15 декември 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

На Луната може да е имало живот преди 3,5 милиарда години (видео)

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 26 юли 2018 в 00:0030280
Ако е имало някога вода на лунната повърхност, дали е имало и живот? (maxpixel.net)

Луната може да е била обитаема около един милиард години след образуването си, когато на повърхността ѝ вероятно е имало басейни с течна вода.

Условията на лунната повърхност може да са били подходящи за прости форми на живот преди около 4 милиарда година - приблизително по същото време, когато животът е стартирал и на Земята.

Това твърди доклад на учени от Университета на Лондон Birkbeck и Държавния университет във Вашингтон, публикуван в списание Astrobiology.

Днес, разбира се, Луната няма атмосфера и няма течна вода. Тя е необитаема и със сигурност безжизнена. Но преди 3,5 милиарда години, един милиард години след формирането ѝ, лунната среда е била съвсем различна.

През 2009 г. и 2010 г. международен екип от учени откри на стотици милиони тонове воден лед на Луната. Освен това има силни доказателства за голямо количество вода в лунната мантия, за което се смята, че е останало от времето на образуването на Луната.

Смята се, че Луната се е формирала, когато голяма протопланета, наречена Тея, се разбива в Земята, създавайки огромен диск отломки, който в крайна сметка се консолидира, за да образува нашия спътник.

И ако днешната Луна е спокойна и стерилна, преди около 4 милиарда години тя е била огнена и активна след драматичното й раждане.

През този период на екстремно изтичане на лунна магма, освободаваща огромно количество летливи газове, включително водни пари, Луната трябва да е имала атмосферно налягане от 10 милибара, или един процент от съвременната атмосфера на Земята. Това е повече от сегашната атмосфера на Марс и тази лунна атмосфера е била достатъчно плътна, за да съществуват езера от течна вода на повърхността на Луната, може би в продължение на много милиони години.

През този период става екстремно изтичане на лунна магма, освободава се огромно количество летливи газове, включително водни пари. Кадър от горното видео.

Тази хипотеза се подкрепя от последните открития, че лунните скали са по-богати на вода, отколкото се предполагаше преди и „може да  предположим, че езера, дори и океани, биха могли да съществуват стабилно на Луната за продължителен период от време”, пише в AirSpace magazine Дирк Шулце-Макъч (Dirk Schulze-Makuch) от Вашингтонския държавен университет (WSU), който е  съавторът на статията заедно с Иън Крофорд (Ian Crawford) от Лондонския университет.

Съществуват също така доказателства, че ранната Луна е имала магнитно поле, което да защити частично повърхността й от слънчевата и космическата радиация. Това би довело до временно обитаем свят, във време, когато животът на Земята вече е укрепвал.

„Образът на течна вода, покрита с микроби върху повърхността на Луната, разрушава напълно сегашната парадигма на Луната като мъртва скала в пространството”, коментира Шулце-Макъч.

Най-ранният открит на Земята изкопаем живот отпреди около 4 милиарда години. Кредит: DOMINIC PAPINEAU

Ранният живот на Земята под формата на цианобактерии започва някъде между 3,5 и 3,8 милиарда години. Те могат да бъдат доставени с метеорити на Луната, точно както са били доставени на Земята.

Метеоритните удари са често срещани в ранните години на съществуване на Слънчевата система. Възможно е метеоритите, съдържащи цианобактерии, изхвърлени от повърхността на Земята чрез такива попадения, могат да доставят тези микроби на Луната.

„Ако ранният земен живот стигне Луната чрез метеоритни въздействия, той би могъл да процъфтява там, ако лунната повърхност наистина е имала подходящите условия”, отбелязва Шулце-Макъч.

Известният марсиански метеорит, изобразен по-горе, съдържа микроскопични структури, интерпретирани от мнозина като вкаменелости от древен марсиански живот. Кредит: NASA

Симулациите показват, че прехвърлянето на микроби от Земята към Марс през метеорити, наречено литопанспермия, е било възможно - макар и трудно, като се има предвид разстоянието между двете планети. Луната е много по-близо от Марс и трансферът между Земята и Луната би бил много по-лесен. И Луната е била още по-близо до Земята преди 3,5 милиарда години, отколкото сега.

Ето как се е осъществявала литопанспермията. Кредит: LITRAPIX

Разбира се, идеята не е за пренебрегване, но трябва да се подходи внимантелно. В края на краищата не виждаме нито една от следите от водна ерозия в топологията на Луната, каквито се забелязват на Марс. Това е очаквано, като се има предвид, че Луната е била засипвана от слънчев вятър, космическа радиация и микрометеорити в продължение на няколко милиарда години.

„Затова Крофърд и аз предлагаме начини за строго тестване на нашата хипотеза. Предлагаме да се търсят богати на вода минерали в геоложки слоеве между лавови потоци, датиращи от този период. Предлагаме и по-агресивна бъдеща програма за лунно проучване, в която да се използват най-съвременни инструменти на повърхността на Луната, а лунните проби да се връщат на Земята за анализ. Освен това препоръчваме провеждането на експерименти в лаборатории на Земята, които да симулират ранната лунна среда, за да установят дали микроорганизмите могат да останат жизнеспособни при условия на околната среда, за които се предполага, че са съществували на Луната преди 3,5 милиарда години", заключава Шулце-Макъч.

Съвременната лунна повърхност. Кредит: NASA


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
5 изненадващи факта за Коледа
5 изненадващи факта за Коледа
24 декември 2019 в 00:135428
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.