трилиона синапса в човешкия мозък и всеки един спомен се съхранява под формата на леки изменения при хиляди до милиони такива връзки.
"В този смисъл всеки наш спомен има разпръснат характер и включва в себе си активността на хиляди синапси. Даден синапс на свой ред пък може да се активира при хиляди различни спомени", пише невроученият Пол Кинг в Quora
Ако един спомен се запазва в следващите дни, то в мозъка вече са настъпили трайни промени при хиляди синапси. Въпросът е докога ще можем да си го припомняме? И ако не успеем, дали той е все още в главата ни или е бил изтрит?
Епизодична памет
Паметта ни за изминали събития е все още сред слабо проучените процеси в невронауката. Знае се със сигурност, че съществува при хората, но експериментите, необходими за изследването на невронните механизми, са проблематични поради логистични и етични причини.
Едно впечатляващо изследване, публикувано в списание Nature, разглежда активността на отделни неврони в частта на мозъка, свързана с епизодичната памет - хипокампуса, при оперативна намеса за лечение на епилепсия. При един от пациентите учените откриват неврон, който се активира от снимки на Бил Клинтън, и друг неврон, който се активира от снимки на Дженифър Анистън.
Нещо повече - вторият неврон не се активира, ако на снимката присъстват и други хора.
Това не означава, че само един неврон е отговорен за спомена за Дженифър Анистън. По-скоро тя е била дотолкова значима в живота на пациента (може би е гледал твърде много епизоди на "Приятели"?), че множество различни аспекти от нейния образ са били разпределени сред хиляди неврони и милиони синапси - като поне един от невроните е посветен на отделния й визуален образ.
Припомнянето на житейски събития наподобява повече "конструиране наново", отколкото "изравяне". С хода на времето спомените деградират, съчетават се с други, които са сходни, и от групи на взаимосвързани спомени се получават острови, откъснати от настоящето. Тези "острови" може да изглеждат "забравени" до момента, в който някаква неочаквана асоциация не ги върне обратно при нас. Това именно се е случило на известния френски писател Марсел Пруст, когато отхапал от една бисквитка и си припомнил с невероятна подробност сцени от своето детство.
Всяко важно житейско събитие променя мозъка - независимо дали можем да си го припомним със собствени усилия. Впоследствие въпросните изменения могат да бъдат преправяни и пренареждани толкова много пъти, че първоначалното преживяване да се изгуби.
Намирането на следите на някой забравен спомен наподобява работата на археолога, който се опитва да направи възстановка на Троя (градът е бил надстрояван няколко пъти, преди да бъде изоставен). С много разкопки и известно въображение би било възможно да се върнат много аспекти на миналото. Но също така се случва следите от миналото да са до такава степен изменени и намалели, че тяхната интерпретация да наподобява построяването на цял древногръцки храм само от основите.
9-те археологически слоя на Древната Троя
В случая на мозъка, "забравените" следи са хилядите неврорецепторни молекули, разпръснати из обширната мрежа от синапси, които не биха били там, ако миналото събитие не се беше случило.
Способността на мозъка да възстанови определен спомен може да бъде заличена трайно или да остане скрита, докато някакво преживяване не предизвика същата последователност на сигналите, както някогашното събитие.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари