18 юни 2021
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

„Между надеждата и страха“. Кратка история на ваксините и на човешкия имунитет от проф. Майкъл Кинч

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 10 декември 2020 в 12:34 18070

„Между надеждата и страха“ прави опит да отговори на важни въпроси, проследявайки появата на първите ваксини и тяхното приложение през годините.

Новината, че три от ваксините срещу новия коронавирус са преминали всички необходими фази на проверка успешно, разбуни отново дискусиите за необходимостта от ваксинация. В решаващ за човечеството момент наблюдаваният през последните десетилетия възход на т.нар. „антиваксърско“ движение, както и улесненото разпространение на заглушаващи достоверните факти фалшиви новини могат да поставят съдбата на целия свят на карта.

Но вредни ли са ваксините наистина? Защо продължаватда будят страх и недоверие? Кои са основните предизвикателства пред разработването на ваксини в бъдеще? И какво можем да очакваме да се случи?

В забележителното изследване „Между надеждата и страха“ заместник-ректорът на престижния Вашингтонски университет в Сейнт Луис – проф. Майкъл Кинч – прави опит на достъпен и разбираем език да отговори на тези и други въпроси и да напомни защо появата на ваксините е довела до повишаване на качеството и продължителността на човешкия живот.

Американският учен представя историята на ваксините паралелно с историята на смъртоносните патогени и ролята, която са изиграли в човешката цивилизация (като са разрушавали цели империи, променяли са хода на военни конфликти или са причинявали загуби и дълбока скръб в безброй семейства). Той се спира на фаталното влияние на едрата шарка в античния свят, на това как хората разбират какво е значението на хигиената и защо в един момент производството на наденици се оказва незаконно – да, и това има връзка с ваксините.

Като съчетава научните открития с развиващите се познания за болестите през годините, „Между надеждата и страха“ разкрива предизвикателствата, които поставят инфекциозните заболявани, и проследява не само безпрецедентните успехи в областта на ваксините, но и ролята на антиваксърските движения в миналото и настоящето.

В рамките на 350 страници признатият специалист в областите на микробиологията, вирусология и имунологията представя забележителната история на науката и технологията, благодарение на които са изкоренени много от най-смъртоносните чуми, познати на човечеството. Но и напомня – победата над предотвратимите с ваксини заболявания не е окончателна и те могат се завърнат отново „като злодей от екшън филм и да убият или осакатят още повече жертви”.

И докато ваксините трябва да се изправят пред нови и нови предизвикателства – стари и непознат заплахи, като ебола и зика, резистентността към антибиотици и други смъртоносни новопоявяващи се или завръщащи се патогени – пред човечеството остава да открие пътя „Между надеждата и страха“, за да оцелее.

Проф. Майкъл Кинч е заместник-ректор във Вашингтонския университет в Сейнт Луис, едно от петте най-добри медицински училища в САЩ. Активно се занимава с наука, обществено здравеопазване и с политическите последици от отрицанието на ваксините, както и с последствията от липсата на ваксинация.

Из „Между надеждата и страха“ от проф. Майкъл Кинч

Ако борбата срещу едрата шарка беше праволинеен холивудски сценарий, тя щеше да завърши с Али Мау Малин. Истинската история обаче взема неочакван обрат през 1978 г. На 11 август – четири месеца след победоносната телеграма, обявила Али Мау Малин за последния случай на едра шарка, англичанка на име Джанет Паркър се оплаква от мигрена и болезнени мускулни спазми96, 97, 98. Джанет е 40-годишна професионална фотографка, по-рано работила в полицията на Уест Мидландс, а сега – в Бирмингамския университет. Тя пренебрегва симптомите, смятайки ги за начало на обикновена простуда, и продъл-жава да работи, докато не забелязва обрив, който я кара да отиде на лекар. Преди обяд на 20 август – девет дни след първите симптоми, Джанет е приета в болницата на Източен Бирмингам (днес болница „Хартландс“) с оплаквания от нестихващо главоболие. По случайност точно в тази болница работи д-р Томас Хенри Флюет – консултант по вирусология към местния отдел на Националната здравна служба и водещ специалист по диагностика на едра шарка чрез електронна микроскопия. Този сравнително нов метод предлага извънредно висока разделителна способност, чрез която могат да се видят дори най-малките патогени в света – вирусите99. На Флюет и колегата му Алистър Джидес – специалист по бактериални инфекции, им трябват само няколко часа, за да осъзнаят с потрес, че Джанет Паркър има тежка форма на едра шарка100. По-късно същата вечер поради липса на подходящи изолационни помещения в болницата на Източен Бирмингам Джанет е закарана с обезопасена линейка в изолационната болница „Катрин дьо Барнс“ в град Солихъл, която неотдавна е била изоставена, но бързо се оживява отново, за да приеме неочакваните гости.

Успоредно с приемането на Джанет Паркър, в изолационното отделение кипи трескава дейност101. Първо, жизненоважно е да се открият и изолират всички, които са били в контакт с фотографката. Здравето є бързо се влошава и тя едва говори, но въпреки това властите успяват да открият и изолират над 500 души, които са карантинирани у дома или в изолационната болница в Солихъл. Същевременно здравните служители събират и стерилизират всички вещи на Джанет – и в дома є, и на работното є място. При това здравните и полицейските служби са затруднени от факта, че към 11 часа вечерта на 20 август някои репортери вече са научили, че в един от най-големите градове на Англия може би вилнее едра шарка. Никак не е лесно да се контролира както вирусът, така и паниката, след като една фотографка без какъвто и да е видим контакт с едрата шарка (или друго рисково поведение) е повалена внезапно от един от най-смъртоносните и заразни вируси, известни на човечеството, който от много години е бил смятан за изчезнал във Великобритания.

Започва сериозна детективска работа. Тя разкрива, че макар Джанет да не е вършила съзнателно никакви действия нито в личния, нито в професионалния си живот, които да я изложат на риск от едра шарка, по съвпадение фотографската є тъмна стаичка е точно над лабораторията на професор Хенри Бедсън. За него се знае, че отдавна изследва вируса на едрата шарка, без обаче да спазва високите изисквания за безопасност, нужни при работа с такъв патоген. Бедсън е кандидатствал лабораторията му да стане център, асоцииран със СЗО, но организацията го отхвърля от съображения за безопасност, тъй като звеното му не отговаря на нейните минимални изисквания102. И наистина Консултативният съвет за опасни патогени – комисия от експерти към британското здравно министерство, двукратно е инспектирал лабораторията на д-р Бедсън и я е отхвърлил и двата пъти. Макар че Бедсън е уверил СЗО и местните власти, че вече почти не се занимава с изследвания на едрата шарка, проведеното разследване (наречено доклад на Шутър по името на водещия му автор) разкрива истината. Лабораторията на Бедсън не само използва за изследванията си невиждани количества от вируса, а и работи с този смъртоносен патоген в помещения без шлюзови камери и с недостатъчно душове, съблекални и защитни облекла. Освен това вирусът се изследва и съхранява в помещения с нестерилен въздух извън стандартните биологични стерилни боксове, което е голяма грешка за всяко биологично изследване на вирус, особено на легендарен убиец като причинителя на едрата шарка. Така навикът да се работи със смъртоносни патогени без достатъчни предпазни мерки и оборудвани помещения позволява на вируса да влезе във вентилационната система и да зарази Джанет Паркър, която има лошия късмет да работи точно над лабораторията.

Докато властите установяват поредицата от събития, настъпват нови трагедии. На 5 септември, малко повече от две седмици след като Джанет е хоспитализирана, 71-годишният є баща Фредрик Уитком умира, докато е под карантина в изолационната болница104. Приема се, че причина за смъртта е инфаркт. Това обаче остава непроверено – аутопсия не може да се извърши поради опасността тялото да съдържа вируса на едрата шарка. На следващия ден професор Хенри Бедсън, останал в дома си под карантина, е открит в бараката за инструменти в двора с тежка кървяща рана, която си е нанесъл сам. Въпреки риска от разпространяване на заразата той е пренесен в друга бирмингамска болница, което обаче не го спасява. Самата Джанет Паркър не успява да се пребори с едрата шарка и умира на 11 септември 1978 г. Впоследствие се установява, че Паркър е била ваксинирана преди години, но изтеклото време е намалило имунитета є до степен заразяването с такова количество вирус да се окаже фатално.

След епидемията от едра шарка в Бирмингам през 1978 г. обществеността настоява изследванията върху вируса да се прекратят и той да бъде премахнат веднъж и завинаги. Предприета е системна кампания за унищожаване на всички щамове от вируса на едрата шарка, включително използваните за научни изследвания и за производство на ваксини. Оставени са само две епруветки, за да послужат, ако в бъдеще потрябват за ваксина или изследвания за лечение. Едната епруветка се държи в строга изолация и под въоръжена охрана в Центъра за контрол и превенция на заболяванията в Атланта, Джорджия106. Другата е в Съветския съюз. Както ще видим към края на този разказ, усилието едрата шарка да се ограничи до две епруветки е до голяма степен успешно, но не съвсем. Докато един от най-големите убийци на човечеството се държи в изолация като оцелял холивудски злодей, винаги ни застрашава възможно продължение.


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.