Никотинът е пристрастяващият компонент в цигарите. На повърхността не изглежда субстанцията да носи някакви особени здравословни ползи, но ново изследване показва, че тази еретична идея има основание.
Има вероятност никотинът да предпазва мозъка от процесите на стареене.
Д-р Урсула Уинзър-Серхан (Ursula Winzer-Serhan), доцент в Texas A&M College of Medicine, и нейните колеги съобщават резултатите в Journal of Toxicology.
Предишни изследвания с хора и животни са демонстрирали, че никотинът има потенциални положителни ефекти върху когнитивната дейност. Химикалът се свързва и активира никотиновите ацетилхолинови рецептори в мозъка, в резултат на което е налице намаляването на невродегенеративните процеси.
"Поради тази причина смятаме, че медицинската употреба на никотина или подобни агонисти* на nAChR (никотинов ацетилхолинов рецептор) може да донесе ползи за човешкото здраве.", обясняват авторите на изследването, цитирани от Medical News Today.
*Aгонист e химическо съединение, коeто при взаимодействиe с рецептор изменя състоянието му, предизвиквайки биологичен отговор. Обикновените агонисти увеличават реакция на рецептора, обратните агонисти я намаляват, а антагонистите блокират действието на агонистите.
Визуализация на никотиновия ацетилхолинов рецептор. (Wikimedia Commons)
При все това механизмите на връзката остават неизяснени и с оглед на добре известните пристрастяващи свойства на химикала, не са изненадващи опасенията за използването му при лечението на невродегенеративни заболявания.
За своето изследване д-р Уинзър-Серхан и нейният екип използват модели с мишки, за да се изследват ефектите на различни дози върху апетита, теглото, тревожността и нивата на nAChR рецепторите в мозъка.
"Някои хора твърдят, че никотинът намалява тревожността и поради тази причина пушат, но в същото време други казват, че я увеличава", коментира д-р Уинзър-Серхан. "Последното нещо, което бихте желали за лекарство, което се приема редовно, е да оказва негативно въздействие върху поведението."
Високите дози не увеличават тревожността
Изследователите добавили никотин към водата за пиене на мишките в малки, средни или големи дози.
При преглед на мишките, които са получили ниски или средни дози, учените не идентифицират следи от веществото в кръвта и не са установени разлики в приема на храна, теглото или броя на никотиновите рецептори в мозъка.
Мишките, които получават високи дози, обаче показват намаляване на приема на храна и теглото, както и по-голям брой никотинови рецептори. При все това изследователите не установяват по-високи нива на тревожността у тях.
Екипът планира да проведе по-нататъшни изследвания, за да се проучат ефектите на никотина върху невродегенеративните процеси при възрастни мишки. Учените също така искат да разберат дали способността му да намалява апетита и качването на тегло всъщност не стои зад наблюдаваните положителни ефекти.
Резултатите се доближават стъпка по-близо до определянето на безопасността на никотина при използването му за медицински цели.
Въпреки това д-р Уензър-Серхан подчертава, че откритията не са предназначени по никакъв начин да окуражат употребата на цигари или други продукти, съдържащи никотин.
"В края на краищата нямаме доказателства, че този пристрастяващ наркотик е безопасен - особено при използването му в детска и юношеска възраст - или пък че ползите надхвърлят потенциалните рискове", допълва тя.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
12144
1
23.10 2016 в 00:00
Последни коментари