На днешната дата е роден математикът, който предсказа смъртта си

Ваня Милева Последна промяна на 26 май 2022 в 00:00 9122 0

Абрахам дьо Моавър

Кредит Wikimedia Commons

Абрахам дьо Моавър.

На 26 май 1667 г. е роден Абрахам дьо Моавър, френски математик, който е пионер в развитието на аналитичната тригонометрия и  теорията на вероятностите. Бил е ученик и асистент на Исак Нютон. 

Роден във Франция, в семейство на лекар-хугенот - добавя благородническата частица "дьо" преди фамилията си по собствена инициатива. На 11-годишна възраст постъпва в Протестантската академия в Седан, където успява да учи 4 години, след което академията е забранена от властите.

Моавър продължава образованието си в Сомюр. Вероятно по това време той се запознава с теорията на вероятността от трудовете на Хюйгенс.

След това, за около година, Моавър слуша лекции по физика и математика в Париж, но през 1685 г. Луи XIV официално отменя Нантския указ, потискането на протестантите се възобновява и самият Моавър отива в затвор. Липсват подробности за живота му през този период, но по един или друг начин той е принуден да напусне родината си.

През 1688 г. се установява в Лондон, където живее до края на живота си. И зкарва прехраната си с частно преподаване и игра на шах. Моавър скоро става известен като талантлив математик, но като чужденец няма шанс да стане преподавател в английско учебно заведение. Религиозната дискриминация е заменена от националната дискриминация.

Не след дълго преди пристигането му излиза книгата на Нютон „Математически начала на натурфилософията“ в три тома. Тя беше толкова увлича Моавър, че той я разглобява на листа и непрекъснато носи със себе си по една порция за четене, за да не губи време, докато ходи от един ученик при друг.

През 1692 г.  Моавър се запознава с Халей, а чрез него и с Нютон. Скоро стават близки приятели. Нютон цени високо Моавър, който постоянно помага на Нютон при публикуването и редактирането на произведенията му, особено за "Оптика". Когато е питан за теорията за флуксиите, Нютън е казвал: „Отидете при г-н де Моавър, той знае тези неща по-добре от мен". "Метод на флуксиите" е книга от Исак Нютон, а флуксия е терминът на Нютон за производна по време.

Моавър е пионер в развитието на аналитичната геометрия и теорията на вероятностите.

Doctrine of chances, 1761 г.

Той публикува Доктрината на шанса (The Doctrine of Chances: A method of calculating the probabilities of events in play) през 1718 г. Определението за статистическа независимост се появява в тази книга заедно с много задачи със заровете и други игри. Книгата предизвиква голям интерес и има 4 издания - едно на латински и 3 на английски. В по-късните издания на книгата си Моавър включва приближението на биномното разпределение или формулата за неговата функция на плътност на вероятността, чията графиката с формата на камбана, с максимум в средната стойност, е известна днес като Гаусова функция.

Това е първият метод за намиране на вероятността за срещане на грешка от даден размер, когато тази грешка е изразена от гледна точка на променливостта на разпределението като единица, както и първото идентифициране на изчислението като средно отклонение. Освен това той прилага тези теории към хазартни проблеми и таблици на смъртността.

През 1722 г. публикува фундаментална формула, показваща връзката между комплексните числа и тригонометрията, и по-късно станала известна като формулата на Моавър:

Ойлер доказва тази формула за всяко реално n, използвайки формулата на Ойлер, която прави доказателството доста по-просто. Формулата на Моавър позволява извеждането на полезни изрази за cos(nx) и sin(nx) по отношение на cos(x) и sin(x).

През 1724 г. Моавър публикува вероятностно-статистическото изследване „Annuities on lives“ (препечатано четири пъти) с Халей. През 1730 г. Моавър се връща към анализа и публикува Miscellanea Analytica, където се появява за първи път формулата на Стърлинг. Израз, който е често срещан в теорията на вероятностите, е n!, но преди изобретяването на калкулаторите, изчисляването на n! за голямо n е много трудоемко. През 1733 г. Моавър предлага формула за изчисляване на факториел като

Той получава приблизителен израз за константата, но Джеймс Стърлинг открива, че константата е √2π

Той умира в бедност и правилно предсказва деня на собствената си смърт. Открива, че спи с 15 минути по-дълго всяка вечер и от тази аритметична прогресия изчислява, че ще умре в деня, в който спи 24 часа.

Бил е член на Лондонското кралско общество, Парижската и Берлинската академии на науките. В негова чест е кръстен астероидът (28729) Moivre.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !